К акто всички егомани, и Виктор Орбан иска постоянно да бъде в центъра на вниманието. Наскоро се появи с шал, върху който беше изобразена карта на Велика Унгария. Не е тайна, че имперските мечти на Путин будят възхищение у Орбан. Явно царят на унгарската пуста искаше да покаже, че и той е владетел на една изчезнала вече империя. Съседните страни се вързаха на тази провокация и реагираха гневно. Всъщност в случая става въпрос за едно смехотворно шоу, защото десетмилионна Унгария няма да напада никого, а въпросът за границите е решен още през 1922 година. Този епизод не е нищо друго освен израз на мания за величие: мъничкият унгарец много би желал да изглежда голям, пише Барбара Везел за "Дойче веле".
След години на безпомощни критики и хленчене, от което не последва нищо, най-накрая Европейската комисия (ЕК), подтикната и от Европейския парламент (ЕП), изглежда решена да спре временно финансирането за Унгария. Докато Орбан не започне реално да провежда реформи, ще бъдат замразени над 13 милиарда евро от структурните фондове и от парите за възстановяване след пандемията. В списъка с неотложните задачи фигурират прекратяването на корупционните практики при раздаването на обществени поръчки, възобновяването на независимото правосъдие и още много други въпроси. Орбан трябва да сложи край на демонтирането на демокрацията в Унгария.
Дотук той само е обещавал, без обаче да предприема реално нещо в тази посока. Включително и защото това може да му струва дори властта. От друга страна унгарският премиер се нуждае спешно от европарите и сега отново се опитва да изнудва - заплашва да блокира помощите за Украйна в размер на 18 милиарда евро. Същото се отнася и за глобалния минимален корпоративен данък от 15%, както и за приема на Финландия и Швеция в НАТО, който той напълно безпричинно бави. Можем само да се надяваме, че ЕС най-накрая ще осъзнае, че Орбан просто блъфира.
Къде сбърка ЕС?
Повече от десетилетие европейските институции наблюдаваха безучастно как Орбан трансформира държавата си в автокрация, бяха шокирани, когато той провъзгласи антилиберална демокрация, и не оказаха никаква съпротива, когато унгарецът премахна свободата на печата, наложи контрол върху съдебната система и превърна корупцията в държавна политика. Отдавна вече няма никакво съмнение, че Виктор Орбан потъпква и осмива така наречените европейски ценности на демокрацията и върховенството на закона.
При това той не се крие. Отвратителният антисемитизъм в предизборните му кампании, откритият расизъм и ксенофобската му политика, дискриминацията на малцинствата и различно мислещите - всичко това се случваше открито и пред очите на всички. Европа толерира това твърде дълго, приписвайки го на политическия фолклор.
Както е известно, отчасти вина за това носят християндемократите в Европейския парламент, които години наред смятаха Орбан за свой човек и го защитаваха, включително и бившата германска канцлерка, за която той беше един от удобните ѝ приятели в Източна Европа. Под този политически чадър Орбан се превърна в защитник на антидемократичните, националистически и авторитарни сили в Европа. Най-добрите му приятели са десните популисти във Франция, Италия и Нидерландия. От Герт Вилдерс до Матео Салвини - всички те ходиха на поклонение в Будапеща, за да бъдат приети от Орбан в клуба на бъдещите авторитарни управляващи. До войната в Украйна полската управляваща партия "Право и справедливост" също беше един от най-добрите приятели на унгарците, но междувременно отношенията между тях охладняха.
Виктор Орбан финансира малката си автокрация с парите на европейските данъкоплатци. Дотук той е получил милиарди от Брюксел. С тях напълни не само собствените си и семейните си джобове, но и тези на политическите си приятели. Но защо европейците позволиха на Орбан да ги прави на глупаци толкова дълго? Това беше смесица от фалшива толерантност към някакъв по-специален "източноевропейски път" и страх от изнудване, което Орбан използва винаги, когато е заплашен от наказание.
Най-после ЕС трябва да неутрализира опасността
А не е като да няма решение. Или страните членки най-накрая ще се съберат и ще отнемат правото на глас на Орбан, или ще намерят други начини. Например те могат да започнат да взимат решенията си под формата на междуправителствени споразумения между 26 държави - т.е. без Унгария. Има юристи, които могат да намерят изход от лабиринта на европейските договори.
Ако Европа най-накрая не започне активно да брани своята демокрация, може да я загуби. Курсът на новата крайнодясна правителствена ръководителка в Италия е предупреждение за всеки, който е смятал, че националистите и популистите в ЕС не трябва да се приемат толкова сериозно. Виктор Орбан и неговата авторитарна демагогия допринесоха за възхода на десните екстремистки идеи, които отново са приемливи за много хора и които поставят под съмнение нашите хуманистични ценности. Унгарецът отрови водата и зарази почвата на демократичната общност в Европа. От правителствените ръководители на ЕС зависи най-накрая на срещата на върха през декември да неутрализират тази опасност в собствените си редици.
