К ато онколог в клиниката в Кливланд (Cleveland Clinic), д-р Сунийл Камат споделя пред Parade, че един от най-честите въпроси, които чува от пациентите си, е: „Защо се появи този рак?“.
„Истината е, че сега вече разбираме, че значителна част от риска от рак идва от нашата среда и ежедневните ни излагания на вредни влияния, а не само от гените ни“, казва д-р Камат. А това включва и начина, по който съхраняваме храната си.
Друг онколог подкрепя това мнение, но добавя, че ракът не се появява просто заради еднократно излагане на вредно въздействие. „Мисля за риска от рак, извън наследствените фактори, като за резултат от малки, повтарящи се излагания в продължение на години, а не от една драматична грешка“, обяснява д-р Тингтинг Тан, медицински онколог и хематолог в City of Hope.
„Начинът, по който съхранявате храната, може да изглежда незначителен, но той може да повлияе на това колко химикали, засягащи хормоните, възпаленията и клетъчното здраве, се абсорбират от тялото ви. Всичко това може да се комбинира с генетиката и начина на живот и да изиграе роля в общия риск от рак на човека“, обяснява той.
Д-р Камат се съгласява, като казва, че науката за храните се е развила дотолкова, че онколозите и служителите в сферата на общественото здраве най-накрая могат да дадат насоки на пациентите и потребителите като нас.
„Когато разберете как определени материали си взаимодействат с храната – особено при топлина, киселинност или с течение на времето – вие не просто се предпазвате от някакъв неясен бъдещ риск. Вие правите информиран избор, който ви дава повече контрол върху здравето ви“, подчертава той.
Когато става въпрос за здравето ни – и особено за риска от рак – контролът и информираният избор са две страхотни цели, към които да се стремим. За да ви помогнат да ги постигнете, онколозите разкриват кое е единственото нещо, което искат хората да спрат да съхраняват в хладилника си, и какво да правят вместо това.
Единственото нещо, което онколозите искат хората да спрат да държат в хладилника си
Онколозите умоляват хората да спрат да съхраняват остатъците от храна в пластмасови кутии.
„Като цяло е трудно да се отрече удобството на пластмасата, включително за съхранение на храна. Въпреки това, отделянето на химикали от пластмасата в храната трябва да ни накара да се замислим“, казва д-р Адеел Хан, академичен хемонколог и епидемиолог.
Ако в момента имате остатъци от храна в пластмасова кутия в хладилника си, поемете си въздух.
„Ракът рядко се причинява от един-единствен фактор“, казва д-р Камат и добавя:
„Това е взаимодействие между генетика, начин на живот, диета, среда и, да, излагане на химикали с течение на времето. За съжаление, не знаем добре научно доказано ниво на излагане, за което е потвърдено, че е безопасно или опасно“.
Нищо от изброеното по-долу няма за цел да ви плаши. Става въпрос за предоставяне на фактите, за да можете да действате въз основа на информация, която да ви помогне да намалите риска от рак за години напред.
„Това е един променяем рисков фактор сред много други. Вдъхващата увереност истина е следната: не можете да промените това, на което вече сте били изложени, но абсолютно можете да промените случващото се от днес нататък“, подчертава д-р Камат.
4 причини защо съхранението на храна в пластмасови кутии може да увеличи риска от рак
Онколозите казват, че съхраняването на храна в пластмасови съдове може да ви изложи на отделящи се химикали и микропластмаса, които могат да допринесат за риска от рак. Някои фактори, включително издръжливостта на съда и топлината на храната, могат да влошат нещата. Ето какво трябва да знаете:
1. Пластмасовите съдове за храна могат да отделят вредни химикали
Д-р Камат отбелязва, че пластмасата е химическа структура и тя физически се разпада с течение на времето. „Много пластмаси съдържат вредни химикали като Бисфенол А (BPA), фталати и стирен“, обяснява той. „С течение на времето тези химикали могат да проникнат в храната, водата или околната среда. Мислете за новата пластмасова кутия като за сравнително стабилна, а за старата, надраскана и подлагана на топлина кутия – като за все по-пореста“.
Задръжте тази мисъл за момент – онколозите ще разгледат издръжливостта и рисковете по-долу. Първо, д-р Хан казва, че е полезно да разберем повече за това как определени химикали в пластмасата могат да допринесат за появата на рак. Той отбелязва, че Бисфенол А (BPA) се намира в много по-стари поликарбонатни пластмасови съдове. Днес BPA е добре известен като хормонален диструктор, който може да действа като неестествено, подобно на естроген съединение (ксеноестроген), увеличавайки риска от някои видове рак (включително рак на гърдата), сърдечни заболявания, проблеми с фертилитета и др. Поради това производителите са го премахнали от повечето консерви и съдове.
Въпреки това д-р Хан предупреждава, че дори пластмасите без съдържание на BPA или тези, рекламирани като „безопасни“ (като произведените от полипропилен и полиетилен), също могат да крият рискове.
„Тези съдове потенциално могат да отделят подобни заместващи химикали, чието действие не е напълно проучено“, казва д-р Хан и добавя:
„По същия начин всички пластмасови кутии имат способността да отделят микропластмаса в храната. И макар изследванията върху микропластмасата и нанопластмасата все още да се развиват, се смята, че те не са благоприятни за здравето, включително по отношение на риска от рак“.
