П рез 1962 г. напрежението, породено от Студената война, се изостря между Вашингтон и Москва. Принуден да се присъедини към армията на Съединените щати, млад лекар неохотно прекъсва медицинската си практика в болница Белвю в Ню Йорк и се отправя към отдалечен ъгъл на Гренландия, пише CNN.
Заповедите му? Да служи като лагерен лекар на място, което му казали, че е полярна изследователска станция, изкопана на около 8 метра под повърхността на ледената покривка на Гренландия.
„Чичо Сам [бел.ред. национален символ на СAЩ] ме изпрати да седя под ледената шапка, на 1300 километра от Северния полюс“, припомня си д-р Робърт Вайс, който по това време бил на 26 години и сега е професор по урология в Yale University.
Строго секретен експеримент
Camp Century: The U.S. Army's Top Secret Arctic City Under The Ice! (Includes 3 Fascinating Reports)
— Aim4TheHead🔫 (@Aim4TheHeadxx) January 13, 2025
Camp Century was an Arctic United States military scientific research base in Greenland, situated 240 km (150 mi) east of Pituffik Space Base. When built, Camp Century was… pic.twitter.com/TrxFHTqDJf
Всъщност, Camp Century, както е известен леденият дом на Вайс, е част от строго секретен експеримент на САЩ за изграждане на подземни места за изстрелване на ракети в Арктика, което се разглеждало като стратегическо разположение, близо до Русия.
Вайс, който сподели, че не е знаел за амбициозните планове на Пентагона, докато информацията не беше разсекретена през средата на 1990-те години, има ярки спомени от два свои престоя в Camp Century през 1962 и 1963 година. Той прекарал там общо малко по-малко от година, живеейки месеци наред в ядрен град, заровен в леда.
Докато стратегическото значение на лагера от времето на Студената война било краткотрайно — американската армия напуснала Camp Century в края на 1960-те години след по-малко от десетилетие експлоатация — авангардната научна работа, проведена там в области като геофизика и палеоклиматология, оставила трайни следи. И историята на изследователската станция още не е приключила.
Зимният снеговалеж продължава да изпреварва лятното топене в Camp Century, създавайки експеримент сам по себе си, който сега лежи погълнат под поне 30 метра лед. Въпреки това, ако климатичните промени предизвикат промени в района, могат да се появят потенциално вредни отпадъци от обекта, които да представляват опасност за околната среда, с която властите още не са се справили, според няколко проучвания, проведени през последното десетилетие.
Публикувани са само няколко разказа от първа ръка за живота в Camp Century. Вайс казва, че се е почувствал принуден да сподели спомените си след като приятели му изпратили публикация в блог от ноември, която съдържала нови и впечатляващи изображения на лагера, направени от учени от НАСА по време на въздушно проучване на ледената покривка на Гренландия. Заснети с помощта на сложна технология за радарно картографиране, изображенията отгоре разкриват силуети на структури, потопени в леда, и живота, който само няколко души, като Вайс, могат да опишат отблизо.
„Град под леда“
📸 Pictorial Parade/Archive Photos/Getty Images
— KaterFritz📯 (@konkretbitte) March 7, 2025
(📍 Grönland/ Camp Century in der Bauphase/1959)
"Giftiges Erbe"https://t.co/BakZJycKDh pic.twitter.com/88DreZOkwE
Изграждането на „град под леда“, както е наречен Camp Century, представлява безпрецедентен инженерен подвиг. Полярните изследователски станции днес обикновено се изграждат върху леда, а не се издълбават отдолу.
Тежкотоварни машини с въртящи се лопати създавали мрежа от около две дузини тунели. Сглобяемите сгради, разположени в подземните пещери, включвали спални помещения, тоалетни, лаборатории, столова, пералня и фитнес зала. Ядрен реактор, транспортиран бавно на 222 километра през ледената покривка и монтиран под повърхността, захранвал базата.
Животът в ледената покривка не e бил толкова суров или толкова труден, колкото Вайс първоначално се страхувал. Вътре в помещенията било топло и сухо. Тъй като повечето от почти 200-те мъже, живеещи в Camp Century, били на възраст между 20 и 45 години, спешни медицински случаи, които изисквали вниманието му, били рядкост. Вайс прекарвал свободното си време в четене на медицински учебници, игра на шах и бридж, и пиене на мартини. Храната, казва той, била „изключителна“.
„ Имаше голям тунел, през който можеше да караш камион, и беше дълъг тунел“, спомня си Вайс.
Водата — лагерът имал нужда от около 30 000 литра на ден — била доставяна от кладенец, изкопан в леда с бормашина, произвеждаща гореща пара. По същия начин, канализацията се изпомпвала в дупка в ледената покривка.
Малко след започването на експлоатацията през 1960 година, ядреният реактор бил спрян, тъй като радиацията в някои части на лагера се повишила до неприемливи нива. Олово било изпратено, за защита на компонентите на реактора. Проблемите били решени до пристигането на Вайс, който не си спомнявал да се е притеснявал от живота близо до ядрен реактор.
„Казаха ни, че една от основните цели на Camp Century е да докаже, че една изолирана инсталация може да бъде безопасно и ефективно захранвана с ядрена енергия. Мислехме, че е безопасно и никой не ни каза друго“, казва той.
Вайс рядко имал причина да излиза на брулената от вятъра повърхност. „Мога да остана в дупката, изкопа, седмици наред и да не изляза“, казва той. „Нямал съм причина да съм там горе. Но понякога се качвах с други офицери, за да видим какво става. Имах камера и направих много снимки.“
Офицерите можели да прекарват до шест месеца наведнъж в изследователската станция, докато военнослужещите можели да останат само четири месеца. Въпреки коктейлите и нощните филми, Вайс споделя, че изолацията нанесла психологически удар върху някои мъже.
