М едицинският свят е разделен заради т.нар. „диабет тип 5“, който може да засяга до 25 милиона души. Смята се, че болестта се развива заради гладуване в детството, а грешното лечение със стандартен инсулин се оказва фатално за много млади пациенти.
Когато лекарите за първи път инжектирали инсулин на Ноела Мукумби, те вярвали, че това ще спаси живота ѝ. 30-годишната жена от Демократична република Конго обаче споделя, че лечението я е накарало да се чувства така, сякаш умират.
Ноела, която работи като фризьорка, е диагностицирана с диабет тип 1 през 2023 г., но от самото начало усещала, че нещо не е наред. След като започнала стандартните ежедневни инжекции с инсулин, майката на две деца започнала да страда от силно замайване и загуба на равновесие. Един ден тя просто колабирала.
„Прибирах дрехите на децата, когато съпругът ми ме намери на пода да крещя“, разказва тя пред BBC World Service.
Три години по-късно специалистите ѝ казали, че вероятно страда от диабет тип 5.
Диабетът, който засяга повече от 830 милиона души по света, възниква, когато тялото не може да регулира правилно кръвната захар с помощта на инсулин, което води до опасно високи нива на глюкозата.
Диабет тип 5 е форма на заболяването, за която се смята, че е резултат от продължителни периоди на системно недохранване, особено в детството и юношеството. Той беше официално признат миналата година от Международната федерация по диабет (IDF), която представлява 251 национални асоциации.
Въпреки това заболяването все още не е признато от Световната здравна организация (СЗО). Оттам смятат, че все още липсват достатъчно доказателства, които да докажат, че това е напълно отделна форма на болестта.
Някои учени обаче предполагат, че диабет тип 5 може да засяга до 25 милиона души по света и предупреждават, че объркването му с другите форми на диабет има фатални последици.
Д-р Мередит Хокинс, директор на Глобалния институт по диабет в Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“, смята, че погрешната класификация е „широко разпространен проблем“, който коства човешки животи заради прилагането на неподходяща терапия с инсулин.
„Много от младите хора, с които се срещнахме, просто не се събудиха на сутринта“, споделя тя.
- „Постоянно изтощен“
Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което тялото спира да произвежда инсулин, докато диабет тип 2 е свързан с развиването на инсулинова резистентност.
Учените обаче предполагат, че тип 5 може да е пряко свързан с хроничното недохранване, което нарушава правилното развитие на панкреаса – органа, отговорен за производството на инсулин.
Тези пациенти все още могат да произвеждат инсулин, но в недостатъчни количества, като същевременно са изключително чувствителни към него. Ето защо стандартните методи за лечение не винаги действат, а в някои случаи са дори опасни. Както се случва при Ноела, дори една стандартна доза инсулин може да предизвика хипогликемия – рязък и опасен спад на кръвната захар, който може да бъде смъртоносен.
Подобно на другите форми, тип 5 може да доведе до тежки усложнения, сред които слепота, бъбречна недостатъчност, увреждане на нервите и бавно зарастващи рани, които понякога налагат ампутация.
Тъй като заболяването често засяга млади хора с тежко поднормено тегло и много високи нива на кръвна захар, то лесно може да бъде объркано с тип 1. Симптомите също си приличат поразително.
Ноела, която в момента живее в Уганда, разказва, че е преминала точно през това. Откакто се помни, винаги е била слаба, а малко след раждането на второто си дете започнала да се чувства зле.
„Устата ми беше постоянно суха. Пиех огромни количества вода и дори през нощта се събуждах по два или три пъти“, спомня си тя.
Жената започнала рязко да слабее, като теглото ѝ паднало от 58 на 49 килограма, и се чувствала постоянно изтощена – два от най-характерните симптоми за диабет тип 1.
- „Слаб диабет“
Диабет тип 5 се среща най-често сред пациенти в определени региони на Азия и Субсахарска Африка, където недохранването в детска възраст остава масов проблем. Проучванията обаче показват, че този тип диабет се увеличава и сред хората с поднормено тегло в други части на света.
Изследване от 2023 г., публикувано в списание Diabetes Care и базирано на данни от над 2,6 милиона възрастни в САЩ, показва ръст в честотата на т.нар. „слаб диабет“ при хора, които нямат затлъстяване.
