З амръзналите простори на Арктика бързо се превръщат в едни от най-горещите точки на света, пише CNN.
Опитът на президента Доналд Тръмп да купи Гренландия, както и нарастващият руски и китайски интерес към отварянето на морските маршрути по северното крайбрежие на Сибир, изведоха тези отдалечени региони на преден план.
Но новооткритата популярност на Арктика не се дължи единствено на геополитиката. Дестинации по Арктическия кръг – от Аляска до Лапландия – отчитат рекорден брой посетители, тъй като все повече авантюристично настроени туристи търсят тръпката от изследването на крайните предели на планетата.
Шведски стартъп на име OceanSky Cruises дори планира луксозни пътувания с дирижабъл до Северния полюс.
Макар че върхът на планетата вероятно ще остане недостъпен за средностатистическия турист още известно време, някои авиокомпании могат да се доближат изключително много до него.
Една от най-северните земни точки е изненадващо достъпна.
Летище “Свалбард”, разположено на норвежкия архипелаг Свалбард, е най-северното летище в света с редовни търговски полети.
Две авиокомпании – SAS и Norwegian – летят целогодишно между летището в Лонгйърбюен, главното селище на островите, и континентална Норвегия, на повече от 800 километра на юг.
Летището редовно приема и чартърни полети и частни самолети – толкова голям е интересът към уникалното му географско разположение.
Жизненоважна връзка с крехко място
Арктика е един от най-уязвимите към околната среда региони в света, а екипът на летище Свалбард вече усеща последиците от климатичните промени.
Когато през 70-те години на миналия век е изградена 2300-метровата писта в Лонгйърбюен, никой не е очаквал, че слоят “вечна замръзналост” (т.нар. пермафрост), върху който е положена, ще започне да се топи. Но именно това се случва сега.
Вечната замръзналост се определя като земя, която е замръзнала поне за две години. Нейното затопляне и размразяване се превръща в сериозен проблем за Свалбард, тъй като води до нестабилност, слягане на почвата, увреждане на инфраструктурата и увеличен риск от свлачища и лавини.
„През летните месеци проверяваме пистата изключително внимателно всеки ден, защото почвата може да се слегне във всеки един момент. Очакваме този проблем само да се задълбочава“, казва по телефона управителката на летището Рагнилд Комисруд пред CNN.
Трудно е да се надцени значението на тази писта за около 2500-те жители на Свалбард. Ако летището бъде затворено, повечето жизненоважни доставки ще трябва да пристигат по море – пътуване, което отнема до два дни в едната посока.
„Винаги разполагаме с допълнителен персонал, защото ако нещо се повреди, трябва да можем да го поправим сами, без външна помощ“, обяснява Комисруд. Например, след като местната електроцентрала отказала, е трябвало да бъдат изпратени аварийни генератори от континента с военен транспортен самолет C-17 Globemaster.
It’s the world’s northernmost airport. And its runway is melting.https://t.co/TC1mQa0Efw
— Earth Accounting (@EarthAccounting) April 22, 2025
Преустановяване на добива на въглища
Въпреки своята отдалеченост, Свалбард разполага с богати въглищни находища, разположени в близост до дълбоки незамръзващи фиорди, което го прави подходящо място за добив.
Съгласно Споразумението от Свалбард от 1920 г. – подписано от страни като САЩ, Япония и много държави от Европейския съюз – Норвегия има суверенитет над островите, но останалите подписали страни имат право да развиват икономическа дейност на архипелага.
В резултат на това Норвегия, Швеция и Съветският съюз (а по-късно – Русия) установяват операции в района още през първата половина на XX век.
В днешно време, когато обществената чувствителност към околната среда е особено висока – особено в страна като Норвегия, където почти цялата електроенергия идва от възобновяеми източници – тази зависимост от въглищата се превръща в сериозен проблем.
