Х енри Кисинджър, който почина в сряда на 100-годишна възраст, олицетворяваше външната политика на САЩ по време на управлението на Никсън и Форд. Той заемаше длъжността държавен секретар и предизвикваше както похвали за дипломатическите си успехи, така и критики заради калкулираното си политическо виждане за света.
Смъртта му беше обявена от неговата консултантска фирма, но не беше посочена причина за нея. Това съобщи Voice of America (VOA).
Известен като учен и носител на Нобелова награда за мир, Кисинджър се превръща в културна икона.
Консервативният мислител спомогна за постигането на редица дипломатически успехи, включително сближаване с Китай и потушаване на размириците със Съветския съюз. Заедно с Ле Дук Тхо от Северен Виетнам получава Нобелова награда за мир за усилията им да договорят прекратяване на Виетнамската война.
Кисинджър има многобройни постижения и в Близкия изток, включително при договарянето на Синайското споразумение между Египет и Израел през 1975 г., както и при работата си за ускоряване на по-широкия арабско-израелски мирен процес в рамките на усилията, станали известни като “совалкова” дипломация.
Въпреки постиженията си, Кисинджър е противоречива фигура, като критиците му твърдят, че е разрешил бомбардировките в Камбоджа, подкрепил е репресиите на Пакистан срещу Бангладеш и не е направил почти нищо, за да спре кампанията на Аржентина срещу дисидентите, предава VOA.
Ранните години на Хенри Кисинджър
Роден като Хайнц Кисинджър във Фюрт, Германия, той пристига в САЩ през 1938 г. на 15-годишна възраст, след като семейството му бяга от нацистките гонения на евреите. Семейството говори английски вкъщи и Хайнц става известен като Хенри, като по-късно става натурализиран гражданин на САЩ.
Кисинджър се завръща в Европа по време на Втората световна война като член на американската армия в 84-та пехотна дивизия.
"Гледам назад към тези години с голяма гордост", казва Кисинджър пред Chicago Tribune, когато е на 80 години. "Втората световна война беше война без никаква морална двусмисленост", посочва той.
След войната Кисинджър се записва в Харвард по програмата G.I. Bill и получава бакалавърска, магистърска и докторска степен от университета, като по-късно се присъединява към преподавателския състав на училището.
Възгледът на Кисинджър за външната политика на САЩ несъмнено е формиран от опита му да избяга от нацистка Германия.
Той е известен със своя термин "реална политика", съсредоточена върху вземането на практични дипломатически решения, а не на такива, които се основават на морални рамки.
Когато през 1974 г. "Ню Йорк Таймс" го пита за усещането за песимизъм и дори трагизъм в политическите му трудове, Кисинджър отговаря: "Мисля за себе си повече като за историк, отколкото като за държавник. Като историк трябва да си наясно с факта, че всяка цивилизация, която някога е съществувала, в крайна сметка се е сривала". "Историята е разказ за усилия, за стремежи, които не са били осъществени, за желания, които са били изпълнени", каза той.
Ролята на Белия дом
След като работи като консултант в американски правителствени агенции по време на администрациите на Айзенхауер, Кенеди и Джонсън, Кисинджър се присъединява към Белия дом през 1969 г. по време на администрацията на Никсън. Работи като съветник по националната сигурност, а след това като държавен секретар и остава на поста държавен секретар при президента Джералд Форд.
Кисинджър е в близки отношения с президента Ричард Никсън и отчита сътрудничеството като основна причина за успехите им във външната политика.
"Виждах се с президента всеки ден, когато и двамата бяхме в града, защото смятах, че е абсолютно необходимо да мислим по един и същи начин. Имах късмет. Имах изключително близки отношения с двамата президенти, на които служих. Всъщност, ако човек погледне историята на държавните секретари, това е рядкост", казва Кисинджър през 2009 г. пред Newsweek.
Кисинджър пътува два пъти до Китай, преди да придружи Никсън по време на революционното му посещение в Пекин през 1972 г., за да се срещне с председателя на Китайската комунистическа партия Мао Дзъдун. По време на посещението Съединените щати и Китай подновяват дипломатическите си отношения след 23-годишно прекъсване.
Кисинджър и Никсън работят в тясно сътрудничество и за намаляване на напрежението със Съветския съюз, в резултат на което са проведени преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия (SALT), както и Договорът за противоракетна отбрана (ABM).
За постиженията си висшият дипломат на САЩ получава множество награди. Наред с Нобеловата награда за мир през 1973 г., през 1977 г. той получава Президентския медал на свободата - най-високото гражданско отличие на САЩ, а през 1986 г. - Медала на свободата, който се връчва на 10 от най-влиятелните американски лидери, родени в чужбина, предава VOA.
Противоречия
Въпреки постиженията си Кисинджър е обект на множество критики, като голяма част от тях са свързани с действията му по време на Виетнамската война.
Кисинджър пази в тайна бомбардировките на САЩ над Камбоджа и Лаос през 1969 г., които допринасят за ескалацията на Виетнамската война, като не информира за тях Конгреса или американската общественост.
Освен това Никсън го упълномощава да води тайни преговори със северновиетнамците.
В резултат на преговорите Кисинджър помага за сключването на Парижкото мирно споразумение, но критиците му твърдят, че годините на тайни преговори само са удължили войната.
Кисинджър е критикуван и за ролята си в конфликти по света, включително гражданската война в Ангола, която се превърна в бойно поле на Студената война.
Въпреки че Кисинджър остава на поста държавен секретар след позорната оставка на Никсън през 1974 г., той не остава незасегнат от скандала "Уотъргейт", който отнема поста на Никсън. Скандалът разкрива, че Кисинджър е наредил на ФБР да подслушва членове на Съвета за национална сигурност, за да разбере кой е изнесъл новините за бомбардировките на САЩ над Камбоджа в медиите.
Край на политическата кариера на Хенри Кисинджър
След като напуска правителството, Кисинджър работи като международен консултант и лектор. Той е автор на повече от дузина книги. Последната му книга, "Лидерство", е публикувана, когато е на 99 години.
Продължава да пише за външната политика на САШ, като дори предизвиква полемика през май 2022 г., когато на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, твърди, че Украйна трябва да отстъпи територията си, за да сключи мир с Русия. Той заяви, че едно смущаващо поражение за руския президент Владимир Путин може да влоши дългосрочната стабилност на Европа.
Кисинджър има две деца и петима внуци.
