Над 200 загинали в сблъсъците между Армения и Азербайджан

А рмения съобщи, че най-малко 135 нейни войници са загинали при пограничните сблъсъци с Азербайджан тази седмица, с което общият брой на жертвите достигна повече от 200 след най-тежките боеве в страните от две години насам.

Двете страни се обвиняват взаимно, че са инициирали сблъсъците, които избухнаха във вторник и приключиха с международно посредничество през нощта на четвъртък.

Армения и Азербейджан се споразумяха, прекратяват огъня

Кавказките съседи са водили две войни - през 2020 г. и през 90-те години на миналия век - за оспорвания регион Нагорни Карабах, населен с арменци анклав на Азербайджан.

Анализатори твърдят, че последната ескалация от тази седмица до голяма степен е провалила неотдавнашните усилия на ЕС да доближи Баку и Ереван до мирно споразумение.

"За момента броят на загиналите е 135", заяви арменският министър-председател Никол Пашинян на заседание на кабинета днес. "За съжаление това не е окончателната цифра. Има и много ранени."

Азербайджан съобщи за 71 загинали сред своите военнослужещи.

Това са най-тежките сражения, откакто двете страни водят шестседмична война през 2020 г., и се случват в момент, когато най-близкият съюзник на Армения - Москва - е разсеяна от близо седеммесечната си война в Украйна.

Съветът за сигурност на Армения заяви, че насилието е приключило късно в четвъртък "благодарение на международното посредничество" след предишни неуспешни опити на Москва да посредничи за примирие.

Сблъсъците са принудили стотици арменски граждани да напуснат домовете си, заяви омбудсманът по правата на човека на Армения.

Армения и Азербайджан се обвиниха взаимно в нови атаки​

Делегация на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) - ръководена от Москва група от бивши съветски републики - пристигна в Ереван в четвъртък вечерта, съобщиха от арменското министерство на отбраната. Армения е член на ОДКБ, но Азербайджан не е.

Във вторник Съветът за сигурност на Армения поиска военна помощ от Москва, която по силата на договора е задължена да защитава Армения в случай на чуждестранно нахлуване. Тъй като Москва става все по-изолирана на световната сцена след нахлуването си в Украйна през февруари, Европейският съюз пое водеща роля в посредничеството в процеса на нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан.

По време на разговорите с посредничеството на ЕС в Брюксел през май и април президентът на Азербайджан Илхам Алиев и Пашинян се споразумяха за "ускоряване на дискусиите" по бъдещия мирен договор. За последен път те се срещнаха в Брюксел на 31 август на разговори с посредничеството на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Преговорите са насочени и към определяне на границите и възобновяване на транспортните връзки.

Въпросът за осигуряването на сухопътна транспортна връзка между тюркоезичния Азербайджан и неговия съюзник Анкара през арменска територия се очертава като основен спорен момент. Азербайджан настоява Ереван да се откаже от юрисдикцията си върху сухопътния коридор, който трябва да минава по границата на Армения с Иран - искане, което арменското правителство отхвърля като посегателство върху суверенитета и териториалната му цялост.

Шестседмичните боеве през 2020 г. отнеха живота на повече от 6500 военнослужещи от двете страни и приключиха с прекратяване на огъня с посредничеството на Русия. По силата на споразумението Армения отстъпи обширни територии, които контролираше в продължение на десетилетия, а Москва разположи около 2000 руски миротворци, които да наблюдават крехкото примирие.

Етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отделиха от Азербайджан, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г. Последвалият конфликт отне живота на около 30 000 души.