Р уснаците са възпитавани да ликуват заради миналите си военни триумфи. Великият роман на Толстой „Война и мир“ възхвалява трудно извоюваната им победа над Наполеон. Превземането на Берлин от Съветската армия през 1945 г. остава в самата същина на усещането за собствено достойнство на руския народ.
Горко му обаче на руски лидер, който бъде възприет като провалил се във война. Цар Николай II така и не се възстановява политически след загубата на войната срещу Япония през 1905 г. – война, която той сам започва и впоследствие ръководи лошо. През 1917 г. той е принуден да абдикира по време на Февруарската революция, когато като главнокомандващ е обвинен за неуспехите срещу Германия и нейните съюзници в Първата световна война. Всъщност в онзи момент от боевете руската армия се представя добре, а Източният фронт е от решаващо значение за изтощаването на германската военна машина. Но на Николай се гледа като на губещ и, образно казано, му е посочена вратата.
Владимир Путин имаше няколко военни успеха, които бяха лесно постижими. Крим беше анексиран без съпротива през 2014 г., а сирийските градове бяха бомбардирани от въздуха след 2015 г., без да има нужда от сухопътни сили. Но Украйна като цяло се оказа много по-корав враг в по-големия конфликт, който той започна през февруари 2022 г. Тази година, за първи път в историята, на парада за Деня на победата на Червения площад нямаше танкове и най-модерна военна техника поради опасения от атаки с украински дронове. Градове дълбоко в сърцето на Русия бяха нападнати, пише The Telegraph.
Путин планираше войната да приключи за няколко дни. Някои от неговите танкови екипажи носеха парадни униформи със себе си за очаквания марш по главните улици на Киев. Вместо това боевете навлизат в своята пета година и никой разумен руснак не си представя, че нещата за руската кауза вървят гладко.
Гражданската икономика, изтощена от военните приоритети, се задъхва и Путин не е в състояние да защити хората от покачването на разходите за живот. Осигуряването на жива сила за въоръжените сили се оказва трудно. Русия дава поне по 30 000 загинали или ранени войници всеки месец и през ноември 2025 г. Путин подписа закон, позволяващ на министерството на отбраната да провежда наборна служба през цялата година, вместо на сезонни вълни. Това ще бъде изключително непопулярна мярка. Когато той се опита да проведе частична мобилизация през есента на 2022 г., общественото недоволство беше гласно и обезпокоително.
Путин продължава да твърди, че „победата ще бъде наша“. Той наистина държи някои силни карти в ръката си: една от тях е Доналд Тръмп, който го обсипва с услуги. Войната на Тръмп срещу Иран не можеше да се случи в по-добър момент за Путин. Блокадата на Ормузкия проток вече накара американците да премахнат забраната Русия да продава петрол на Индия. Данъчните приходи на Путин се облагодетелстват с повече от 100 милиона долара на ден, които той може да използва, за да купува повече от продуктите, от които се нуждае, от Китай. Си Дзинпин и Путин имаха радостна среща в Пекин миналата седмица.
Но атмосферата в Кремъл е тежка. Още от поемането на президентския пост през 2000 г. Путин поддържа строг контрол върху телевизионните новини. Социалната мрежа Telegram, със своите гаранции за поверителност, се превърна в основния предизвикател за този монопол. Нея я използваха не само руските войници, но и украинските. Този месец Путин ограничи работата ѝ и започна да агитира за конкурентния канал Max, който не предоставя никакви пречки пред разследващите от Федералната служба за сигурност (ФСБ).
Този ход не му спечели приятели, особено сред руската младеж. Масовата наборна служба неизбежно ще предизвика непопулярност. До пролетта на 2026 г. армията разчиташе предимно на доброволци.
Стимулите са както финансови, така и патриотични. На войниците се плаща добре по руските стандарти и доскоро те идваха предимно от по-бедните и селски райони на федерацията, където семействата отчаяно се нуждаят да допълнят доходите си. Преминаването към целогодишна наборна служба ще засегне онези слоеве от обществото, в които младите мъже не искат да имат нищо общо с войната. Склонността на руското висше командване да се отнася към новобранците като към пушечно месо – или „месо за дронове“ в наши дни – е добре известна.
Не е ясно дали Путин ще успее да преживее буреносните облаци. Той милитаризира образованието и медиите по-систематично от всеки друг владетел в Кремъл след Йосиф Сталин. Подобно на Сталин, той е безмилостен управник, който наказва сурово инакомислието. Политиците, които го дразнят, страдат от унижения – както се случи с бившия премиер Михаил Касянов, който беше заснет в спалнята си с любовница. Опозиционният лидер Борис Немцов беше убит на мост близо до Кремъл. Алексей Навални трябваше да бъде ликвидиран с отровата Новичок. Той оцеля тогава, но краят му дойде скоро след това в сибирска наказателна колония.
Путин култивира образ на любезност – той дори нарича кореспондента на BBC „Стив“. Представя се като модел за рационалност и национален дълг. Той казва, че не е антиукраински настроен, а антинацистки, и продължава да осъжда Зеленски, който е от еврейски произход, като неонацист.
Но този образ започва да се пропуква. Путин е на 72 години, но започва да изглежда по-стар. Войната в Украйна е война по негов избор. Владетелят, който донесе стабилност, гордост и известна степен на задоволство в Русия след нестабилните 90 години на миналия век, пропиля всичко това. Промяната в Русия ще дойде, но никой не може да каже кога ще бъде това.
Умът на Путин е фиксиран върху това да докаже, че е бил прав да нахлуе в Украйна, вместо да се възползва от приятелска търговия с нея. Той бълва огън и жупел срещу Запада, когато вместо това можеше да изиграе Китай и САЩ в полза на Русия.
Дори ако в Русия и Украйна настъпи мир при условия, приемливи за Кремъл, щетите, които вече са нанесени върху геополитическото положение на Русия, ще останат. Тази война се оказа гигантска геополитическа грешка.
Ще му потърси ли някой сметка? Няма признаци управляващата върхушка да е склонна да се обърне срещу него. Уличните протести се потушават безмилостно. Но и Николай II спеше спокойно на Източния фронт, докато през февруари 1917 г. до него не стигна новината, че политиците и народът в руската столица са се обърнали срещу него. Царят тихо се съгласи да абдикира и династичното управление на Романови приключи безславно.
Едва ли Путин ще си тръгне без оглушителен гръм, а и не можем да бъдем сигурни, че неговият наследник би бил по-добър от него. Но има поне известен шанс, че без него връщането към една по-умерена политика както в Русия, така и на световната сцена, може да стане възможно.
