„В живота има две трагедии“, е казал някога ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу.
„Едната е да не получиш това, което сърцето ти желае. Другата е да го получиш“.
Лесно е да видим крал Чарлз III, най-дълго служилият престолонаследник в британската история, като трагична фигура. Кралят чака 73 дълги години, за да се възкачи на кралския трон. Сега, три години и половина след като пое работата, за която е копнял цял живот, Чарлз е изправен пред безброй предизвикателства: влошено здраве, напреднала възраст, отчуждение от сина си, живеещ в Калифорния, и скандала около по-малкия му брат, пише в свой анализ Politico.
И сега това. Онова, което трябваше да бъде кулминационен момент в неговото управление — държавно посещение в Америка с целия блясък и церемониалност, които Вашингтон може да събере — се превърна в нещо много по-сериозно: дипломатическа мисия с висок зaлог за спасяването на най-важния съюз на Великобритания.
Тръмп: Спорът ми със Стармър няма да хвърли сянка върху държавното посещение на крал Чарлз
Трудно е за американците да оценят значението на трансатлантическите отношения във Великобритания. Докато някои се шегуват с някогашния „голям и страшен Кралски флот“, британците отдавна знаят, че състоянието на въоръжените сили на страната е отчайващо слабо. Но това никога не е било от голямо значение предвид постоянно изтъкваните „специални отношения“ със Съединените щати. Образите на Ф. Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил, споделящи коктейли; Роналд Рейгън и Маргарет Тачър в прегръдка; Бил Клинтън и Тони Блеър като младите надежди на Запада; са част от следвоенната национална митология. Връзката е неразрушима, казват си британците от 80 години. Нито една нация не е по-близка до САЩ.
Тези специални отношения — отчасти реални, отчасти въображаеми — позволиха на цяло поколение във Великобритания да израсне с усещането за неприкосновеност, защитено под непробиваемия щит на американския военен чадър. Когато противниците на Брекзит се опитаха да предупредят през 2016 г., че напускането на ЕС би било риск за националната сигурност, те бяха осмивани. Европа не ни пази, казаха поддръжниците на Брекзит убедително. Тази работа принадлежи на НАТО — най-успешният отбранителен съюз в съвременната история. И наистина, Великобритания гласува за напускане на ЕС през юни 2016 г. Доналд Тръмп беше избран за президент четири месеца по-късно.
Скандали и болести застрашават визитата на крал Чарлз III при Тръмп
Отне още десетилетие на сътресения, за да стигнем до този момент, но сега НАТО изглежда сериозно разклатено. Това е „хартиен тигър“, казва Тръмп многократно през последните седмици, намеквайки все по-ясно, че може вече да не се придържа към централния принцип на НАТО — че нападението срещу който и да е от неговите членове е нападение срещу всички. С насилствената и агресивна Русия, водеща тотална война срещу европейска съседка, това вече не е абстрактната заплаха, която беше някога.
Тръмп е ядосан на всяка страна от НАТО, тъй като нито една не му се притече на помощ, след като той започна своя собствена агресивна война срещу Иран. Но той запази особен гняв към Великобритания, чийто министър-председател Киър Стармър прояви колебливост, когато Тръмп поиска да използва британски военновъздушни бази за своите бомбардировъчни мисии. „Ще запомним това“, отговори яростният Тръмп в един от многото си изблици в Truth Social. „Не се нуждаем от хора, които се присъединяват към войни, след като вече сме ги спечелили!“ Президентът даде множество интервюта за британски медии, за да подчертае позицията си.