Според книгата от 2021 година „Camp Century: The Untold Story of America's Secret Arctic Military Base Under the Greenland Ice“, само една жена стъпила там — датски лекар.
Научни изследвания в леда
Camp Century функционира непрекъснато между 1960 и 1964 г., а след това само през летните месеци до окончателното си закриване през 1967 г. Официалната му мисия е била научни изследвания.
Самата база служи като проучване за осъществимостта на дългосрочно човешко обитаване върху ледената покривка. Според книгата на Нилсен и Нилсен, сред другите области на научно изследване са явленията около магнитния северен полюс и влиянието им върху комуникационните канали, геофизиката на ледената покривка, методите за идентифициране на опасни ледникови пукнатини, както и експериментите със засяване на облаци и други техники за смекчаване на внезапните снежни бури.
Американската армия активно популяризира успехите си в Camp Century. Военни служители организират посещения на няколко журналисти, които пишат материали за техническите чудеса на лагера. Сред тях е и Уолтър Кронкайт, който посещава базата и създава телевизионен документален филм за CBS. По-късно Вайс се срещна с Кронкайт и двамата размениха впечатления от престоя си в Camp Century. Лагерът прие и двама бойскаути – един от Дания, която тогава контролираше Гренландия, и един от САЩ. Те спечелиха състезание и прекараха зимата на 1960 г. на ледената покривка.
Зад официалната пропаганда и помпозност на Студената война Camp Century обаче беше тестова площадка за тайна мисия, известна като Проект Iceworm.
Проект Iceworm
Амбициозният план предвижда изграждане на мрежа от площадки за изстрелване на ракети, свързани с тунелна система под арктическия лед. Целта е тези ракети да достигнат обекти в Русия с по-голяма точност. Проектът е трябвало да обхване площ от около 135 000 квадратни километра – приблизително колкото щата Алабама – и да осигури разполагането на около 600 ракети.
Вайс твърди, че е бил свидетел на това, което впоследствие вероятно е било неуспешен опит за изграждане на подземна железопътна линия – ключова част от Project Iceworm. Тази система е трябвало да придвижва ракетите под леда, избягвайки руското наблюдение. Според спомените му, строителните опити включвали изкопаването на тунел с форма на подкова, който е тестван, за да се определи какви товари може да издържи.
Съществуването на Project Iceworm става обществено достояние едва през 1997 г., когато Датският институт по международни отношения получи разсекретени американски документи, свързани с проучване за ролята на Гренландия в Студената война. Въпреки това, никакви ракети никога не са били разположени в снежните райони на Camp Century.
Ядрени оръжия обаче са били съхранявани във въздушната база Thule – американски военен пост, днес известен като космическата база Pituffik, разположен в северозападния край на ледената покривка. Разкриването на този факт предизвика силно възмущение в Гренландия и Дания.
Проектът се споменава и в книгата "The Engineer Studies Center and Army Analysis: A History of the U.S. Army Engineer Studies Center, 1943-1982", публикувана през 1985 г. Според Ерик Райнерт, куратор в Службата по история към Инженерния корпус на армията на САЩ, част от материалите, свързани с Project Iceworm, все още може да са класифицирани или да очакват разсекретяване. Пентагонът не е отговорил на запитвания за коментар.
Неизвестното около Project Iceworm
Кристиан Нилсен отбелязва, че пълният обхват на Project Iceworm остава неизвестен.
"Проектът заслужава по-задълбочено проучване, защото разполагаме само с един документ, който го описва. Нямаме оригиналните документи на Project Iceworm. Не знаем кой е разработвал идеята, кой я е обсъждал и доколко сериозно е била възприета," казва Нилсен, който е доцент в Университета в Орхус, Дания.
Не е ясно и дали Project Iceworm е довел до създаването на Camp Century, или обратното.
„Много хора смятат, че Project Iceworm е основната причина за Camp Century, но според мен базата вече е съществувала, когато някой е предложил идеята за разширяването ѝ,“ добавя той.
Вайс заявява, че не е знаел за Project Iceworm, докато е бил в Camp Century.
"Не съм сигурен, че дори съм чувал думата 'Iceworm' през 1962-63 г. Не знаех нищо за ракети или ядрени оръжия. Единственото, което ни казаха, беше, че се опитват да изградят метро под леда."
Наследството на Camp Century
Един от основните фактори за затварянето на Camp Century през 1967 г. е постоянната необходимост от поддръжка на тунелите, които постепенно се стеснявали под натиска на леда. Според Вайс, екипите са прекарвали значителни ресурси в "бръснене" на стените на тунелите и транспортиране на снега на повърхността.
Въпреки това, научните изследвания, проведени в Camp Century, остават неговото най-трайно наследство. През седемгодишния период на съществуване на базата учените пробиват първото ледено ядро, обхващащо цялата дебелина на ледената покривка – 1390 метра. Това ядро става първият архив на климатичните условия от преди повече от 100 000 години.
Днес Camp Century продължава да има значение за науката, особено в контекста на глобалното затопляне. Изследванията сочат, че с повишаването на температурите отпадъците, оставени от военните, може да бъдат изложени на повърхността. Това включва радиоактивни отпадъци, канализация и други химически вещества. Прогнозите на Колган показват, че ако глобалното затопляне не бъде ограничено, районът може да започне да се топи значително след 2100 г.
За Пол Биърман и други учени най-ценното наследство на Camp Century остава науката. "Това ледено ядро продължава да живее. Всичко останало в лагера е смазано, но то ни разказва историята на климата в критичен за човечеството момент."
