Н АСА има планове за постоянен лунен аванпост до края на десетилетието, като последва изследването на Марс от хора. Но докато създаваме базови лагери извън Земята, човешките заселници в Космоса ще трябва да създадат екосистема, която включва животни.
В края на краищата, животните могат да помогнат за изпълнението на жизненоважни процеси: като насекомите, които опрашват, скариди и риби, които могат да се отглеждат в малки пространства и да се използват като източници на храна, или бавноходки, наричани още “водни мечки”, които могат да ни научат как да издържаме на радиация.
И така, кои животни трябва да колонизират Луната, Марс и отвъд тях с астронавтите?
Все още има малък консенсус по въпроса.
„Сложните екосистеми отвъд Земята са все още далеч в бъдещето и са по-скоро в сферата на научната фантастика, отколкото в активните научни изследвания“, казва Дейвид Катлинг, астробиолог от Университета на Вашингтон в Сиатъл, пред Live Science.
НАСА отложи с поне година мисиите до Луната
Дори и без много изследвания е ясно, че централната сила на Вселената може да бъде голяма пречка, твърдят експерти.
„Ключовият въпрос е намалената гравитация“, каза Кристофър Маккей, планетарен учен от изследователския център на “Еймс” на НАСА, пред Live Science. Гравитацията на Марс е около една трета от земната, а гравитацията на Луната е една шеста от земната. Могат да бъдат изградени местообитания, за да се приспособят към температурите, наляганията и атмосферните състави, с които земляните са свикнали, но няма начин да се промени гравитацията, посочва Маккей.
Най-добрият сценарий е животните да се развиват на Марс и Луната точно както на Земята, но все още няма данни за това, казва ученият. Променената гравитация може да повлияе на развитието на мускулите и костите, което може да се отрази на животните на Марс и те да не могат да стоят или да ходят правилно. При тези условия малките животни, може би мишките и водните обитатели вероятно биха били най-добрият избор, заяви той.
Катлинг даде подобен отговор. Предвид предизвикателствата на Космоса, „мисля, че по-простите животни, като насекоми или ракообразни, вероятно ще бъдат по-здрави“, обясни експертът.
Which animals will be the first to live on the #moon and #Mars? By Donavyn Coffey in @LiveScience https://t.co/u15yff3PzK #Lunapolitics #USA
— Lunapolitics (@PoliticsLuna) January 15, 2024
Космическите селища също ще изискват опазване на ресурсите и висока ефективност.
Тъй като рибите и други водни животни плуват, гравитационните промени вероятно няма да имат голямо влияние върху тяхното развитие, спекулира Маккей. Според преглед от 2021 г. в списанието Frontiers in Astronomy and Space Sciences рибата също може да бъде добра опция за животни, отглеждани в Космоса.
Рибите произвеждат по-малко отпадъци от своите земни събратя. От 2019 г. програмата Lunar Hatch проучва осъществимостта на изпращането на риби в космоса. Според прегледа от 2021 г., ако успеят да оцелеят при изстрелването и по време на космическия полет, рибите ще бъдат по-ефективен източник на храна с високо съдържание на протеини и по-малко отпадъци от сухоземния добитък.
Насекомите също са жизнеспособни да живеят в космоса, според доклад от 2020 г. на Университета на Южна Австралия и Международния космически университет във Франция. Докладът твърди, че насекоми като щурци (Acheta domesticus) предлагат добър източник на протеини, като същевременно използват по-малко пространство и вода от традиционните източници на протеини. В животоподдържаща система със затворен цикъл - изкуственото местообитание, където хората и животните ще живеят на Марс - насекомите биха могли да спомагат за важни процеси, като опрашване, казва Катлинг.
Подобно на насекомите, ракообразните също могат да се отглеждат в тесни пространства като ефективен източник на храна. Скаридите могат да се отглеждат в малки резервоари и да се използват като част от система за аквапоника, която също отглежда растения, казва Катлинг.
HIM TOO I FUCKING LOVE WATERBEARS pic.twitter.com/oj4yXR0EYf
— Fiver (@LucidValence) January 1, 2024
За лунната колонизация изследователите отглеждат „водни мечки“. Тези малки, издръжливи същества вече са демонстрирали способност да издържат на екстремни условия, включително екстремна топлина, екстремен студ, радиация и вакуум в Космоса. Предишни мисии показаха, че тези малки същества са все още жизнеспособни, след като са прекарали 12 дни, изложени на вакуума на Космоса, и могат да се възпроизвеждат без отрицателни ефекти по време на космически полет.
Въпреки че не обслужват пряко човешката екосистема, изучаването на бавноходките в Космоса може да разкрие как те издържат на екстремни условия.
