К омарите вече се срещат целогодишно в Гърция, съобщават гръцките медии. Основната причина са промените в климата, които се наблюдават на европейския континент, и способността на насекомите да се приспособяват към условията в нови за тях територии. В началото на юни Европейският център за контрол и превенция на заболяванията (European Centre for Disease Prevention and Control) излезе с доклад, в който се разглеждат нови данни по отношение на разпространението на паразити и насекоми в Европа.
Болестите, пренасяни от комари, стават все по-рискови в Европа
Разпространението на комарите, които са преносители на заразни болести, е едно от предизвикателствата пред европейските здравни власти, пише в публикация по темата в. "Та неа". Климатичните промени, движението на населението и международната търговия създават благоприятни условия за установяването на нови видове насекоми в райони, които до момента не са обитавали. Картите, изготвени от Европейския център за контрол и превенция на заболяванията, показват, че Гърция вече е в епицентъра на тези промени.
Според европейските специалисти тигровият комар (Аedes albopictus) вече се среща на територията на цяла Гърция. Данните показват и друга особеност, характерна за Гърция - тя вече е сред зоните в Европа, където комарите се възпроизвеждат през по-голямата част от годината. Например тигровият комар е активен за период от осем месеца, което доказва колко благоприятен за жизнеспособността на насекомото е станал климатът в Гърция, пише "Та неа".
Климатичните промени увеличават риска от тропически болести в Европа
В Гърция се срещат още комарите от вида Culex, които са преносители на западнонилска треска, и подвидът Culex tritaeniorhynchus, който може да зарази с инфекциозното заболяване японски енцефалит. Въпреки че до момента няма регистрирани случаи на японски енцефалит в Европа, присъствието на вида в Гърция се разглежда като потенциална опасност за общественото здраве, пише още "Та неа".
Комарите са семейство насекоми от разред Двукрили, които заемат ключово място в екосистемите, но същевременно са признати за едни от най-опасните същества за човешкото здраве в световен мащаб. Опасността от тези насекоми не произтича директно от самото им ухапване, което обикновено предизвиква лека локална реакция, а от тяхната роля на вектори – организми, които пренасят и предават патогенни микроорганизми като вируси, паразити и бактерии между гостоприемници.
Значимостта на комарите като здравна заплаха е исторически доказана. В продължение на векове те са били причина за опустошителни епидемии, които са променяли демографската картина и са възпрепятствали социално-икономическото развитие на цели региони. Най-известните заболявания, пренасяни от различни видове комари, включват малария, денга, вирус „Западен Нил“, жълта треска, зика и чикунгуня. Маларията, причинена от протозои от рода Plasmodium и пренасяна от комарите от род Anopheles, остава една от най-сериозните заплахи, причинявайки стотици хиляди смъртни случаи годишно, предимно в тропическите райони.
Механизмът на предаване на болестите е сравнително прост, но изключително ефективен. Когато женският комар смуче кръв, за да набави протеини, необходими за развитието на яйцата си, той използва своя хобот, за да пробие кожата на гостоприемника. Ако комарът е инфектиран, патогените преминават в кръвния поток на жертвата заедно със слюнката на насекомото, която действа като антикоагулант.
Важен аспект от опасността на комарите е тяхната адаптивност към промените в околната среда и човешката дейност. Глобализацията, урбанизацията и климатичните промени допринасят за разширяването на ареалите на определени видове, като например тигровия комар (Aedes albopictus), който е инвазивен вид, способен да пренася множество вируси и успешно да се адаптира към по-умерени географски ширини. Съхранението на застояла вода в близост до човешките поселения създава идеални условия за размножаване на тези насекоми, което прави контрола върху популацията им сложен процес.
Мерките за ограничаване на риска включват както индивидуална защита чрез репеленти и защитни мрежи, така и мащабни обществени стратегии като унищожаване на местата за размножаване, използване на инсектициди и научни методи за генетична модификация на популациите с цел намаляване на техния репродуктивен капацитет. Разбирането на биологията на комарите е от критично значение за предотвратяването на епидемии и опазването на общественото здраве.
