П рочута с богатата си фауна, плажовете и плодородните селскостопански земи, Кения е икономически двигател на Източна Африка, и то въпреки пандемията и сушата, невиждана от 40 години, пишат в анализ от Франс прес, цитирани от БТА.
Предлагаме някои подробности за живота на тази страна, сгушена между Големите езера и Индийския океан, в която се състояха избори за държавен глава и за победител току-що бе обявен досегашният вицепрезидент Уилям Руто.
Край на епохата "Кениата"
Кения става независима през 1963 г. след осемгодишно въстание срещу британския колониален режим. Джомо Кениата става първият президент на младата република, а след смъртта му през 1978 г. начело застава Даниел арап Мои.
През 2002 г., 11 години след края на еднопартийното управление, идва първата демократична смяна на лидера - президентските избори са спечелени от Муаи Кибаки.
През 2007 г. обаче оспорваното му преизбиране води до небивали насилствени сблъсъци на политическо-етническа основа, в които загиват над 1100 души. През 2008 г. властта се поема от правителство на националното единство с премиер Райла Одинга, който сега бе кандидат за висшия пост.
На президентските избори през 2013 г. той губи срещу сина на Джомо Кениата - Ухуру, макар последният тогава да е обвинен от Международния наказателен съд за предполагаемата му роля в следизборното насилие от 2007-2008 г.
През август 2017 г. нещата се повтарят. Изборите впрочем се анулират от Върховния съд поради "нарушения", което става за пръв път в Африка. Ухуру Кениата е избран с ново гласуване, бойкотирано от неизменния му съперник Райла Одинга.
През 2018 г. двамата изненадващо сключват съюз, насочен срещу вицепрезидента и посочен за приемник на лидера Уилям Руто.
В крайна сметка след вот, белязан с остра борба, Руто е избран с 50,49 на сто от гласовете. Това показват резултатите, съобщени вчера от председателя на Избирателната комисия, но оспорени от някои нейни членове.
Сафарита
В страната има петдесетина природни парка и резервата, които привлякоха 1,5 милиона посетители през 2021 г. Сред най-известните им забележителности ще посочим над 30-те хиляди жирафа и знаменитата "голяма петорка" - лъв, слон, носорог, бивол и леопард.
Уангари Маатаи е сред най-изтъкнатите популяризатори на това биоразнообразие. През 2004 г. тя е удостоена с Нобелова награда - по-специално за дейността си по засаждането на дървета.
Кения носи и прозвището "люлка на човечеството".
Минаващата през страната Рифтова долина, простряла се от Танзания до Етиопия, е място на големи палеонтологически находки. В района на езеро Туркана са открити останки на човекоподобни примати отпреди около 6 милиона години.
"Локомотив" на региона
Кения е сред най-динамично развиващите се икономики в Източна Африка и полага грижи за своя имидж на регионален център.
Профилът на страната е нетипичен за Африка: сравнително малко природни ресурси, но заслужаващи внимание динамика в икономиката и сектор на услугите. Един от стожерите ѝ е и селското стопанство, осигуряващо над 22 на сто от БВП и основен източник на продукция за износ (чай, цветя, кафе).
След предизвикан от пандемията спад с 0,3 процента през 2020 г. икономиката на Кения започна през 2021 г. да се възстановява. Цените на горивата и на храните обаче стремително скочиха, поскъпна по-специално един основен хранителен продукт - царевичното брашно, влошавайки още повече положението в страната, разяждана от свойствената за нея корупция. През 2021 г. тя бе класирана от "Трансперънси интернешънъл" на 128-о място по този показател сред 180 държави и територии.
В Кения цари крещящо неравенство - голф игрища съседстват с жалки бидонвили, а минималната месечна заплата възлиза на 15 120 шилинга (124 евро). Според НПО "Оксфам" богатството на двамата най-имотни кенийци надхвърля общите средства на 30 процента от населението или иначе казано на 16,5 милиона души.
Повечето жители на страната - около 50 милиона по официални данни, са млади и изповядват християнството.
От над 40 регистрирани етноса първа по големина е народността кикую, следвана от лухия, календжин и луо.
Развъдник на спортисти
Кения се нарежда сред големите нации в бягането на дълги и средни разстояния с шампиони като Елиуд Кипчоге и Фейт Кипиегон.
Спринтьорът Фердинанд Оманяла също си е изградил име в страната на бегачите на дълги разстояния - през 2021 г. той постави нов африкански рекорд на 100 метра (9,77 сек.), а през 2022 г. стана трети в световната класация с 9,85 сек.
Върху постиженията тук обаче редовно пада сянката на допинга. Страната едвам избегна изключване от Игрите в Рио през 2016 г., след което обяви, че въвежда специални мерки - приема например закон срещу употребата на допинг.
Призракът на атентатите
На 7 август 1998 г. при атентат срещу американското посолство в Найроби загиват 213 души, а 5000 са ранени. Отговорност поема Ал Каида.
С влизането на кенийската армия в Сомалия през 2011 г., за да се сражава с радикалните ислямистки милиции Аш Шабаб, нападенията се множат - следват по-специално атаката в търговския център "Уестгейт" в Найроби през 2013 г., после в град Гариса през 2015 г., с 67 и 148 жертви съответно.
През 2019 г. 21 души намират смъртта си в нов атентат - този път срещу хотелския комплекс "Дюсит" в Найроби.
Оттогава нападенията вече са по-непостоянни, случват се главно в източните региони.
На заглавната снимка: Симпатизанти на Райла Одинга, изгубил президентския вот в Кения, протестират срещу изборния резултат.
