В ъв вторник британският парламент трябва да гласува отново за или против сделката на Тереза Мей и ЕС. През януари сделката беше разгромена с 432 на 202 гласа, най-голямото парламентарно поражение за действащо правителство в историята. Ясно е, че без сериозни отстъпки и корекции в сделката, главно по отношение на клаузата за ирландската граница, мнозинство няма да се събере и този път.
Брекзит трябва да се случи на 27-ми този месец, така че във вторник е може би последната възможност за “meaningful vote” (гласуване по същество).
Европейският представител Мишел Барние обяви вчера (забележете, в Туитър) какви отстъпки предлага Брюксел. Може да се каже, че изборът му на такава несериозна форма на диалог перфектно се допълва с несериозното съдържание на предложението му. С прости думи, Барние предлага клаузата да важи само за Северна Ирландия, т.е. само тя, а не цялото Обединено кралство да остане в рамките на митническия съюз до изясняване на бъдещите търговски взаимоотношения. Това е вариант, който беше отхвърлен от британското правителство още през 2017, защото създава морска граница, която разделя Кралството на две и позволява на ЕС “митнически да анексира” Северна Ирландия. Туитът на Барние явно е с пиар цел - да се отърси Брюксел публично от вината за провала на преговорите. Неслучайно, през същия ден Тереза Мей направи реч в Гримзби, с която се опита да хвърли евентуалната вина върху европейците.
В наближаващата кулминацията на Брекзит можем да съзрем една от най-острите политическите болести на нашето време. Това е скъсването между форма и съдържание, между процедура и същина.
Проблемът на Великобритания е, че демократичният процес не може да реализира на практика демократичната воля. Резултатът от референдума се лута като призрак из коридорите на Уестминистър и не може да намери покой. Осъществяването на Брекзит изискваше силен, решителен и убеден премиер. Наместо това, още от първия ден работата започна начело с министър-председател участвал в кампанията за оставане - защото това реши изборната процедура в партията на Торите.
На следващата година Мей форсира избори, на които изгуби мнозинството си в парламента и се принуди на коалиция с ирландските юнионисти. От онзи момент нататък, премиерът стана заложник на кабинета, както един от министрите ѝ анонимно сподели на журналисти преди време.
После, след първото отхвърляне на сделката в Камарата, кабинетът стана заложник на парламента. Група депутати от правителството и опозицията се се отцепиха и сформираха независима група, а парламентът гласува процедурна поправка, с която изрично да изключи възможността за излизане без сделка; ход, с който правителството беше тотално обезоръжено срещу ЕС.
Властта и отговорността се сриват все по-надолу и попадат в ръцете на все по-голям кръг хора. Така приложението на Брекзит на практика стана невъзможно. В парламента не може да се събере мнозинство за нито един вариант - нито за сделка, нито за без сделка, нито за оставане. Правителството е на колене и няма полезен ход в преговорите, тъй като вече не може да заплаши да си тръгне без споразумение. Брюксел добре вижда и хладно експлоатира тази слабост.
Най-вероятно в края март Великобритания ще трябва да поиска удължаване на срока на член 50 или направо да капитулира пред Брюксел, защото страхът на депутатите от излизане без сделка ще се окаже по-силен от другите им съображения. Защото докато премиер, кабинет и парламент си подхвърляха горещия картоф и избягваха взимането на положителни решения, администрацията се вземаше тайно изборите, които политиците не можеха да направят. Процедурният блокаж позволи на бюрократите да упражняват властта си невидимо. Начело с Оливър Робинс и Филип Хамънд, двама пламенни про-ЕС играчи, те тихомълком се увериха, че Великобритания няма да се подготви адекватно за излизане без сделка. Хамънд до последно отказваше да отпуска пари за подготовка на такъв сценарий, а на дипломатическия фронт Робинс подаваше топката на Брюксел.
Така един недвусмислен демократичен вот беше бавно и методично задушен от нерешителните ръце на премиера и погребан от чиновници в катакомбите на парламента. Дворецът Уестминистър, който е в стил неоготика, изглежда като подходящ дом за неспокойни призраци. Този специално ще преследва британските политици с десетилетия.
5/5 The EU will continue working intensively over the coming days to ensure that the UK leaves the EU with an agreement.
— Michel Barnier (@MichelBarnier) March 8, 2019
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