София Шарер от Лондон смята, че нейният случай е точно такъв. Тя била на 23 години, когато рутинни кръвни изследвания неочаквано показали нива на кръвна захар, характерни за диабет.
Журналистката, която днес е на 26 години, споделя, че е страдала от тежко поднормено тегло през по-голямата част от детството и юношеството си, като дори е лежала в болница. Когато на 19-годишна възраст започнала да наддава, се появили и първите симптоми.
„Огладнявах като вълк, започвах да треперя много лесно и имах усещането, че всеки момент ще припадна“, разказва тя.
След като изследванията изключили диабет тип 1 и по-редки генетични форми на заболяването, лекарите в крайна сметка я насочили към клиника за диабет тип 2 „поради липса на друга алтернатива“.
Учен, участвал в идентифицирането на тип 5, обяснил на София, че тя вероятно има много от характеристиките на това заболяване. Тъй като обаче във Великобритания все още няма официално признат диагностичен тест, състоянието ѝ остава непотвърдено.
- Новото признание
Липсата на категоричен диагностичен тест обяснява защо пътят към международното признаване на болестта е толкова труден.
СЗО всъщност признава съществуването на „диабет, свързан с недохранването“ още през 1985 г., но го премахва от официалните класификации 12 години по-късно, тъй като медиците така и не постигат консенсус как точно да го разграничават от тип 2. Оттогава насам заболяването почти изчезва от традиционните медицински учебници и клинични ръководства.
Ситуацията се променя през април 2025 г., когато Международната федерация по диабет (IDF) официално го признава отново. Ключова роля за това изиграва мащабно проучване, проведено от над 50 учени и публикувано в авторитетното списание The Lancet.
От СЗО заявяват, че при преразглеждането на класификационната система през 1999 и 2006 г. не са били открити достатъчно научни доказателства, за да се обособи тази категория като самостоятелна. Въпреки това от организацията признават, че настоящата класификация „не обхваща клиничните характеристики на всички случаи на диабет“ и че тип 5 може да бъде върнат в официалните насоки в бъдеще, стига да се появят достатъчно качествени научни доказателства.
Застъпниците на теорията твърдят, че дори самото признаване от страна на IDF вече помага на пациентите да получат по-адекватно лечение.
„За първи път болестта ще бъде включена в престижния учебник по ендокринология на ДеГрут“, отбелязва д-р Мередит Хокинс от Ню Йорк, визирайки един от най-важните медицински справочници в света.
- „Отново се чувствам силна“
Въпреки това редица големи международни организации, включително СЗО и Американската диабетна асоциация, както и много учени, все още са скептични дали диабет тип 5 наистина съществува като отделна диагноза.
Водещ индийски експерт по диабет смята, че това състояние може да е просто специфична форма на диабет тип 2 при хора с поднормено тегло или пък вариация на тип 1.
„Ако това наистина е тип 5, кажете ми как го диагностицирате?“, пита д-р В. Мохан, президент на специализирания център за диабет в Ченай. „Покажете ми конкретен маркер.“
Тъй като един-единствен диагностичен тест все още липсва, в момента лекарите се ориентират по комплекс от фактори: системно недохранване в детството, ниско телесно тегло и необичайно силни, резки реакции към инсулин. Затова IDF вече създаде специална работна група, която трябва да разработи официални диагностични критерии и насоки за лечение.
Първоначалните изследвания дават надежда – част от пациентите реагират изключително добре на подобрено хранене и внимателно дозиране на медикаментите.
Финансирането обаче остава огромно предизвикателство на фона на мащабните съкращения в бюджетите за глобално здравеопазване и чуждестранна помощ от страна на големи донори като САЩ и Великобритания. Някои изследователи изразяват сериозни опасения, че това заболяване тепърва ще зачестява в регионите, засегнати от войни, глад и продоволствена криза.
„Изглежда сме на ръба на много сериозна световна криза с храните“, предупреждава проф. Хокинс. „А това са изключително лоши новини за следващото поколение.“
След като диагнозата ѝ била преразгледана, лекарите намалили нивата на инсулин на Ноела и ѝ предписали метформин – масово използвано хапче за лечение на тип 2. Тя споделя, че здравето ѝ се е подобрило драстично: зрението ѝ се възстановило и най-накрая започнала да качва килограми.
„Преди се чувствах ужасно слаба“, казва тя. „Но сега отново усещам силите си.“
