О т всички кризи, с които можеше да се сблъска новият министър-председател на Великобритания Киър Стармър през първия си месец на власт, справянето с бунтовници би изглеждало като една, за която той е добре квалифициран, предаде POLITICO.
Стармър е бил в същата ситуация и преди, докато беше най-старшият прокурор на Англия и Уелс по време на последното сериозно избухване на граждански вълнения във Великобритания през 2011 г.
(Видеото е архивно: Великобритания вече има нов премиер. Киър Стармър: Страната ни гласува за промяна)
Но с британските обществени услуги обтегнати до предела си, препълнените затвори и разочарованото, гневно население, Стармър е в изключително трудна ситуация.
Затворите
Новият премиер е запознат с всички детайли на правната система, а проблемът със затворите е на радара му още преди убедителната му победа на изборите през юли.
Независимо от подкрепата на министъра на вътрешните работи Ивет Купър и министрите на правосъдието, тежестта на предстоящите предизвикателства за Стармър по отношение на непосредствените практически задачи не е за подценяване.
Високопоставен представител на лейбъристите, каза, че „когато пожарите бъдат потушени, той (Стармър) трябва да се изправи директно пред бедността, неравенството, отчуждението, разделението и хората, които не чувстват чути.”
Oще преди изборите беше ясно, че инфраструктурата, която Стармър наследи, е под огромен натиск, пише POLITICO.
Това е особено очевидно в случая със затворите, а Асоциацията на управителите на затвори беше една от няколкото организации, които предупредиха за пренаселеността - затворите са останали само с няколкостотин празни места, като тепърва трябва да поемат значителното изоставане на съдилищата от 2019 г. Състоянието на затворите заема едно от първите места в списъка за потенциални кризи, очакващи следващото правителство. Говори се, че този списък е изготвен от началника на щаба на Стармър ,Сю Грей, за да подготви Стармър за първите месеци на власт.
Стармър не само знаеше, че препълнените затвори и високите нива на имиграция ще са проблемни, но и се възползва от брифинги от държавната служба като част от официалните им подготовки за прехода на властта.
Питър Рикетс, бивш съветник по националната сигурност на Обединеното кралство, каза, че въпреки че „никога да не можете да предвидите точно каква криза ще ви удари“, е имало „внимателно обмисляне“ относно използването на правителствения комитет за извънредни ситуации "Кобра", междуведомствената координация и Съвета за национална сигурност за отговор за спешни случаи.
Той добави, че някои от новата администрация „са доста опитни – Киър Стармър е видял този вид кризи във вътрешната сигурност, когато е бил директор на прокуратурата“.
„Ужасно наследство“
Въпреки че лидерът на лейбъристите може да е бил готов да предприеме незабавни действия за укрепване на правната система, той не е могъл да предвиди, че мащабните безредици ще дойдат толкова скоро след идването му на власт.
Както посочва Касия Роуланд, старши изследовател по обществените услуги към Института за управление: „Те получиха доста ужасно наследство, но [бунтовете] са точно това, което всички в сектора стискаха палци и отчаяно се надяваха да не се случи, докато нещата бяха вкарани малко повече под контрол."
Правителството обяви специални мерки за смекчаване на безредиците, включително 500 допълнителни места в затворите и предложения за разширяване на капацитета на съда, но Наказателната адвокатска колегия предупреди, че нейните членове „вече работят на максимален капацитет“ и че мерките трудно ще бъдат въведени.
Министерството на вътрешните работи изпрати молба в понеделник за доброволци с опит в реакцията при кризи в цялата държавна служба, за да помогнат за покриване на увеличеното работно натоварване, според кореспонденцията, видяна от POLITICO.
Отвъд задачата да постави непосредствената криза под контрол, има по-дълбоко предизвикателство за новото лейбъристко правителство.
Проучване, проведено от YouGov, установи, че 85 % от британците се противопоставят на безредиците, но обществеността също така смята, че има по-дългосрочни политически причини за протестите, като две трети от британците казват, че имиграционната политика през последните години е допринесла за ситуацията.
Конлет Бърнс, асоцииран директор на социологическата фирма More in Common, каза, че е изключително важно да се подчертае, че хората може да виждат имиграционната политика като част от контекста, но не виждат това като оправдание за насилие.
Това, с което правителството трябва по някакъв начин да се изправи, е „по-широкото разочарование“, според Бърнс, което включва „разочарование от имиграцията, което е абсолютно налице, но също така и разочарование относно назначенията на лични лекари и разходите за живот“.
Имран Хюсеин, депутат от Лейбъристката партия от Брадфорд Изток, каза, че има и други основни фактори, казвайки: „Тези, които извършват насилие по нашите улици, са били окуражавани от обществени фигури, които са подкрепяли гнусни антимигрантски настроения и са разпалвали конфликти в продължение на десетилетия.“
Самият Стармър отдавна е изправен пред критики, че е студен и че му липсва връзка с обществеността.
Той може да е наясно с опасния момент, в който е поел юздите, но начинът, по който реагира, е от решаващо значение.
Високопоставеният служител, цитиран по-горе, каза: „Той трябва да излезе от зоната си на комфорт и да се заеме с визията. Той трябва да предложи противоотрова на отчуждението и трябва да предложи надежда."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
