К осовските граждани гласуват днес за парламент за втори път тази година. До предсрочния вот се стигна, след като редовните парламентарни избори на 9 февруари 2025 г. доведоха до институционален и политически блокаж и до невъзможност да бъде съставено правителство.
Изборите се произвеждат в условия на прекъснат диалог със САЩ, които Косово смятат за свой основен партньор и съюзник, неясни бъдещи коалиции и опасения от нова политическа криза.
От редовен парламентарен до предсрочен парламентарен вот
След парламентарните избори в Косово през февруари нито една от партиите не получи мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент, поради което никой от представените кандидати за председател на косовския парламент не събра достатъчна подкрепа и работата на институцията блокира. Почти седем месеца след изборите и след 57 неуспешни опита за конституирането на парламента на 26 август за негов председател беше избран Димал Баша от управляващото ляво Движение „Самоопределение“ (LVV), както и четирима от петимата заместник-председатели (трима от най-големите парламентарно представени партии и един от бошняшката общност в Косово).
След поредно блокиране на работата на парламента петият заместник-председател, който по конституция трябва да е от сръбската общност, беше избран на 10 октомври, осем месеца след парламентарните избори, с което парламентът официално беше конституиран. Това проправи път на усилията на първата политическа сила на изборите – „Самоопределение“ и на премиера Албин Курти като първи мандатоносител – за съставяне на правителство.
След два неуспешни опита на „Самоопределение“ за сформиране на кабинет, колкото са разрешени по конституция, Косово пое към предсрочни избори.
Преустановен диалог със САЩ
На 12 септември САЩ обявиха, че преустановяват стратегическия диалог с Косово за неопределено време. В публикация на американското посолство се посочва, че Вашингтон се решава на драстичния ход поради опасения от действията на правителството в оставка в Прищина, които са увеличили напрежението и нестабилността и са ограничили способността на САЩ да работят продуктивно с Косово по съвместните приоритети.
Като причина за това те посочиха "последните действия и изявления на министър-председателя в оставка (Албин) Курти", които са поставили "под въпрос напредъка, постиган дълги години", но не дадоха повече подробности.
В последните години Курти беше критикуван от международните съюзници на Косово заради някои решения в Северно Косово – зона, населена с предимно сръбско население – които бяха свързани със замяната на сръбски регистрационни табели с косовски, премахването на сръбския динар като разплащателно средство и затварянето на институции, работещи по сръбската система, припомня албанската редакция на Радио Свободна Европа.
Неясни бъдещи коалиции и опасения от нова криза
По данни на косовската Централна избирателна комисия (ЦИК) в бюлетината за изборите в неделя фигурират 24 политически сили с общо 1180 кандидати.
Основната надпревара на изборите е между четирите най-големи политически партии на етническите албанци в Косово. Това са управляващото ляво националистическо Движение „Самоопределение“ (LVV) на премиера Албин Курти, дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) на Бедри Хамза, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) на Люмир Абдиджику и десният Алианс за бъдещето на Косово (АБК/AAK) на бившия премиер Рамуш Харадинай.
Четиримата партийни лидери са и кандидатите на всяка една от политическите сили за министър-председател на Косово. Единствената разлика при кандидадурите в сравнение с редовните парламентарни избори през февруари е, че кандидатът на ДПК за премиер Бедри Хамза бе избран за председател на партията през ноември т.г., след като предишният ѝ лидер Мемли Красничи подаде оставка.
Лидерите на ДСК, ДПК и АБК многократно заявиха след редовните избори за парламент, че не желаят да си сътрудничат с Курти и партията му.
След избирането си за лидер на ДПК Хамза, запитан дали би могъл да си сътрудничи със "Самоопределение", заяви, че няма червени линии към никоя политическа сила. "Мисля, че трябва да бъдем отговорни към интересите на Косово и винаги да предприемаме необходимите действия в полза на държавата", каза той.
Въпреки тази заявка за възможно сътрудничество, коалициите при нестабилно мнозинство след предстоящия днес парламентарен вот остават неясни.
По тази причина в медиите в страната се появиха опасения, че ако и този път нито една партия не успее да получи мнозинство и не постигне съгласие за коалиция, Косово рискува да отиде на още едни предсрочни парламентарни избори.
Очаквания
В Косово почти липсват официални социологически проучвания за нагласите преди парламентарния вот днес.
Според изследване по поръчка на вестник „Синяли“ „Самоопределение“ ще бъде първа политическа сила с 56 на сто, следвана от ДПК с 25 процента подкрепа, ДСК с 15 на сто и АБК с 3 процента.
На редовните парламентарни избори Движение "Самоопределение" спечели 48 места, Демократическата партия на Косово – 24 места, Демократичният съюз на Косово – 20 места, коалицията около Алианс за бъдещето на Косово – 5 места и лявоцентристката ИНИЦИАТИВА – 3 места.
Малцинствените общности имат гарантирани 20 места в 120-местния парламент без значение дали преминават прага от 5 процента за влизане в него – 10 за сърбите и общо 10 за турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани.
На изборите през февруари най-голямата партия на косовските сърби "Сръбска листа" получи 9 от запазените 10 места. Последното, десето място за сръбската общност, беше заето от партията на министъра на общностите и завръщането в досегашното правителство на Косово Ненад Рашич – гражданската инициатива "За свобода, справедливост и оцеляване“ (GI SPO).
„Сръбска листа“ спечели във всички десет предимно населени със сърби общини в Косово на местните избори в два тура през октомври и ноември 2025 г. и вероятно ще получи по-голяма подкрепа на днешния парламентарен вот.
Очаква се предсрочните парламентарни избори в Косово да покажат какво е доверието на косовските граждани в политическите сили, особено в сравнение с редовните парламентарни избори тази година, и да зададат посоката на политиката за следващите четири години.
