К осово се готви за пети вот в рамките на едва година и половина, след като политическата криза около избора на държавен глава тласна страната към нови предсрочни избори. Въпреки надеждите за изход от институционалния блокаж, мнозина наблюдатели се съмняват, че предстоящото гласуване ще доведе до трайно решение.
Изборите на 7 юни са резултат от поредица от политически и институционални неуспехи – от неспособността да бъде избран президент в рамките на предвидените от Конституцията срокове, през разпускането на парламента и намесата на Конституционния съд, до безрезултатните срещи между партийните лидери, бойкота на пленарни заседания и продължаващото противопоставяне между управляващи и опозиция.
Управляващото движение „Ветевендосе“, което спечели парламентарните избори на 28 декември с над 51% от гласовете, обвинява опозицията за създалата се ситуация. Лидерът на партията и министър-председател Албин Курти твърди, че опозиционните сили действат координирано, за да попречат на неговата формация да управлява.
„Да накараш един милион граждани да се върнат до урните само четири месеца след като ясно изразиха своя демократичен избор, просто защото някои отказват да приемат резултата, е неприемливо“, заяви Курти. По думите му опонентите му се опитват да подчинят народната воля на собствените си политически сметки.
Косово избира: Местен вот мери доверието след 8 месеца криза
Опозицията обаче отправя различни обвинения. Според лидера на Демократическата партия на Косово (ДПК) Бедри Хамза именно отказът на Курти да прави компромиси е довел страната до нови избори.
„Той не търси сътрудничество, а подчинение. Иска подкрепа не за държавата, а за собствената си власт“, заяви Хамза във видеообръщение.
Третата по големина политическа сила – Демократичният съюз на Косово (ДСК), издигна председателя си Лумир Абдиджику за кандидат за министър-председател, а бившия президент Вьоса Османи – за кандидат за държавен глава. Макар президентът в Косово да се избира от парламента, а не чрез пряко гласуване, кандидатурата на Османи придоби символично значение заради кризата около този пост.
Косово провежда предсрочни парламентарни избори
Османи, която през 2021 г. се яви на изборите в съюз с Албин Курти, днес е сред най-острите му критици след разрива между двамата и липсата на подкрепа за евентуален втори президентски мандат.
„Историята на този народ винаги ни е учила на едно нещо: пътищата, затворени от страхливци, винаги се отварят отново от народа“, заяви тя.
На 7 юни косовските граждани ще бъдат призовани до урните за пети път в рамките на година и половина. В този период се проведоха редовни парламентарни избори, предсрочен вот, както и два тура на местните избори.
За част от избирателите гласуването остава единственият инструмент за влияние върху политическия процес, макар доверието в институциите да намалява.
„Партиите трябва да поставят платформите си на първо място, а не имената. Всичко се върти около личности и индивидуални амбиции“, коментира жителят на Прищина Бехджет Халили пред предаването Expose на Радио „Свободна Европа“.
Други граждани заявяват, че ще упражнят правото си на глас въпреки съмненията си, че изборите ще донесат реална промяна.
„Ако не участваме в гласуването, не можем нито да критикуваме, нито да подкрепяме каквото и да било. Гласуването е дълг на всеки гражданин“, казва Елмазе Гаши.
Политическият анализатор и преподавател в Университета в Агдер, Норвегия, Абит Ходжа предупреждава, че Косово рискува да попадне в порочен кръг от политически кризи заради липсата на готовност за компромис между основните партии.
Според него политическата система на страната е изградена върху принципа на споделената власт, а не върху доминацията на една политическа сила. Затова и предварителното издигане на кандидатури за президент той определя като преждевременно и лишено от практически смисъл.
Подобно мнение изразява и Доника Емини от Консултативната група за политика „Балканите в Европа“ (BiEPAG). По думите ѝ обявяването на президентски кандидатури има предимно символичен ефект върху избирателите и само по себе си не предлага решение на кризата.
„Конфигурацията и резултатът от изборите ще определят как политическите сили ще се позиционират една спрямо друга. Символично това може да окаже влияние върху електората, но не представлява задължително изход от политическата безизходица“, посочва Емини.
Тя предупреждава, че евентуално допълнително укрепване на позициите на „Ветевендосе“ може да увеличи преговорната сила на партията, но същевременно да ограничи политическия плурализъм.
Междувременно временно длъжността президент се изпълнява от председателя на парламента Албулена Хаджиу. Конституцията предвижда този мандат да не надвишава шест месеца, но не дава еднозначен отговор какво следва, ако през този период не бъде избран държавен глава с пълни правомощия.
Самият Албин Курти не изключи възможността страната да бъде изправена пред нов вот още тази година.
„Ако отидем на изборите през юни и не бъде постигнат необходимият резултат, тогава може да се върнем към изборите през есента или зимата“, заяви той през април.
Така Косово навлиза в нова предизборна кампания, белязана от взаимни обвинения, липса на доверие между политическите сили и несигурност дали предстоящият вот ще сложи край на продължаващата институционална криза или ще отвори пътя към поредния политически блокаж.
