Т ази зима се очертава като най-рисковата от началото на войната за Украйна – поне от първите месеци на руската инвазия преди близо четири години, когато руските танкови колони приближаваха към Киев.
Тогава смелата украинска съпротива, 2000-те противотанкови ракети, предоставени от Великобритания малко преди нахлуването, и руската тактическа некомпетентност спасиха положението, както и решителният отказ на президента Володимир Зеленски да приеме американското предложение за евакуация.
Сега обаче
Украйна е изправена пред нова критична зима, такава, която само героизмът и импровизацията може би няма да успеят да преодолеят,
пише Politico.
Отчасти това е защото съдбата на страната вече не е изцяло в нейните ръце. Много ще зависи от западните съюзници, докато украинците преминават през студените седмици и месеци, изправени пред три огромни предизвикателства.
1. Финансова криза
Първото предизвикателство е финансовото. В края на 2025 г. и началото на 2026 г. Украйна ще се сблъска с криза на финансирането и се очаква да изчерпи паричните си резерви до февруари, освен ако Белгия не отмени блокадата си върху план за заем от 140 милиарда евро, базиран на замразени активи на Руската централна банка, държани в Брюксел.
Планът предвижда ЕС да замени руските активи с държавни облигации с нулев купон и рейтинг AAA, като средствата бъдат предоставени на Киев.
Украйна ще трябва да ги върне само ако Москва се съгласи да плати военни репарации.
Но докато времето тече преди ключовата среща на върха на ЕС следващия месец, няма признаци за пробив между европейските институции и белгийското правителство, което се опасява от правни искове и ответни действия от Русия. Ситуацията се усложни допълнително, след като словашкият премиер Роберт Фицо заяви миналата седмица, че ще се противопостави на използването на руски замразени активи за финансиране на украинската отбрана.
Без този заем за репарации ЕС ще срещне огромни трудности да осигури необходимите средства, особено след като финансовата помощ на САЩ беше прекратена при президента Доналд Тръмп. Без заема изглежда малко вероятно държавите членки да се съгласят да заемат пари от пазарите, а правителствата с ограничени бюджети не желаят да поемат разходите по лихвите.
В такъв случай
може да се наложи „коалиция на желаещите“ да търси финансиране на фона на политически смут в Киев и нарастващи скандали с корупция.
Тази седмица бивш бизнес партньор на Зеленски избяга от страната, след като независими следователи по борба с корупцията го обвиниха него и още шестима души в незаконна схема за контрол върху държавни предприятия, включително енергийния гигант „Енергоатом“.
Корупцията при отбранителните поръчки също е обект на разследване. Според източници, близки до следствието, предстоят нови обиски в украинското министерство на отбраната във връзка с завишени договори. „Всичко това идва в много неподходящ момент, точно когато Брюксел трябва да реши за ново финансиране на Киев“, казва чуждестранен съветник на украинското правителство пред Politico.
„Това създава огромни трудности за Украйна в убеждаването на западните партньори да продължат финансирането и дава аргументи на хората от лагера MAGA и в Централна Европа, като унгарците, да питат „Защо го правим?“.
Бивш украински служител, пожелал анонимност, заявява, че Западът все пак ще продължи да предоставя средства и оръжие, тъй като Украйна е „твърде голяма, за да бъде оставена да се срине“, но Брюксел ще изрази недоволството си зад кулисите и ще обвърже бъдещите проекти с конкретни реформи.
2. Ситуацията на фронта
Второто предизвикателство е военното. Украйна е под нарастващ натиск от руските сили и е на ръба да загуби град Покровск – ключов логистичен и транспортен център, където сраженията бушуват повече от година.
Загубата на Покровск би отбелязала нов етап в битката за Донецк и би дала на Русия по-голяма свобода на действие, за да овладее останалите 25% от региона, които все още не контролира. Това би поставило руските командири в по-добра позиция да заплашат стратегически важните градове Краматорск и Славянск.
Опасенията се засилват от факта, че украинските командири може да са били тактически надхитрени.
През август, според депутата Марияна Безугла, украинските сили попаднали в руски капан, като се фокусирали върху нападението при Добропиля, докато Русия пробила при Покровск.
„Руснаците разсеяха нашите генерали с пробив при Добропиля и след това използваха това, за да пробият при Покровск“, казва Безугла, която е открит критик на командващия армията генерал Олександър Сирски. Тя и други смятат, че украинското командване е допуснало грешка, като прехвърлило подкрепления към Добропиля в критичен момент.
Сега има опасения, че Русия се възползва от украинската отбрана в Покровск, за да разшири атаките си към Днепропетровска и Запорожка области.
„Въпреки героизма и модерността на много украински войници, системата за вземане на решения в армията просто не смогва и бива манипулирана от врага“,
добавя Безугла.
Битката за Покровск отново извади на преден план острия недостиг на жива сила. В някои участъци на фронта Русия има десеткратно превъзходство по численост. В открити терени това се компенсира частично от дронове и дистанционно управление, но в градски боеве, като тези в Покровск, руските сили имат предимство.
3. Енергийната война
Третото голямо предизвикателство е енергийното. В предишни зими украинците се бореха да поддържат електричеството включено, докато руските въздушни удари непрекъснато поразяваха енергийната инфраструктура – част от стратегията на Кремъл да използва „генерал Зима“, за да пречупи украинския дух.
Благодарение на импровизацията и инженерната изобретателност на украинците и вноса на електроенергия от Европа, мрежата беше поддържана, макар и с периодични прекъсвания.
Сега обаче руските атаки са много по-мащабни, а Украйна няма достатъчна противовъздушна отбрана, нито вероятност скоро да я получи. Освен това Русия промени тактиката си
освен електрическата мрежа, вече атакува и инфраструктурата за природен газ,
от която 60% от украинците зависят за отопление.
С наближаването на зимата страната може да е загубила една трета от капацитета си за добив на газ, а може би и повече. През октомври Bloomberg съобщи, че 60% от вътрешното производство е било изключено след удари по съоръжения в Полтава и Харков. Властите твърдят, че половината от този капацитет е възстановена, но нови атаки продължават.
Според Сергий Корецки, председател на „Нафтогаз“, това са „актове на тероризъм“. Само за една седмица през октомври три руски удара поразиха газодобивни обекти в Харковска, Сумска и Черниговска области. Миналия уикенд още една масирана атака остави голяма част от страната в студ и мрак.
Бившият енергиен министър Олга Богуславец предупреди:
„Вече е ясно, че тази зима ще бъде много по-тежка от всички предишни“.
Наистина, тази зима ще бъде тежка за Украйна. Големият въпрос е дали страната ще излезе от нея в достатъчно добра форма, за да се противопостави на евентуален лош мирен договор, който може да ѝ бъде наложен.
