С лед поредната седмица на интензивни и смъртоносни руски бомбардировки на украинските градове, комбинирано изображение обикаля украинските социални медии.
Под стара черно-бяла снимка на лондончани, чакащи на опашка пред сергия за плодове и зеленчуци, заобиколени от разрушените от бомбардировките развалини, второ изображение – този път цветно – създава поразително съпоставяне.
Направено в събота, то показва купувачи, тълпящи се към подобни сергии в северно предградие на украинската столица Киев, докато стълб черен дим се издига зловещо на заден план. „Бомбите не могат да спрат пазарите“, гласи надписът, свързващ двете изображения.
Предната нощ, когато сънят на града беше прекъснат отново от вече твърде познатите гърмежи на ракетни и дронови удари, двама души бяха убити, а девет други бяха ранени.
Изводът е ясен. Вместо да разрушава обществения морал, драматичното засилване на атаките на Русия срещу украински градове извиква дух на устойчивост, напомнящ за Великобритания от 40-те години на миналия век.
Когато посетих пазара – с черните изпарения, все още носещи се от ракетния удар по близкия склад – това чувство за сила беше очевидно, пише кореспондентът на Би Би Си (BBC) в Киев Джон Съдуорт.
Но имаше и много страх.
Халина, продаваща сушени сини сливи и гъби, ми каза, че не вижда особени причини за оптимизъм. „Според мен, според писанията на светците, тази война дори още не е започнала. „Ще стане по-лошо. Много по-лошо“, добави тя.
Една купувачка, която ми каза, че е усетила как къщата ѝ трепери от силата на взрива, все още е видимо разтърсена от преживяното.
Вдъхновяващите мемета за блиц-духа са много добре, но за Украйна много по-големият въпрос не е как да издържи тази война, а как да я спре. И с президента Доналд Тръмп, който провъзгласява правомощията си на миротворец и връща този въпрос в центъра на световната политика, друг термин от същия период в историята отново се очертава като голям – „помирение“.
Въпросът дали Украйна трябва да се бори срещу агресор или да преговаря с него съществува, откакто Русия анексира Крим през 2014 г. Но повече от три години след като започна пълномащабното си нахлуване, войната навлиза в нова фаза и тази дума отново влезе в глобалния дебат.
Повече от три години след като Русия започна пълномащабното си нахлуване, войната навлиза в нова фаза.
На бойното поле боевете достигнаха брутален застой и Русия сега все по-често атакува украински градове, далеч от фронтовата линия. Въздушните ѝ атаки – с балистични ракети, дронове, заредени с експлозиви, и планиращи бомби – са се увеличили от средно няколко десетки на ден миналата година до всяка нощ и често достигат стотици.
Кремъл настоява, че „военни и квазивоенни“ цели вече редовно включват граждански железопътни гари, пътнически влакове, доставки на газ и електроенергия, както и домове и предприятия в Украйна.
Според данни на ООН, почти 2000 цивилни са били убити тази година, с което общият брой на жертвите от началото на войната достига над 14 000. Освен човешките жертви, финансовата тежест нараства експоненциално, като цената на системите за противовъздушна отбрана е значително по-висока от тази на вълните от евтини дронове, изпращани, за да ги смазват.
Преди малко повече от седмица украинският президент Володимир Зеленски тръгна за срещата си във Вашингтон с президента Доналд Тръмп в оптимистично настроение.
Той вярваше, че САЩ губят търпение с Русия.
Но беше спънат от изненадващ телефонен разговор между Тръмп и Путин по време на пътуването и последвалите разговори за друга среща на върха между двамата лидери в Будапеща.
Съобщава се, че собственият разговор на Зеленски с Тръмп в Белия дом е бил труден, като президентът на САЩ отново е повторил старите си точки за разговор. Определяйки конфликта като не повече от битка между двама мъже, които не се харесват, Тръмп настоя, че трябва да уредят войната по съществуващата фронтова линия. Предупреждавайки за рисковете от ескалация, той също така отказа да предостави на Украйна използването на далекобойните ракети „Томахоук“, за да нанесе удари дълбоко в Русия.
