С тратегията на Тереза Мей беше проста и всичко необходимо за нейния успех беше много търпение и известно дебелоочие. Тя се стремеше от една страна да притисне проевропейските членове на парламента със заплахата от Брекзит без сделка, който легално ще настъпи на 29-ти при липса на друго споразумение, и от друга страна да всее паника у брекзитърите, че едно удължаване на срока по чл. 50 отвъд 29-ти март може в крайна сметка да провали излизането.
Този натиск работи изключително бавно, но постепенно привлича в орбитата на Мей хора със слаби нерви и от двете страни на спектъра - между първото и второто гласуване на сделката ѝ, разликата с която загуби видимо изтъня.
Преди третия опит за гласуване, който отново трябваше да покаже постепенно укрепване на сделката (макар че също щеше да се провали), председателят на парламента Джон Беркоу направи изненадваща интервенция. Според четиривековен процесуален прецедент, който не е лишен от разумно основание, правителството не може да прави едно и също предложение в парламента до безкрайност или поне не в рамките на една парламентарна сесия.
Решението на Беркоу беше посрещнато с овации от проевропейските медии и с жлъч от брекзитърите. Наистина, подозрителна промяна в характера на човек, който само преди два месеца, при първия вот на сделката, погази без угризения друга традиционна продецура и допусна поправка, задължаваща премиера да се върне в парламента до три дни след провала на предложението, вместо обичайните двадесет и един. Тогава Беркоу обясни: “Ако се придържаме само към прецедентите, нашите процедури не биха търпели никога никаква промяна.”
Така пред Тереза Мей остава само един ход - да иска от ЕС удължаване на двугодишния срок по чл. 50, което тя стори днес на срещата на Съвета.
По всичко изглежда обаче, че Брюксел е готов да приеме удължаване при три възможни обстоятелства: 1) за да има техническо време Великобритания да ратифицира сделката; 2) за да се проведат допълнителни приготовления за излизане без сделка; или 3) за да има време да се проведат избори или нов референдум.
Мей трябва първо да се опита да убеди ЕС, че сделката е възпрепятствана само от технически затруднения и второ - да си проправи път през процедурите на собствения си парламент и да постави сделката за гласуване трети път.
Вчерашната ѝ реч в парламента загатна, че евентуален трети провал може да доведе до нейната оставка. Но не това е условието, което ще мотивира депутатите да я подкрепят. Парламентът сега би се заинтригувал повече от обратната оферта: Мей да прикачи оставката си към евентуалния успех на сделката. Това не е лошо предложение - ако приемат нейната сделка, ще могат да изберат друг министър-председател, който да ръководи втория етап на преговорите, когато ще се уточнят бъдещите взаимоотношения. И брекзитъри, и римейнъри може да видят шанса си в това. Подобен ход би могъл да се разглежда дори като естествено продължение на досегашната стратегия на Мей да плаши двете страни - просто към тоягата трябва бъде прибавен и морков.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
