К огато за първи път се преместих в Истанбул през 2010 г., без да познавам почти никого и боравейки с непознат език, местните улични кучета бяха първите, които ме въвлякоха в новия ми живот. Чико, възрастна немска овчарка, и Херкюл, лабрадор, живееха на ъгъла близо до апартамента ми, където наблюдаваха живота в квартала с бдително спокойствие. Това пише авторът Александър Милър за The Guardian.
Местните хора ги хранеха и с изумление научих, че някои дори се обединяват, за да платят сметките за ветеринар, ако кучетата са болни или ранени. Поздравяването им всеки ден се превърна в ритуал, посочва Милър.
Тази култура, в която уличните животни са приети и социализирани в градския живот, очарова, омагьосва и понякога отблъсква посетителите на Истанбул от векове. Пъстрият живот на кучетата в града е обект на документален филм, озаглавен "Бездомни". Той получи одобрението на критиците през 2021 г.
Питбули нападнаха и нахапаха до смърт домашно куче в Пловдив
Сега турското правителство изглежда има намерение да ги изтреби със закон. Идеята е да се съберат около 4 милиона бездомни кучета в страната, а след това да се умъртвят тези, които не бъдат осиновени в рамките на 30 дни - почти сигурно огромното мнозинство, посочва авторът на The Guardian.
"Имаме проблем с бездомните кучета, какъвто не съществува в нито една развита страна", заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган миналия месец, предлагайки това "радикално решение" на проблема, който според него е драматично нарастване на популацията на уличните кучета, нападенията и случаите на бяс.
Ердоган е прав, тъй като е невъзможно да си представим този дебат в която и да е друга развита страна - със сигурност не и във Великобритания, където местните власти могат да евтаназират бездомните кучета след седем дни и където около градските сгради се поставят колчета за птици, тъй като дори бъркотията от гълъби се смята за непоносима.
Напротив, Турция е може би единствената страна в света, където бездомните животни имат законно право да обитават улицата, благодарение на закон от 2004 г., приет от самия Ердоган. Този закон защитава популацията от улични животни, чието присъствие отдавна служи като заместител на по-широки социални дебати за понятията "развитие" и "цивилизация".
По време на османската епоха грижата на турците за животните, които споделят градското им пространство, е била отбелязвана в разказите на почти всеки европейски посетител на страната. Кучетата са били форма на "обществена собственост", пише дипломатът Ожие Жиселин дьо Бусбек, който пристига в Истанбул през 50-те години на XV в. и описва корита за вода и кучкарници, поставени на улицата, търговци, които продават парчета месо, за да ги хранят, и религиозни фондации, посветени на тяхната издръжка.
Но с упадъка на Османската империя в лицето на съперничещите си европейски сили, както чужденците, така и османските реформатори започват да виждат в кучетата символ на по-широка изостаналост.
"Как и с какво основание жителите на такава страна могат да се изправят пред братството на цивилизованите народи?" - пише Абдуллах Джевдет, един от основателите на радикалната реформаторска партия "Младотурци", в статия от 1908 г., в която се обявява срещу кучетата в Истанбул.
Erdoğan’s plan to cull Turkey’s street dogs will destroy far more than just animals | Alexander Christie-Miller https://t.co/QlITwdJooA
— Guardian Australia (@GuardianAus) July 1, 2024
Когато скоро след това движението на Джевдет поема контрола над империята, те въвеждат най-прочутото избиване на кучета в града, като въпреки ожесточената съпротива в благочестивите мюсюлмански квартали, където културата е най-силна, събират хиляди от тях и ги изхвърлят на необитаем остров, където те умират бавно от глад и жажда.
Сегашното предложение на Ердоган вероятно ще бъде също толкова брутално. През последните години в Турция се появиха съобщения за общински служители, които изкарват кучетата в безсъзнание и ги погребват живи, пребиват ги до смърт с лопати или ги задушават с голи ръце.
Има данни, че през последните години популацията на бездомните кучета в Турция е нараснала много, като големи и понякога опасни групи от слабо социализирани улични кучета бродят в покрайнините на градовете. Правителството обаче не полага особени усилия за въвеждане на по-умерени мерки за контрол на популацията, като например кампании за кастрация и рутинно чипиране на домашните кучета, за да се възпрепятства изхвърлянето им.
Иронията на дебата е, че силите, които се изправиха за и против кучетата, изглежда са сменили страните си. Ердоган, бъдещ защитник на османското и ислямското наследство на Турция, е притискан да ги премахне от ислямистки и десни активисти, които представят опонентите си като столични елити, които се грижат повече за правата на животните, отколкото за благосъстоянието на своите съграждани.
Ужас в Мездра, бездомни кучета нахапаха жена
Въпросът за кучетата се превърна в поредното огнище на културните войни в Турция - което отново е иронично, защото самият аз съм наблюдавал, че културата на уличните кучета може да бъде нещо, което сплотява общността. Именно кучетата ме въведоха в живота на истанбулския квартал, а когато няколко години по-късно бях доброволец в един приют за животни, видях, че хората, привлечени там, обхващат цялата гама на турското общество, разказва още Милър.
Съществува обаче и по-дълбока ирония в идеята, че стерилизирането на градските пространства от животни - в Турция или другаде - представлява напредък. Впечатлението за чистота, което се създава, е фалшиво и поддържа илюзията за "човешки" свят, дискретен и подреден, в момент, когато нашите собствени отпадъчни продукти убиват екосистемите ни и тровят въздуха, който дишаме.
Обратно, културата на уличните животни в Турция поражда съзнание, че сме част от един по-широк нечовешки свят, който трябва да уважаваме и да приемаме. Истинският напредък би бил да осигурим нейното оцеляване и да извлечем по-широки поуки от нея.
Припомняме и тази галерия от нашия архив:
* Във видеото: Бездомни кучета нахапаха жена в Мездра
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
