- Иран продължава да контролира реално корабоплаването през Ормузкия проток, въпреки месеци на война и ударите срещу страната, а евентуален опит на САЩ да наложат контрол ще бъде изключително труден.
- Доналд Тръмп обяви намерение САЩ да станат „пазител“ на Ормузкия проток, като първоначално предложи такси за защитата на корабите, а впоследствие се отказа от тази идея, но запази намерението си да осигури американски контрол над ключовия морски маршрут.
- Експерти предупреждават, че трайното гарантиране на свободното корабоплаване ще изисква постоянно американско военно присъствие, което би било скъпо, рисковано и без гаранция, че ще възстанови трафика до нивата отпреди войната.
От началото на войната контролът върху Ормузкия проток се превърна в един от ключовите фактори за развитието на конфликта в Близкия изток. Въпреки многомесечните бойни действия и ударите срещу Иран, Техеран продължава да оказва силно влияние върху корабоплаването през един от най-важните морски маршрути в света.
Вчера президентът на САЩ Доналд Тръмп написа в социалната мрежа Truth Social, че Съединените щати ще станат „ПАЗИТЕЛ НА ОРМУЗКИЯ ПРОТОК“, като ще блокират иранските пристанища и ще гарантират безопасното преминаване на всички кораби, които не са ирански. В духа на „СПРАВЕДЛИВОСТТА“, както се изрази той, Вашингтон щял да събира такса от корабите за предоставяната защита.
Само няколко часа по-късно Тръмп промени позицията си. Той се отказа от идеята за таксуване, но продължи да настоява, че възнамерява да установи контрол върху протока и да възобнови блокадата. Вместо такси, по думите му, държавите от Персийския залив ще компенсират САЩ чрез „търговски и инвестиционни сделки“. Как точно ще изглеждат тези споразумения и кои държави ще участват в тях засега остава неясно.
Междувременно днес беше четвъртият пореден ден на удари на територията на Иран. Прекратяването на огъня окончателно се разпадна, след като вчера Тръмп официално уведоми Конгреса на САЩ, че войната е подновена, а преговорите между страните са се провалили.
Ако американските сили действително се опитат отново да установят контрол над Ормузкия проток, ги очаква изключително трудна задача. Иран продължава да ограничава корабоплаването, а последните въоръжени сблъсъци във водния път отново доведоха до рязък спад на броя на корабите, които влизат и излизат от Персийския залив.
Способността на Съединените щати да наложат контрол върху протока ще зависи от това дали ще успеят да отслабят системата на влияние, която Иран изгради през последните месеци.
Who Really Controls the Strait of Hormuz?
— Jonathan Lemire (@JonLemire) July 15, 2026
Since the war began, Iran has only expanded its power over the waterway https://t.co/ggDsdIdGtt
- История на един стратегически воден път
Господството над Персийския залив никога не е било еднозначно.
В началото на XVI век португалските мореплаватели въвеждат системата cartaz, разрешителни за плаване, чрез които контролират Ормузкия проток повече от век.
През 1622 г. съвместни сили на Персия и Английската източноиндийска компания превземат района.
Днес Ормузкият проток се приема като международен морски коридор, но части от него остават предмет на спорове.
Най-тясната му част е едва 21 мили (около 34 километра), което означава, че според Конвенцията на ООН по морско право тя попада изцяло в териториалните води на Иран и Оман.
Нито Иран, нито Съединените щати са страна по тази конвенция. Въпреки това Вашингтон признава нейните разпоредби като част от международното право, посочва Майкъл Познански, старши научен сътрудник в института „Брукингс“.
- Предишните американски мисии
И в миналото САЩ са поемали отговорност за сигурността на Ормузкия проток.
Защитата на Персийския залив е в основата на т.нар. доктрина „Картър“ - стратегията, обявена от президента Джими Картър през 1980 г. в отговор на съветската инвазия в Афганистан.
По време на Ирано-иракската война през 80-те години Иран периодично атакува чуждестранни кораби в протока.
През 1987 г. американските военноморски сили започват операция Earnest Will, при която повече от година ескортират кувейтски петролни танкери през Ормузкия проток.
По време на този конфликт иранският режим нееднократно заплашва да затвори напълно водния път, но в крайна сметка се отказва, осъзнавайки, че подобен ход би нанесъл сериозни щети и на собствената му икономика.
През следващите две десетилетия Техеран многократно повтаря подобни заплахи, но не ги изпълнява - до февруари тази година, когато, според автора, в отговор на американските и израелските удари по Иран и убийството на върховния
лидер Али Хаменей затваря протока.
- Защо Иран продължава да има влияние
Въпреки че през последните десетилетия Иран постоянно заплашва да наруши корабоплаването през Ормузкия проток, способността му да наложи ефективна блокада никога не е изглеждала гарантирана.
Въпреки това остатъците от иранските въоръжени сили, сериозно отслабени след месеци война, продължават успешно да поддържат ограниченията върху морския трафик, обявени през пролетта.
Постоянната опасност от морски мини, както и бързите ирански катери, които могат да тормозят или атакуват други плавателни съдове, държи корабоплаването на минимални нива.
Според автора в неделя броят на преминаванията през Ормузкия проток е бил най-ниският за последния месец.
- Неуспешните опити на Вашингтон
Досегашните усилия на САЩ да отслабят контрола на Иран върху протока не дават резултат.
През май американските сили започват да ескортират част от корабите като част от инициативата Project Freedom, но операцията приключва само след два дни.
Една от причините е отказът на Саудитска Арабия да предостави на американските сили достъп до своите военни бази и въздушно пространство.
Европейските съюзници биха могли да окажат подкрепа на евентуални бъдещи американски операции в Персийския залив, както направиха по време на операция Earnest Will, но според автора отношенията между Вашингтон и европейските му партньори са отслабени след политиката на Доналд Тръмп.
- Постоянно американско присъствие?
Според Рей Такей, старши експерт по Близкия изток в Съвета за международни отношения, ако Съединените щати искат да гарантират свободното корабоплаване през Ормузкия проток, това вероятно ще изисква постоянно военно присъствие.
Подобна мисия би била сложна, скъпа и опасна заради необходимостта от постоянни военноморски ескорти и почти неизбежната намеса на Иран.
Дори и тогава няма гаранция, че корабният трафик ще се върне към нивата отпреди войната.
Публикациите на Доналд Тръмп през последните дни показват желание Съединените щати да поддържат силно и трайно присъствие в Ормузкия проток - сериозен обрат за президент, който години наред критикуваше ролята на Америка като „световен полицай“.
Според автора обаче Тръмп скоро може да осъзнае, че да охраняваш Ормузкия проток невинаги означава и да го контролираш.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
