Т ова може би беше най-голямата похвала, отправяна някога от една разузнавателна служба към друга – и със сигурност най-британската. През 2022 г. сър Ричард Мур, шефът на MI6, публично заяви, че спрямо ресурсите си „брилянтното“ естонско външно разузнаване (EFIS) вероятно превъзхожда британското.
Каупо Росин, генерален директор на тази служба, е възхитен от комплимента, въпреки че с учтиво удивление пита какво точно означава британският идиом за превъзходство.
„Винаги е хубаво да виждаме, че нашите партньори ни оценяват нас и нашата дейност. Но трябва да кажа същото и за британските служби, които са от най-висок клас, с отлични способности на световно ниво и вършат невероятна работа“, казва той в интервю за The Telegraph, след като го уверявам, че думите на Мур са били възторжено признание.
Срещам се с Росин в централата на EFIS в естонската столица Талин, където трудно би могло да има по-голяма нужда разузнавачите да си вършат работата перфектно. Русия е само на 210 километра, границата е на два часа път по шосето, известно от съветско време като M11. Родният град на Владимир Путин, Санкт Петербург, пък е на четири часа път.
Никоя страна не разбира опасностите да бъдеш съсед на Русия по-остро от Естония, която преживя пет десетилетия съветска, след това нацистка и отново съветска окупация, преди да възстанови своята независимост през 1991 г. Нацията се прероди като все по-просперираща демокрация, а от 2004 г. е член както на НАТО, така и на ЕС.
И все пак изпепеляващата амбиция на Путин да възстанови Руската империя хвърля дълга сянка. Естония е най-малката от трите балтийски държави, както по население (1,3 милиона души), така и по територия (45 000 квадратни километра - малко над половината от размера на Шотландия), и има най-дългата граница с Русия (290 километра). Тази опасна комбинация означава, че ако Путин потърси нова мишена след, или може би по време на, своята офанзива срещу Украйна, Естония може да се окаже в мерника му. Напоследък имаше доста предупреждения за възможността за руска атака срещу НАТО.
Ако руснаците ударят през границата, Великобритания също ще се окаже във война. Естония е съюзник в НАТО и 1000 британски войници оглавяват многонационална бойна група в страната, което представлява най-голямото задгранично разгръщане на британската армия.
Росин и неговите шпиони трябва да направят всичко възможно, за да разберат руските намерения и способности по простата причина, че самото оцеляване на тяхната родина може да зависи от това. Техният специален поглед и експертиза за Русия са именно това, което им спечели публичната похвала от MI6.
Може би поради тази причина Росин вярва, че трябва да изоставим евфемизми като „хибридна война“ и да наречем ескалиращата кампания на Путин от саботажи и подривна дейност в цяла Европа с правото ѝ име: „държавен тероризъм“.
„В този момент Путин има само лоши опции“
Тъй като службата на Росин е великолепно информирана за случващото се вътре в Русия, започвам с въпроса как Путин и неговото обкръжение виждат кървавото си положение в Украйна. „Това, което той изразява или излъчва, е, че победата за Русия ще дойде в даден момент – и че просто трябва да продължим напред. Но не съм сигурен дали хората около Путин са толкова убедени, колкото него. Със сигурност има гласове, които изразяват мнение, че той трябва да продължи, но мисля, че гласовете, които, да кажем, го призовават да преразгледа ситуацията, стават все по-силни и по-силни “, отговаря Росин.
Росин добавя: „Това, с което той разполага в този момент, са само лоши опции. И всяко решение, което взема, носи различни рискове за него. Така че решението да продължи носи риска, при тежките загуби и икономическата ситуация, вътрешните проблеми и напрежението в Русия ще се увеличат.
Това може в даден момент в бъдеще да окаже влияние върху неговото политическо бъдеще, ако хората около него стигнат до извода... че е по-добре да продължат без него.
Но ако спре, това носи риска да бъде видян като слаб човек. Така че наистина има над какво да мисли в момента. Обективно обаче Русия е в много лошо положение в момента и много хора в Русия разбират това, особено хората в икономическия сектор и вероятно вече някои от олигарсите. Така че съм сигурен, че водят сериозни дискусии“.