След Макрон: Тръмп отива на гости на крал Чарлз III
Отношенията със Стармър — някога топли и приятелски — изглеждат непоправимо повредени. Тръмп загуби уважение към премиера, когато той отговори на искането на президента с думите, че трябва да се консултира с кабинета си. (В парламентарната система на управление на Великобритания кабинетът е висшият орган за вземане на решения, а министър-председателят е негов председател. Но Тръмп има малко време за конституционни норми.) „Не трябва да се притесняваш за екип“, казва Тръмп, че е казал на Стармър. „Ти си министър-председателят. Ти можеш да вземеш решение.“
Дори докато напада злополучния премиер — „Това не е Уинстън Чърчил, с когото си имаме работа“, отбелязва Тръмп многократно — уважението на президента към британското кралско семейство остава. Тръмп възхвалява покойната майка на Чарлз, Елизабет II, с която прекара време по време на първия си мандат. Тръмп се наслаждаваше на кралското величие на две държавни посещения в Обединеното кралство. И откакто се завърна на власт преди 15 месеца, президентът установи изненадващо силни отношения с Чарлз. „Очаквам с нетърпение да прекарам време с Краля, когото дълбоко уважавам“, написа Тръмп в Truth Social миналия месец. „Ще бъде СТРАХОТНО!“
Опозиционните гласове във Великобритания, особено в популисткото ляво, призоваха за отмяна на пътуването, предполагайки, че Тръмп вече не заслужава честта на кралско посещение. Но това никога нямаше да се случи; британската държава се нуждае от това пътуване и се нуждае то да мине добре.
Крал Чарлз и кралица Камила на държавно посещение в САЩ за среща с Тръмп
И така, надеждата на нацията за деескалация на напрежението лежи върху Чарлз — 77-годишен неизбран лидер на британските висши класи, чиято единствена квалификация е да бъде член на най-известното нефункционално семейство на планетата. И все пак, по някакъв начин, на него се падна задачата да сключи мир с президента Тръмп.
На пръв поглед двамата имат малко общо — всъщност съпоставката на наглия, приказлив нюйоркски предприемач с болезнено сдържания английски аристократ има всички елементи за добър ситком. В политическо отношение те също са на светлинни години един от друг. Чарлз е прекарал десетилетия в кампании за повече екологични регулации; Тръмп е прекарал кариерата си в тяхното унищожаване. Чарлз протестира срещу предложените от Великобритания ограничения на имиграцията; Тръмп проявява малък интерес към ограничаване на масовите депортации.
И все пак тези двама държавни глави си приличат повече, отколкото изглежда. Бумъри в оригиналния смисъл, и двамата са родени в огромно богатство в края на 40-те години, израствайки в онзи вид странни, привилегировани, дистанцирани домакинства, които рядко произвеждат пълноценни възрастни. И двамата чакаха дълго, много дълго време за своето издигане до политическата власт.
И докато техните политически възгледи са коренно различни, те споделят чувство на носталгия, инстинктивен копнеж по отличително, далечно минало. Виждаме го в копнежните хвалебствия на Чарлз за английската провинция; и — по съвсем различен начин — във вечната война на Тръмп срещу прогресивните културни промени и опитите му да реабилитира културните икони на 80-те години. Виждаме го в споделената любов на двамата мъже към класическата архитектура. Може би ще се сближат заради новите колони на Белия дом на Тръмп.
Или може би не. Всяка дипломатическа мисия в Белия дом на Тръмп е изпълнена с опасности, както може да свидетелства президентът на Украйна Володимир Зеленски. А приемането на британски кралски особи идва с допълнителен слой объркващ протокол. Кралете и кралиците лесно се смущават — а смущението е съдба, по-лоша от смъртта в британското общество. Тръмп неволно създаде малък скандал по време на държавното си посещение във Великобритания през 2018 г., нарушавайки протокола, като вървеше пред кралицата. По-късно той беше критикуван за това, че е сложил ръка на рамото ѝ, точно както Мишел Обама беше направила преди това. С други думи, летвата за грешки е доста ниска.
А това е президент, който редовно прескача тази ниска летва с удоволствие. Само миналия месец той правеше пред камера шеги за Пърл Харбър на японския премиер. Преди това се подиграваше на отношенията на френския президент Еманюел Макрон със съпругата му. Филтърът на Тръмп, ако изобщо някога е съществувал, все повече липсва. Ще успее ли да избегне шегите за принц Хари — или всъщност за принц Андрю — пред краля?
