- Европейските съюзници в НАТО вече не увеличават разходите за отбрана, за да угаждат на Доналд Тръмп, а защото смятат, че това е необходимо за сигурността на Европа.
- Въпреки новите критики на Тръмп към НАТО, Гренландия и Иран, лидерите на Алианса демонстрираха по-голяма увереност и не промениха позициите си под натиск от Вашингтон.
- Според дипломати и анализатори Европа става все по-самостоятелна в отбраната си, а честите заплахи на Тръмп вече предизвикват значително по-малко тревога сред съюзниците.
Европейските съюзници положиха усилия да поддържат добър тон с президента на САЩ Доналд Тръмп по време на срещата на върха на НАТО в Анкара, но според анализ на POLITICO това вече не е основната им цел.
След повече от година на напрежение в отношенията с Вашингтон, европейските държави и Канада постепенно заменят политиката на предпазливо умиротворяване с по-уверен подход. Според дипломати и анализатори натрупаният опит с многократните заплахи на Тръмп, както и значителното увеличение на европейските разходи за отбрана, са дали на съюзниците по-голяма увереност в отношенията им с американския президент.
Основното послание, което европейските лидери отправят, вече е различно: увеличаването на военните бюджети е необходимо за сигурността на Европа, а не за удовлетворяване на исканията на Вашингтон.
„Не дойдох тук, за да угодя на Тръмп. Дойдох, защото трябва да поемем отговорност за ситуацията със сигурността и възпирането“, заяви външният министър на Люксембург Ксавие Бетел.
Високопоставен дипломат от НАТО, пожелал анонимност, също коментира, че съюзниците вече не желаят всяко изказване на американския президент да предизвиква паника.
„Уморих се да изпадаме в паника заради Тръмп. Трябва да правим това заради самите нас“, каза дипломатът.
- НАТО изпълни част от исканията на Вашингтон
След година на безпрецедентно напрежение, през която Тръмп постави под въпрос ангажимента на САЩ към колективната отбрана, заплаши да анексира Гренландия и обяви намерение да изтегли американски войски от Германия, съюзниците пристигнаха в Анкара с желанието да избегнат нова криза.
В сряда лидерите на 32-те държави членки подписаха декларация, с която се ангажират да инвестират в нови военни способности, включително безпилотни системи, заявяват, че Иран не трябва да се сдобива с ядрено оръжие, и представят нови договори за военни доставки на стойност над 50 милиарда долара.
До края на срещата Тръмп демонстрира задоволство.
„Има една дума, която описва днешния ден - единство“, каза американският президент пред журналисти, определяйки форума като „страхотна среща“ и похвали атмосферата между съюзниците.
- Разногласия за Гренландия и Иран
Началото на срещата обаче беше далеч по-напрегнато.
Тръмп повтори критиките си към държавите, които според него не отделят достатъчно средства за отбрана, както и към съюзниците, които не са подкрепили САЩ при военните действия срещу Иран.
Той отново повдигна въпроса за евентуално придобиване на Гренландия от Съединените щати и заплаши Испания с търговски мерки заради ниските ѝ разходи за отбрана.
„Не съм доволен от НАТО заради това, което направиха по отношение на Гренландия, и не съм доволен, че не ни помогнаха срещу Иран“, заяви Тръмп.
Изказванията му обаче не промениха позицията на останалите лидери.
Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс подчерта, че Гренландия е неразделна част от Дания, а министър-председателят на Исландия Криструн Фростадотир заяви, че „Гренландия принадлежи на народа на Гренландия“.
Белгийският премиер Барт де Вевер също отправи критики към американската операция срещу Иран. По думите му стремежът да бъде попречено на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие е оправдан, но изпълнението на операцията „не изглежда особено успешно“.
- По-умерен тон зад затворени врати
Според източници на POLITICO, присъствали на разговорите, по време на закритите заседания Тръмп е използвал значително по-умерен тон.
Той е похвалил Полша, Германия и балтийските държави за увеличените разходи за отбрана. Макар отново да е изразил недоволство от недостатъчните военни бюджети на някои страни, не е споменал Испания, нито темата за Гренландия.
След срещата американският президент заяви, че е усетил „уважение и любов“ от останалите лидери.
„Те харесват работата, която върша. Казаха ми: „Обичаме ви, господине.“ Това са зрели хора, които го казват“, коментира Тръмп.
- Европа става по-уверена
Според германския канцлер Фридрих Мерц увеличаването на европейските военни разходи е преди всичко в интерес на самата Европа.