„Все повече руснаци не искат тази война“
48-годишният Росин е висок, едър и използва внимателно подбран английски език. Както повечето шефове на разузнаването, той говори публично, но пестеливо, това е първото му голямо интервю за британски вестник, и се разкриват само основните факти от предишната му кариера. Семейният живот не е тема, която шпионите обсъждат с журналисти.
Росин ме фиксира с твърд поглед през очила с полурамки. Докато говори за Русия и използва думата „обективно“, той ми напомня на любопитен и хладнокръвен лекар, описващ състоянието на особено труден пациент.
Росин изброява списък от порока и болката в Русия, причинени от Путин. „Загубите на бойното поле надвишават броя на новобранците. Икономиката понася сериозен удар. Една от причините са украинските удари с голям обсег срещу петролната инфраструктура, която е основният източник на приходи за руския бюджет. Вече има огромни финансови проблеми. Бюджетният дефицит вече надхвърли планирания за тази година и според нашите оценки ще бъде може би около 10 трилиона рубли (около 86 милиарда паунда), което е половината от бюджета за отбрана“, казва той.
При нормални обстоятелства Путин би покрил такъв дефицит без затруднения, с изключение на това, че санкциите до голяма степен изключиха Русия от най-големите финансови пазари, правейки вземането на заеми за Кремъл много по-трудно и скъпо.
„Въпросът е: „Как тушират този проблем?“. Вероятно чрез увеличаване на данъците, искане на вноски от олигарсите и компаниите за държавния бюджет, което, да кажем, създава допълнителна причина за вътрешно недоволство и вътрешен натиск“, казва Росин.
Той продължава: „Виждаме, че общото ниво на недоволство от тази война се увеличава във всички ешелони на обществото, започвайки от обикновените хора и стигайки чак до олигарсите. Все повече хората не искат тази война. Въпросът е: какво влияние оказва това върху неговото (бел. ред. на Путин) вземане на решения?“.
Росин откровено признава, че не може да отговори на този въпрос, което ме кара да се запитам на глас дали нивото на недоволство може да достигне степен, при която властта на Путин да бъде застрашена.
„Не виждам да се случи улична революция в този момент. По-важно е какво мислят хората, които имат достъп до пари, оръжие и информация. В тези среди вече не се говори за пълна победа. Хората обсъждат различни сценарии и главно как да приключат тази война по подходящ начин“, казва Росин.
Росин добавя: „Но бих казал, че ако нещо се промени в Русия, то ще се случи по много бърз начин и всички ще бъдем изненадани. Ще бъде нещо, което се случва за една нощ, ако изобщо се случи“.
„Мобилизацията предстои“
Колко бързо може да настъпи промяна, показа внезапният и неуспешен бунт срещу Путин, воден от вагнеровия командир Евгений Пригожин през юни 2023 г., когато колона от метежници стигна на 90 минути път с кола от Кремъл. „За нас това беше знак колко куха може да бъде системата отвътре, а това често е така при подобни режими. Те изглеждат много корави отвън, но отвътре могат да се окажат изненадващо слаби“, казва Росин.
Ако Путин реши да пренебрегне предпазливите гласове и да продължи с натиска срещу Украйна, той ще трябва да намери начин да компенсира загубите си на бойното поле, които според британското разузнаване GCHQ възлизат на около 500 000 загинали руснаци. Единствената му опция може да бъде да разпореди мобилизация и да принуди още стотици хиляди руснаци да влязат в строя.
Путин винаги е изпитвал дълбок страх да предприеме тази стъпка, опасявайки се както от народното недоволство, така и от икономическите последици от лишаването на работната сила от маси от мъже в трудоспособна възраст. Но той беше принуден да прибегне до частична мобилизация през септември 2022 г. след успешната украинска контраофанзива.
