В момента Русия е в отбранителна позиция в Украйна. Но Кремъл разполага и с други оръжия, за да увеличи влиянието си в световен мащаб. На дипломатическия фронт руският президент Владимир Путин полага големи усилия, за да ухажва страните, които все още не са заели категорично страна във войната в Украйна. И преди всичко медийната машина на Москва работи на пълни обороти.
Това пише авторитетното германско издание "Райнише пост".
Често пренебрегван пример за това е Сърбия. Страната, която поради националистически цели разпали войните в разпадащата се Югославия през 90-те години на ХХ век, междувременно се превърна в кандидат за членство в ЕС. Търговските потоци от Запада също се увеличиха. Близо 60 % от външноикономическата дейност на Сърбия е свързана със страните от Европейския съюз. Две трети от всички чуждестранни инвестиции в страната идват от Западна Европа. Само за две десетилетия Брюксел е превел на Сърбия около три милиарда евро под формата на държавна помощ, повечето от които, между другото, са от германската хазна, се казва в анализа на изданието.
Пендаровски: Тук е създадена Република Македония
Но колкото и Западът да се грижи за Сърбия в икономически и дипломатически план, президентът Александър Вучич провежда непрозрачна политика на люшкане между традиционния съюзник Русия, от една страна, и ЕС и САЩ, от друга. Идеологически той се чувства близък до лидера на Кремъл Путин. Споделя амбициите на Путин за велика сила и също като руския президент мечтае за Велика сръбска империя.
"Вучич вижда в Путин модел за подражание", казва журналистът Томас Брей, който над 40 години прави репортажи от региона за ДПА, а сега е изготвил актуално изследване за влиянието на руските медии в Сърбия, пише изданието.
Според това проучване медийният пейзаж в страната, контролиран от Вучич и неговите олигархични приятели, е изцяло в лапите на руската пропаганда, подхранвана от агенции като Sputnik Srbija и RT Balkan (бивша Russia Today). Преди всичко телевизиите, четири от които са национални частни телевизии и държавната RTS. Всички те без изключение разпространяват руската гледна точка, например в конфликта в Украйна, но също и в икономическите и геополитическите спорове между Москва и Запада. Две трети от сръбското население редовно получава информация от тези източници. Дори сърбите, живеещи в чужбина, получават тези програми от мрежата.
Големите ежедневници и онлайн портали, които с малки изключения принадлежат на близки политически приятели на сръбския президент, също оценяват световните политически събития от гледна точка на Кремъл. "Репортажите са агресивно антизападни и почти без изключение представят позициите на Русия и Китай", подчертава балканският експерт Брей.
По-специално, контролираните от държавата и инфилтрираните от Русия медии наблягат на ролята на славянската жертва. Наративът е следният: Западът иска да задържи Русия и нейните славянски съюзници на дъното или дори да ги унищожи, войните на Москва за Украйна и на Сърбия за териториите, населени със сънародници в Босна и Херцеговина и Косово, са проява на самозащита и самоутвърждаване. Западният свят потъва в блатото на упадъка, където тон дават низшата попкултура, неестественият феминизъм и "глобалистката цивилизация", докато Русия се е заела със защитата на славянските, християнските и традиционните ценности. В този "сблъсък на цивилизациите" Западът ще падне, икономиката му вече се оказа уязвима.
Вучич: Това ще доведе до непредвидими последствия
Този разказ и примерите, свързани с него, се възприемат масово от водещите сръбски медии. Редовно се твърди, че германският външен министър Аналена Бербок е бивша проститутка, че в Германия настъпва глад или че доларът и финансовата система на САЩ са на ръба на колапса. След швейцарската Credit Suisse ще последва фалитът на Deutsche Bank. "Пропагандистите винаги разчитат на едно малко зрънце истина, а след това подхранват сценариите си за деня на Страшния съд с напълно неверни фактически твърдения", казва Брей, експерт по Източна Европа, цитиран от "Рейнише Пост".
Сърбия е малка страна, която едва ли е в състояние да отправи сериозно предизвикателство към Запада. Но тя може да наруши политиката на ЕС на Балканите, където много страни се стремят да се присъединят към общността на държавите, и да предизвика конфликт в интерес на Москва. Така например сръбската република в Босна и Херцеговина реши да не признава повече федералните закони и съдебните решения на страната. Това е открито отделяне, което може да доведе до нова война. "Вучич ескалира подобни конфликти", казва още Брей. А руската пропаганда му помага. За ЕС, който в момента е съсредоточил вниманието си върху Украйна, това би било сложен и отнемащ ресурси нов конфликт. Изводът на Брей е ясен: "Западът трябва най-накрая да се събуди и да направи нещо, за да се противопостави на руската пропаганда в Сърбия. Само икономиката и дипломацията няма да помогнат".
Колкото и преувеличена и клиширана да е индоктринацията в Сърбия, тя се харесва на населението. Независими американски социологически институти са установили, че две трети от сърбите смятат Запада за подстрекател на войната в конфликта в Украйна. 60% смятат, че санкциите срещу Москва вредят повече на ЕС и САЩ, отколкото на Русия, а половината виждат Москва като предпочитан политически партньор, докато само 30% искат по-силни връзки с държавите от ЕС. Най-популярният чуждестранен политик е Путин, следван от китайския президент Си Цзинпин.