Грегъри Мийкс, висш демократ в Комисията по външни работи на Камарата на представителите на САЩ, нарече стратегията на Тръмп „слабост чрез помирение“. Междувременно полският премиер Доналд Туск написа в X, че „помирението никога не е било път към справедлив и траен мир“.
Въпреки че коментарите на украинския президент бяха малко по-предпазливи – след като се научи по трудния начин да не критикува твърде силно Тръмп – те внушаваха същото значение. „Украйна никога няма да даде на терористите никаква награда за техните престъпления и разчитаме на нашите партньори да заемат същата позиция“, написа Зеленски в социалните медии след завръщането си в Киев.
След като Русия ясно заяви, че не е толкова готова, колкото се надяваше американският президент да прекрати боевете, обещавайки вместо това да напредне на още по-голяма територия, планираната среща на върха беше замразена. Вашингтон незабавно санкционира двете най-големи руски петролни компании – може би знак за нарастващо нетърпение към Путин.
Въпреки че икономическото въздействие върху Русия вероятно ще бъде минимално, това представлява голяма промяна във външната политика на Тръмп, след като преди това заяви, че няма да налага санкции, докато европейските държави не спрат да купуват руски петрол.
Дори и да е така, ясно е, че остава голяма пропаст между американския и европейския възглед за това как да се прекрати конфликтът. Именно на по-твърда основа Зеленски се озова няколко дни по-късно, срещайки се с различни европейски лидери в Брюксел, а по-късно и в Лондон.
Бяха договорени още пакети от санкции и беше постигнат напредък към използването на замразените активи на Русия за финансиране на военните цели на Украйна, въпреки че в крайна сметка не беше постигнато окончателно споразумение.
Говорейки заедно със Зеленски на Даунинг стрийт в петък, британският премиер сър Киър Стармър обеща, че ще работи с европейските си партньори, за да помогне за осигуряването на повече оръжия с голям обсег, за да се пренесе битката на руска територия.
С поглед назад е лесно да се подиграваме на политиката на умилостивяване на Великобритания през 30-те години на миналия век. Всъщност някои са го правили дори тогава. „Винаги можеше да се умилостивят лъвовете, като им се хвърлят християни“, каза веднъж Харолд Макмилан, бъдещ премиер и противник на политиката. „Но християните имаха друго мнение за това“.
И все пак понякога забравяме, че човекът, най-свързан с политиката, тогавашният премиер Невил Чембърлейн, се радваше на значителна подкрепа от САЩ, които споделяха дълбокия му страх от повторение на ужасите на Първата световна война.
Президентът Тръмп изглежда таи подобни страхове днес. Рискът от разширяваща се война с ядрено въоръжена държава не бива да се приема лекомислено, тъй като Украйна увеличава ефективността и честотата на ударите си по руски петролни депа и в някои случаи по електропреносната мрежа.
Руският лидер знае това, като наскоро предупреди, че използването на чуждестранни „Томахоуки“ може да предизвика „сериозен, ако не и потресаващ“ отговор.
Но малцина украинци, с които разговарях тази седмица, се съмняват, че урокът на историята е верен.
„Русия спира само когато е измита в собствената си кръв“,
каза Евгений Махда, професор в Националния авиационен университет в Киев. „Украйна доказа това. Колкото по-скоро Западът разбере, толкова по-добре за всички нас“.
На пазара, заобиколен от тиквички и моркови, отглеждани в собствената му градина, Федор каза, че и той е бил разтърсен от силата на близкия ракетен удар. „Путин разбира само от сила“, каза той. „Трябва да унищожим техните летища и фабриките им, които произвеждат тези снаряди, бомби и ракети“.
По-големият риск, предположи той, се крие в отстъпките, преговорите или помирението – наречете ги както искате – които, колкото и добре мотивирани да са, служат само за допълнително окуражаване на авторитарна власт. „Дали Европа си мисли, че той ще се успокои след Украйна?“, попита той. „Ако вземе Украйна, ще продължи“.