2. Някои пластмаси са по-малко издръжливи от други
Имайки предвид рисковете от химическо излагане поради износване, д-р Камат казва, че издръжливостта е от решаващо значение за това доколко една пластмаса е годна да съхранява храна безопасно. „Пластмасите могат да деградират с времето, особено при многократно миене, механичен стрес или излагане на топлина“, обяснява той. „Това създава малки пукнатини и отслабва пластмасовата структура, увеличавайки вероятността микропластмаса и химикали като BPA и фталати да проникнат в храната или течностите“.
На колко години са кутиите от храна за вкъщи в кухненските ви шкафове? Д-р Камат казва, че те „не са били проектирани да бъдат мити и използвани повторно 50 пъти“.
„Ежедневното износване може да доведе до физическо разпадане на пластмасата, като видимо изтъняване или пукнатини“, казва той. „Така че издръжливостта е важна в две посоки. Колкото по-малко издръжлива е пластмасата – помислете за тънките кутии от храна за вкъщи и еднократните кофички от топлата витрина – толкова по-бързо деградира тя и толкова по-бързо отделя химикали“.
Въпреки това д-р Камат предупреждава, че дори издръжливите кутии не са защитени, ако постоянно са изложени на топлина или киселинни храни. Бърз визуален тест може да ви каже какво е реалното износване на вашите пластмасови съдове. „Ако повърхността на кутията е повредена, това може да увеличи шансовете химикали или микропластмаса да попаднат в храната“, казва д-р Тан и добавя:
„От гледна точка на превенцията на рака, тази потъмняла, деформирана кутия не си струва да се пази“.
3. Топленето на храна в микровълнова фурна в пластмасов съд може да увеличи рисковете
Съхраняването на храна в пластмасови кутии може да допринесе за по-висок риск от рак, ако се прави постоянно. Но оставянето на храната в кутията и затоплянето ѝ в микровълнова фурна добавя още едно ниво на риск.
Д-р Камат обяснява, че микровълновите фурни генерират електромагнитни вълни, които пренасят енергия към водните молекули в храната и я нагряват.
„Когато горещата храна е в контакт с пластмаса, разпадането на тази пластмаса се ускорява значително“, казва той и съветва да бъдем предпазливи към съдовете с етикет „безопасно за микровълнова“ (microwave safe), които все пак могат да се променят химически под въздействието на топлината.
„Този етикет означава, че пластмасата няма да се разтопи или деформира, а не че няма да отделя химикали“, казва д-р Камат и добавя:
„В идеалния случай хората трябва напълно да избягват ползването на микровълнова фурна с пластмасови съдове. Първо прехвърлете храната в стъклена купа или керамична чиния. Това отнема 30 секунди и значително намалява един от най-концентрираните моменти на излагане на микропластмаса в деня ви“.
4. Съхраняването на гореща храна в кутии е „недостатъчно разпознат проблем“
Може би сте приготвили пилешка супа за вечеря и сте готови да я приберете в кутия. Или искате да запазите остатъка от соса в пластмасов съд. Избягвайте да сипвате храната директно от печката, докато е още вряща, в пластмасова кутия. Д-р Камат описва съхраняването на все още топла храна в пластмасови съдове като „недостатъчно разпознат проблем“, който може да създаде идеални условия за отделяне на химикали.
„Дори и да не ползвате микровълнова, поставянето на димяща паста или супа директно в пластмасов съд означава, че пластмасата е подложена на термичен стрес още от самото начало“, обяснява той.
„Оставете храната да се охлади поне до стайна температура, преди да я прехвърлите в пластмаса, или още по-добре – веднага я прехвърлете в стъкло“, казва д-р Камат.
Какво да правите вместо съхранение на храна в пластмаса
Няма нужда от паника, ако досега сте слагали храната си в пластмасови кутии, нито пък трябва да изхвърляте остатъците в боклука. „Няма единно, доказано „опасно“ ниво на излагане за средностатистическия човек, който използва обикновени пластмасови кутии у дома“, казва д-р Тан и добавя:
„Превенцията на рака е свързана с това какво правите оттук нататък, а не със съжаление за миналото“.
Тя препоръчва занапред да съхранявате храната си в стъклени съдове. „Те са стабилни, нетоксични и не отделят химикали, дори когато се нагряват“, казва д-р Тан.
. „Неръждаемата стомана е друг добър вариант за съхранение на студено, с изключение на силно киселинни или солени храни, които могат да причинят корозия“, казва д-р Тан.
Д-р Камат, който предпочита керамичните съдове, добавя едно малко предупреждение относно стъклените кутии: много от тях все още използват пластмасови капаци или силиконови уплътнения. Тези материали могат да се захабят с времето.
„Проверявайте редовно състоянието на капаците и се уверете, че храната не се докосва директно до тях“, препоръчва той.
Той допълва, че някои съдове за храна са направени от силикон, което е по-добре от пластмасата, но все пак не е напълно безопасно. Съветът му е да търсите „висококачествен“ платинен силикон, отбелязвайки, че този материал е „далеч по-безопасен от пластмасата“ (включително и за готварски прибори).
Разбира се, тези промени изискват средства и д-р Камат подчертава, че не е необходимо да изхвърляте всяко пластмасово нещо в кухнята си още утре.
„Ако направите само две промени – спрете да топлите в микровълнова с пластмаса и замените износените, надраскани кутии със стъклени – вие значително ще намалите ежедневното си излагане на микропластмаса“, казва той и добавя:
„Това е точно онзи вид практично действие с минимални усилия, което реално може да промени дългосрочните резултати за здравето“.