Оттогава той упорито избягва повторение. И все пак сега нарастват спекулациите, че Путин ще разпореди нова мобилизация, може би следващия месец, след като приключат фиктивните парламентарни избори в Русия. Питам Росин дали очаква руска мобилизация. „Това, което виждаме, е, че в руското общество досега всеки „знае“, че мобилизацията ще дойде. В Русия се говори много за това. Всеки познава някой, който работи във военната сфера и е казал, че мобилизация ще има“, отговаря той.
Той добавя: „Това може да има ефект, при който обществото някак си се примирява с тази идея, а това за Кремъл би било още един стимул тогава да я осъществи“.
Според вероятностите, питам аз, ще мобилизира ли Путин следващия месец или не? „В този момент шансовете са равни. Всеки мисли, че предстои. Система е готова. Не сме видели решение“, казва Росин.
Сблъсък с НАТО
Друга опасност, която мнозина смятат, че предстои, особено ако Путин мобилизира още стотици хиляди войници, е руска атака срещу съюзник от НАТО, възможно Естония или друга балтийска държава.
Срещам се с Росин малко след изненадващото посещение в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, за което беше съобщено, че е имало за цел да предупреди Кремъл да не изпробва алианса.
Росин отказва да каже какво смята, че неговият американски колега е казал на руснаците, въпреки че косвено потвърждава, че сдържането на агресията срещу НАТО е било поне част от посланието. Цитирам доклад във Wall Street Journal, че целта на Ратклиф е била „да предаде предупреждение на Русия да не атакува страни от НАТО“. Вярно ли е това?
„Мисля, че това е малко преувеличено и са обсъждани и други теми, но наистина не мога да коментирам външните отношения на други страни“, отговаря внимателно Росин. Дали директорът на ЦРУ е обсъждал НАТО и възпирането? Росин отново бързо стига до границите на това, което един шпионин може да каже. „Много ми е трудно да коментирам“, колебае се той, преди да заложи на приемливи думи: „Сигурен съм, че посещението му не е отслабило възпиращия ефект“.
По-късно New York Times съобщава, че Ратклиф е предал послание, забележително сходно с оценката на Росин, че Кремъл трябва да разбере сериозността на стратегическото и икономическо положение на Русия.
Засега становището на Росин е, че НАТО продължава да възпира Путин и че Член 5, клаузата за взаимна отбрана на алианса, остава надежден, въпреки че Доналд Тръмп открито постави под въпрос дали Америка би защитила съюзниците си. „Мисля, че в този момент Путин разбира, че Член 5 всъщност все още е валиден. Така че не виждаме кратковременна заплаха“, казва Росин.
Бъдещето е в ръцете на Запада
Росин обяснява точно какво има предвид. За следващата „една и повече години“ той не очаква Русия да започне конвенционална военна атака срещу съюзник от НАТО. „Въпросът е по-скоро как изглежда бъдещето? Къде ще бъдем ние на Запад след една, две, пет години и дали възпирането все още работи?“, добавя той.
Отговорът, казва Росин, до голяма степен е в собствените ръце на Запада. Ако европейските страни продължат да подкрепят Украйна и да увеличават разходите за отбрана, поддържайки Америка в НАТО, тогава Путин трябва да продължи да бъде възпиран.
„Ако приемем руската заплаха сериозно, продължим да инвестираме в нашата отбрана, поддържаме надеждна позиция за възпиране и имаме ресурсно осигурени планове за отбрана, тогава сме в състояние да възпрем Русия, да“, казва той.
Но той прави важно уточнение. „Ако ние самите на Запад по някакъв начин прецакаме нещата, тогава това би създало нова ситуация за Русия да преизчисли сметките си, може би. Така че това силно зависи от нашите действия, нашите инвестиции и нашата сериозност“, добавя Росин.
Собствената сериозност на Естония се демонстрира от нейните разходи за отбрана от 3,4% от БВП през изминалата година според НАТО, значително над 2,4% за Великобритания и дори 3,2% за САЩ. Страна с население, малко по-голямо от това на Бирмингам, може да разгърне 80 000 обучени резервисти в рамките на дни при извънредна ситуация (за сравнение, обучената численост на британската армия е 71 000 души).
