Т я беше върховният секссимвол на своето време – пищна фигура и разкрепостен начин на живот, които разтърсиха нормите на 50-те години. Скоро обаче Брижит Бардо се умори от мъжкия поглед, насочен непрекъснато към нея, и изостави славата, за да посвети живота си на защитата на животните.
В началото извивките ѝ, очите с плътен черен контур и характерната ѝ гримаса бяха навсякъде – по френските филмови плакати и списания. Актрисата, позната просто като BB, често е сравнявана с Мерилин Монро. През 1973 г. обаче, почти от днес за утре, тя обръща гръб на славата и избира да се грижи за изоставени животни, заявявайки, че ѝ е омръзнало „да бъде красива всеки ден“.
„И Бог създаде BB“
В кратката си филмова кариера Бардо постига поредица от комерсиални успехи, но рядко печели признанието на критиката. Повечето от над 50-те ѝ филма са леки и бързо забравени, с няколко ярки изключения.
През 1956 г. тя взривява екрана като 18-годишна девойка, попаднала в любовен триъгълник в „И Бог създаде жената“, режисиран от тогавашния ѝ съпруг Роже Вадим. Обещанието му, че младата танцьорка ще се превърне в „недостижимата фантазия на всички женени мъже“, се оказва пророческо.
Сцена с необуздана сексуална енергия, в която Бардо танцува мамбо с пола с висока талия и цепка утвърждава статута ѝ на богиня, но същевременно предизвиква гнева на част от зрителите. Седем години по-късно ролята ѝ на мрачна и фрустрирана съпруга на сценарист в „Презрение“ на Жан-Люк Годар ражда нови сцени, превърнали се в част от киноисторията. Вместо очакваните кадри с голото ѝ тяло, режисьорът създава монтаж от фрагменти, докато героинята лежи в леглото и пита мъжа си коя част от нея харесва най-много.
Brigitte Bardot has died at the age of 91. pic.twitter.com/VKVjih7G9I
— Pop Base (@PopBase) December 28, 2025
Да си тръгнеш първа
„Кралица Бардо стои там, където свършва моралът“, пише френската писателка Маргьорит Дюрас през 1958 г. Година по-късно Симон дьо Бовоар отбелязва, че тя прави каквото пожелае и именно това смущава обществото.
Зад образа на свободна жена обаче Бардо трудно понася превръщането ѝ в красив предмет. На 26-ия си рожден ден през 1960 г. тя прави опит за самоубийство. През 1973 г., малко преди да навърши 40, окончателно се оттегля от киното. През 1978 г. обяснява, че кариерата ѝ е била изцяло изградена върху външността ѝ и затова решава да напусне киното така, както винаги е напускала мъжете – първа.
Любов към животните
Родена на 28 септември 1934 г. в Париж, Бардо израства в заможно, традиционно католическо семейство. Омъжва се четири пъти и има едно дете – синът ѝ Никола от брака с актьора Жак Шарие.
След края на филмовата си кариера защитата на животните се превръща в център на живота ѝ. Едва на 39 години тя се усамотява в Сен Тропе. В писмо до природозащитната организация WWF от 2011 г. Бардо разказва за пътуване до Канада през 80-те години, където става свидетел на масовото избиване на тюленчета.
Тя споделя, че тези картини и писъците от болка я преследват и до днес, но именно те ѝ дават сили в защита на животните. През 1986 г. Бардо основава фондация на свое име, посветена на тяхната закрила. Тя води кампании срещу избиването на тюлени и слонове, настоява за премахване на ритуалните жертвоприношения на животни и за закриване на кланиците за коне.
Крайнодясната „Жана д’Арк“
В по-късните десетилетия от живота ѝ Бардо все по-често заема крайни позиции и прави обидни изказвания срещу хомосексуални, мюсюлмани и имигранти, които ѝ носят пет присъди за подбуждане към расова омраза. В книгата си „Вик в тишината“ от 2003 г. тя предупреждава за „ислямизацията на Франция“ и за опасна, неконтролирана подмолна инфилтрация. На президентските избори през 2012 и 2017 г. публично подкрепя Марин Льо Пен, която я нарича „Жана д’Арк на XXI в.“.
#MeToo
Дори след оттеглянето си Бардо остава далеч от модната и филмовата индустрия, яростно се противопоставя на носенето на кожи и открито отказва да прибягва до пластична хирургия. По време на скандала около Харви Уайнстийн през 2017 г. тя отново заема позиция срещу течението, атакувайки движението #MeToo. През 2018 г. заявява пред списание „Пари мач“, че повечето актриси, които разказват за тормоз, действат лицемерно и нелепо, уточнявайки, че за нея е било по-скоро комплимент, когато мъже са ѝ казвали, че е красива или че има хубаво дупе.