През последното десетилетие норвежките мини постепенно намаляват производството си. Една от най-големите и най-продуктивни мини на архипелага – Свегрува – е закрита през 2020 г., а районът около нея – ренатурализиран. Мината в Баренцбург, управлявана от руска компания, остава активна, но според съобщенията също намалява дейността си.
Свалбард също така е бил и голям потребител на въглища – използвани за отопление и производство на електроенергия за местната общност. Преминаването към алтернативни източници не е било само въпрос на „позеленяване“ – от него зависи бъдещето на самата общност.
През 2023 г. въглищната електроцентрала в Лонгйърбюен най-накрая е затворена. Заменена е с нова дизелова централа – несъвършено решение, предвид все още високите ѝ въглеродни емисии, но въпреки това успява да намали въглеродните емисии почти наполовина.
Но и това не е достатъчно за Avinor – държавната компания, която управлява летищата в Норвегия, включително Лонгйърбюен и още над 40 други в страната.
Avinor играе ключова роля в амбициозната стратегия за декарбонизация на норвежката авиация. Компанията се е ангажирала да намали своите парникови емисии с 42% до 2030 г. спрямо нивата от 2022 г. и с 90% до 2050 г.
Затова е взето решение да бъде изградена нова електроцентрала, предназначена само за летището – захранвана с биогаз.
Примамливата тъмнина
Ако всичко върви по план, новата централа трябва да влезе в експлоатация в края на 2025 г. или началото на 2026 г., след приключване на текущата процедура по одобрение.
Хеге Рингнес, старши климатичен съветник в Avinor, казва пред CNN, че биогазът, произведен на континента с използване на възобновяема енергия, има сравнително нисък въглероден отпечатък, дори ако се вземат предвид транспортните разходи.
Централата ще бъде свързана с електропреносната мрежа на Лонгйърбюен и ще служи като резервен източник на енергия в случай на повреда на дизеловата централа. Така при следваща авария няма да се налага военните да изпращат C-17 с генератори.
Интересното е, че въпреки че Свалбард прекарва по четири месеца в пълна тъмнина, там има слънчева електроцентрала още от 2015 г.
„Да, през част от годината не работи, но през лятото слънцето не залязва и имаме почти 24 часа непрекъсната светлина“, обяснява Комисруд. Тя добавя, че добивът на слънчева енергия е по-ефективен при по-ниски температури, така че арктичните условия правят централата особено продуктивна, когато слънцето грее.
След оттеглянето от въгледобива, туризмът се е превърнал в основен икономически отрасъл за Свалбард.
„Преди тук идваха само най-авантюристичните туристи. Сега все още сме нишова дестинация, но ставаме все по-популярни“, казва Рони Брунвол, изпълнителен директор на Visit Svalbard – сдружение, обединяващо над 70 частни туристически компании.
Лятото традиционно е било туристическият пик, когато няколко круизни компании организират експедиции в региона. Но сезонът вече се удължава – все повече хора посещават архипелага през зимата, за да видят Северното сияние, както и в началото на пролетта, когато дните се удължават, но все още могат да се практикуват дейности като разходки с шейни с кучета и снегоходки.
Посещението на Свалбард обаче идва с важни предупреждения. Брунвол обръща внимание на някои от рисковете и защо туристите не бива да напускат населените места без водач.
„Има реална опасност да срещнете полярна мечка. Освен това времето се променя изключително рязко и може да бъде много сурово. А ако нещо се случи, не очаквайте мобилен сигнал в повечето райони. Трябва да сте подготвени и да знаете какво правите.“
Въпреки тези ограничения, опасността от свръхтуризъм е много реална. Броят на местата за настаняване на Свалбард е ограничен до 500 стаи и се очаква да остане такъв в обозримо бъдеще.
Както туристическият бранш, така и местните власти ясно съзнават отговорността си да опазят дивата природа, която прави тези острови толкова завладяващи.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Почина телевизионната водеща и журналист Диляна Грозданова
Кой ще замени Франциск? Фаворитите за нов папа
Нов или втора употреба е първият български F-16, проверка на фактите