„Руският саботаж става все по-жесток“
Всичко в EFIS излъчва смъртоносната сериозност на нейната работа. Местоположението на нейната централа в Талин не е тайна, но и не се рекламира. Сградата се разкрива пред посетителя като, и това може да е малко неуместна метафора, руска матрьошка.
От улицата отвън не виждате нищо освен висока стена, предпазваща анонимен офис блок без табела или име. След като преминете през периметровия вход, сградата започва да загатва за истинската си цел, когато срещнете три пилона за знамена – два със синьото, черното и бялото на Естония и един с жълтото и синьото на Украйна.
Забелязвате, че всичките ѝ прозорци са скрити от паравани. След това, безопасно зад предната врата, организацията най-накрая се разкрива. Голяма бяла табела показва льва на Естония и думата „Valisluureamet“ – естонското наименование на EFIS.
По британските стандарти EFIS е комбинация от MI6 и GCHQ, събираща както човешко разузнаване, така и радиоелектронно разузнаване.
Росин, професионален разузнавач, оглавява службата от ноември 2022 г. Той започва кариерата си като 19-годишен новобранец в естонската армия през 1996 г., завършва мисия с водената от САЩ коалиция в Ирак през 2005 г., след което се издига до командир на военното разузнаване между 2012 и 2018 г. След това прекарва четири години в Дивизията за разузнаване и сигурност на НАТО в централата на алианса в Брюксел. Връща се в Естония през 2022 г., за да поемат всички военни кибероперации, и скоро след това е повишен да оглави EFIS.
Докато разговаряме, млади и свободно облечени разузнавачи пристигат за работния си ден. Росин е категоричен, че една от основните им задачи е осуетяването на все по-разширяващата се кампания на Кремъл от саботажи и подривна дейност в цяла Европа.
Последният инцидент беше на летището Лайпциг-Хале в Германия на 4 август, където въоръжен дрон се удари в украински карго самолет „Антонов“ на пистата. Само случайният отказ на бомбата на дрона да детонира предотврати гигантският самолет да избухне в пламъци на летище, използвано от два милиона пътници годишно.
„Това е почти навсякъде вече. Това е кампания, организирана от руското правителство предимно чрез ГРУ (руското военно разузнаване). Тя става все по-жестока и опасна. Виждаме, че основните цели в момента са производствени обекти на отбранителната промишленост, но също и логистични обекти“, казва Росин.
Целта на Русия, добавя той, е да „прекъсне европейските доставки, доставките на европейско оръжие и оборудване за Украйна“.
Във Великобритания например петима мъже бяха вкарани в затвора за подпалването на два склада в Лондон през 2024 г., където са се съхранявали доставки за Украйна. По-рано този месец руското посолство реагира яростно на докладите, че Великобритания доставя на Украйна дронове за удари на далечно разстояние дълбоко в Русия, и открито заплаши с „последствия“.
Росин се отнася с учтиво презрение към това как „хибридната война“ се е превърнала във всеобхватен термин за тези атаки. „Хибридна-мибридна“, казва той снизходително, като добавя, че „хибридна“ е „приятна и удобна дума“, която „изкривява реалността“, а тя е „саботаж, неконвенционални дейности, кибератаки и информационна война. Ето какво е всъщност“.
Росин добавя: „Особено в кампанията за саботажи бихме могли да използваме и термина „държавен тероризъм“, защото технически това е точно такова“.
Споменавам атаката на летище Лайпциг-Хале. „Това може да се класифицира като тероризъм, бих казал. Това е цивилна цел“, казва той. Засега, добавя той: „Ние на Запад бяхме сравнително успешни в осуетяването на това, това е работа на разузнавателните и контраразузнавателните служби. Това е нашата работа“.
И засега кампанията на Русия не е успяла да отслаби решимостта на Европа да подкрепя Украйна. Но EFIS и десетки съюзнически разузнавателни служби водят постоянни, и до голяма степен тайни, усилия да защитят съответните си страни.
EFIS на Росин може да е спечелила аплодисментите на MI6, но цената на живота в мир и свобода само на крачка от Русия е вечната бдителност.
Добави ни в предпочитани източници в Google
