Б орислав Сарафов е подал заявление до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с искане да бъде предсрочно освободен от поста директор на Националната следствена служба (НСлС) и заместник на главния прокурор по разследването, както и да бъде възстановен като редови следовател.
Това стана ясно от позиция на Сарафов, разпространена до медиите от прокуратурата.
Борислав Сарафов е подал оставка като началник на НСлС
Какво посочи в мотивите си за оставката Сарафов:
След дълги години на ръководни позиции смятам, че е настъпил моментът да се оттегля от административната дейност, каза той.
Това е решение, което взех след внимателна преценка, включително в семеен и личен план. Връщам се към работата, от която започна професионалният ми път като български магистрат, с уважение към професията и с убеждението, че човек е най-полезен там, където може да работи спокойно, а опитът и усилията му могат да имат реален смисъл, посочи Сарафов.
Последният месец, в който имах възможност отново да изпълнявам функциите си като ръководител на НСлС, ми даде основание още веднъж да оценя професионализма, отдадеността и устойчивостта на колегите, с които работя. Това е оценка, която нееднократно сме получавали и от нашите международни партньори, с които през последните повече от десет години изградихме стабилно и ефективно сътрудничество. В условията на все по-сложни предизвикателства пред сигурността и правосъдието подобно партньорство има особена стойност и следва да бъде развивано и надграждано, казва Сарафов.
Като човек, преминал през различните нива на съдебната система и посветил целия си професионален път на закона, разбирам обществените очаквания за промяна и необходимостта от реформи, коментира той. Вярвам, че устойчивите решения се постигат чрез професионален диалог, институционален подход и дълготрайна законодателна визия. Убеден съм, че усилията следва да бъдат насочени преди всичко към модернизиране на нормативната уредба и повишаване на ефективността на институциите, а не единствено към персонални промени, в т.ч. чрез извънредни законодателни способи, добави той.
- Как се стигна до оставката на Сарафов?
Кризата около Борислав Сарафов започна на 15 юни 2023 година, когато Висшият съдебен съвет отстрани Иван Гешев от поста главен прокурор след продължителни публични обвинения и скандали. На следващия ден Прокурорската колегия на ВСС избра Сарафов за временно изпълняващ функциите главен прокурор. Той пое поста в изключително напрегнато време, белязано от институционална нестабилност и ерозирано обществено доверие към прокуратурата.
Сарафов е роден през 1969 г. в София. Завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му в съдебната система започва като следовател. По-късно работи в Националната следствена служба и във Върховната касационна прокуратура. През годините заема различни ръководни позиции в прокуратурата и следствието.
През 2017 г. е избран за директор на Национална следствена служба и за заместник главен прокурор. Името му стана широко известно покрай публичния конфликт с Иван Гешев през 2023 г., когато двамата взаимно си отправиха обвинения за натиск и злоупотреби в прокуратурата.
Заради политическата и институционална нестабилност в страната Сарафов остана на поста временно изпълняващ функциите главен прокурор, но натискът и протестите срещу него се увеличаваха.
Проблемите се засилиха през 2025 година, когато Народното събрание въведе промени в Закона за съдебната власт, с които се ограничи максималният срок за временно заемане на поста главен прокурор до шест месеца. Върховният касационен съд постанови, че тази промяна важи и за Сарафов, което означаваше, че неговите правомощия изтичат на 21 юли 2025 година.
Въпреки това, Сарафов отказа да напусне поста, твърдейки, че промените в закона нямат обратна сила. Това предизвика тежка институционална криза. Прокурорската колегия във ВСС взе неговата страна. А Върховният касационен съд и части от съдебната система оспориха легитимността му дори в Конституционния съд, който отхвърли искането за установяване на противоконституционност.
Вместо това КС постанови, че решението за избор на главен прокурор трябва да бъде взето от ВСС, но в същото време шестмесечният срок, постановен от закона, не противоречи на Конституцията.
В последствие прокурорската колегия на ВСС отново отказа да освободи Борислав Сарафов като и. ф. главен прокурор.
Политическите призиви за оставката му се засилиха, особено след победата на коалицията на Румен Радев „Прогресивна България“ на предсрочните парламентарни избори на 19 април. Реформата в съдебната система беше едно от основните обещания на Радев, а служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов заявяваше, че оставането на Сарафов е незаконно и подкопава правовата държава.
Иван Демерджиев дори постави ултиматум: „Днес е последният шанс за оставка!“. Постоянни протести пред Съдебната палата срещу Сарафов усилиха натиска.
На 22 април 2026 година, минути преди заседание на Прокурорската колегия на ВСС, Сарафов депозира оставката си. В официално изявление той посочи като причини неоснователния натиск върху прокуратурата, целенасочената очерняща кампания срещу него и желанието да спре дестабилизацията на институцията.
ВСС прие оставката единодушно и назначи Ваня Стефанова за нов временно изпълняващ функциите главен прокурор за срок от шест месеца. А Сaрaфов се върна на поста директор на Националната следствена служба, където мандатът му трябваше да продължи до края на 2027 г.