Чарлз също е напълно способен на дипломатически гаф. Той може да бъде пословична раздразнителен и е показвал публични изблици на гняв по начин, по който майка му никога не е правила. Всеки във Великобритания помни легендарния момент с включения микрофон, когато той се изказа остро за кралския кореспондент на BBC. Той стана вайръл през 2022 г. заради многократното си раздразнение от неизправни химикалки. Сблъсък между двамата лидери, които вече са в осмото си десетилетие, съвсем не е изключен.
И все пак има причини британците да бъдат обнадеждени. Тръмп инстинктивно обича историята, властта и монархията във всички нейни форми. Той обича да бъде виждан с грандиозни, глобални фигури; обича уважението; той иска тези посещения да минат добре. Той също така е напълно способен на резки обрати във външната политика — през януари заплашваше президента на Колумбия Густаво Петро със смърт и унищожение; едно позитивно телефонно обаждане по-късно и те бяха най-добри приятели в Белия дом.
Сър Питър Уестмакот, който е служил като посланик на Великобритания във Вашингтон от 2012 до 2016 г., казва, че за щастие на Чарлз динамиката на държавното посещение обикновено работи в полза на Великобритания. Държавните глави по целия свят — включително Тръмп — обикновено са доволни и поласкани да се видят третирани като висши сановници наравно с британското кралско семейство.
„Харесва им идеята, че кралят — или преди това кралица Елизабет — е техният истински еквивалент“, каза той и допълни:
„Тръмп е склонен да се държи по най-добрия начин. Изглежда обича да се облича официално и да участва в целия този блясък и церемонии“.
Уестмакот се съгласи, че така наречените специални отношения „не са в добра форма“ и описа времето на посещението като „проблематично“ за Чарлз, тъй като Тръмп все още ругае Обединеното кралство в социалните медии. Но той е оптимист, че пътуването ще мине добре въпреки всичко.
„Тръмп изглежда държи отношението си към краля и страната, от една страна, и към Стармър и правителството, от друга, в отделни отделения“, каза той. „Това предлага възможности да му се напомни за важността на отношенията и за това колко много САЩ и Обединеното кралство могат и вече правят заедно.“
Интригуващият въпрос е дали Чарлз, в частен разговор, би могъл да стигне по-далеч. Би ли могъл кралят да се опита да се ангажира сериозно с Тръмп по въпроси, близки до сърцето на нацията му, като НАТО и Украйна; или пък близки до неговото собствено, като природната среда? Кралица Елизабет II беше пословично мълчалива за всичко, наподобяващо държавни дела, и нейните политически възгледи останаха загадка. Но възгледите на сина ѝ по редица теми вече са добре известни и той запазва силен интерес към световните дела, редовно срещайки се, например, със Зеленски.
„Не мисля, че Чарлз ще почувства, че изпълнява поръчение на британското правителство; това не е работа на монарха“, каза Уестмакот.
„И все пак. Това е монарх, който е изключително добре информиран и се интересува от глобални проблеми, които съм сигурен, че би бил готов да обсъди насаме“.
Подобни разговори биха донесли допълнителен елемент на риск за посещението, предвид избухливата природа на Тръмп, но потенциално предлагат много по-висока награда. И кой от Великобритания е в по-добра позиция от Чарлз да предаде трудни послания на президента? Кралското семейство остава върховният инструмент за „мека сила“ на Обединеното кралство, който все още интригува и очарова Америка след всички тези години.
Самият Чарлз има десетилетия дипломатически опит зад гърба си, работейки като пратеник на Великобритания в повече от 100 различни страни през 56-те си години като принц и крал. Той рядко ще се е сблъсквал с някой като Тръмп и зaлозите за кралско посещение във Вашингтон може никога да не са били по-високи. Но пък малко неща в кралската кариера на Чарлз са били лесни. И все пак той устоява. Целият свят ще наблюдава как той се опитва да се справи с това.