„Речите на Тръмп ни накараха да разберем, че е добре да можем да разчитаме и на собствените си сили“, заяви Ксавие Бетел.
По думите му Европа трябва сама да изгради необходимите отбранителни способности.
„Ако става въпрос само за демонстрация и за това да се подмазваме - не, не затова съм тук“, добави той.
Според Ед Арнолд от британския Кралски институт за обединени служби (RUSI) увеличените разходи за отбрана намаляват възможността Вашингтон да оказва натиск върху европейските съюзници.
По предварителни данни на НАТО през миналата година Европа и Канада са увеличили военните си разходи с 20%, а през 2026 г. се очаква нов ръст от 11%. Така останалите 31 членки на Алианса вече формират около 43% от общите разходи за отбрана.
Според Арнолд европейските държави все още не желаят САЩ да се оттеглят от НАТО, но вече реагират значително по-спокойно на заплахите на Тръмп.
„Никой не беше изненадан“ от последните му критики към Алианса, коментира друг дипломат от НАТО.
„Все още трябва да ги приемаме сериозно, но хората започват да ги възприемат с по-малка тревога. Това все повече прилича на историята за момчето, което постоянно викало „Вълк“, казва той.
Белгийският министър на отбраната Тео Франкен прогнозира, че след пет до десет години Европа ще може самостоятелно да поеме основната отговорност за собствената си конвенционална отбрана.
След срещата той обобщи промяната в настроенията с публикация в социалните мрежи.
„Докато на предишната среща на върха на НАТО все още се усещаше страх от гнева на Тръмп, тази година той беше значително по-слаб. Европейските въоръжени сили се укрепват бързо и решително. Вече не правим това, за да успокоим Тръмп, а заради възстановеното европейско самоуважение. Този континент е нашият дом“, написа Франкен.
‘The boy who cried wolf’: NATO allies take Trump’s bluster in stride at crunch summit – POLITICO https://t.co/lT1hNpemuC
— Coopmike48 (we/us) (@coopmike48) July 8, 2026
- Срещата на върха на НАТО в Турция
Срещата на върха на НАТО през 2026 г. се проведе на 7 и 8 юли в Анкара, Турция. Това бе 36-ата среща на върха на Алианса и едва вторият път, в който Турция бе домакин на подобен форум след срещата в Истанбул през 2004 г. Решението Анкара да бъде домакин беше взето на срещата на НАТО в Хага през 2025 г.
- Кой участва
В срещата участват:
- държавните и правителствените ръководители на всичките 32 държави членки на НАТО;
- генералният секретар на НАТО Марк Рюте;
- представители на основните партньори на Алианса;
- председателят на Европейския съвет и председателят на Европейската комисия.
Сред участниците са президентът на САЩ Доналд Тръмп, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Кийр Стармър, италианският премиер Джорджия Мелони и други лидери на момента. България е представена от президента Румен Радев.
- Основните теми в дневния ред
Лидерите обсъдиха няколко ключови въпроса, които определят бъдещата стратегия на Алианса:
- Изпълнението на решенията от срещата в Хага през 2025 г., включително поетия ангажимент държавите членки постепенно да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.
- Продължаващата подкрепа за Украйна, включително военна помощ, обучение и координация между съюзниците.
- Възпирането на Русия и укрепването на източния фланг на НАТО.
- Сигурността в Близкия изток, особено на фона на напрежението с Иран и отражението му върху евроатлантическата сигурност.
- Разширяване на отбранителното производство, премахване на пречките пред сътрудничеството между съюзниците и ускоряване на съвместните проекти.
- Развитието на противовъздушната и противоракетната отбрана, киберсигурността и новите технологии.
- Защо срещата е важна
Форумът се проведе в период на засилено геополитическо напрежение. Продължава войната в Украйна, напрежението между Израел и Иран влияе върху сигурността в Близкия изток, а европейските съюзници ускоряват инвестициите в отбраната си. В този контекст срещата в Анкара имаше за цел да демонстрира единството на Алианса.
- Ролята на Турция
За Турция домакинството има силно политическо значение. Анкара използва срещата, за да подчертае стратегическата си роля в НАТО и да постави въпроси като:
- по-тясно участие в европейските отбранителни инициативи;
- премахване на ограниченията в отбранителната индустрия между съюзниците;
- модернизацията на турските въоръжени сили и развитието на националната система за противовъздушна отбрана.
