Х ората, прогонени от домовете си заради глобалното затопляне, е малко вероятно да намерят убежище в страни, по-фокусирани върху затварянето на границите си, отколкото върху планирането на бъдеще, свързано с климата, твърди водещ експерт по миграцията. За това разказват от Yahoo News.
От бягство от тайфун до преместване заради очакване на покачване на морското равнище, климатичната миграция обхваща безброй ситуации и повдига множество въпроси.
Но едно е сигурно: броят на климатичните бежанци ще нараства през следващите десетилетия. Това се твърди в основен доклад на ООН за въздействието върху климата и уязвимостта, публикуван в понеделник.
„Ние сме на прага на голяма промяна в околната среда, която ще преразпредели населението в планетарен мащаб“, каза Франсоа Гемен, водещ автор на доклада на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), пред АФП.
#BREAKING Up to 3.6 bn people 'highly vulnerable' to climate change: UN pic.twitter.com/EGLWMGSq3b
— AFP News Agency (@AFP) February 28, 2022
Околната среда икономика ли е?
„През 2020 г. около 30 милиона души бяха разселени заради екстремни метеорологични явления, причинени от изменението на климата – три пъти повече от броя на разселените поради насилие или конфликт“, каза Гемен.
Повечето хора, принудени да напуснат домовете си поради суши, бури и наводнения, влошени от глобалното затопляне, се намират в глобалния Юг и повечето остават в границите на своите страни.
Много от тези, които все пак се озовават на границите на Европа или южната граница на Съединените щати, често са етикетирани като „икономически мигранти“, което предполага, че те мигрират заради възможности, а не защото са тласнати от катастрофа, каза Гемен.
Climate change has impacted how, when, and where people migrate.
— IOM - UN Migration 🇺🇳 (@UNmigration) February 21, 2022
If we do not take #ClimateAction, more than 200 million people could become internal climate migrants by 2050. pic.twitter.com/PYmba7NCdo
„Моята заплата и Вашата заплата не зависят от условията на околната среда“, каза Гемен. "Но за много хора на тази планета, които зависят от дъждовно земеделие, икономиката и околната среда са едно и също нещо."
Само покачването на морското равнище може да измести стотици милиони хора до края на века, като се очаква ниско разположените крайбрежни региони да бъдат дом на повече от милиард души до 2050 г., според доклада на IPCC. Огромни площи от земеделска земя, особено в делтите, също са изложени на риск.
Но прогнозите за това колко климатични мигранти може да има след 30, 50 или 80 години са объркани от неизвестни променливи и избори, които все още не са направени.
„Много е сложно и трудно да се каже, защото говорим за човешкото поведение, което понякога може да бъде ирационално“, каза Гемен. "Това всъщност не е нещо, което IPCC може да моделира."
Най-точните прогнози досега може да идват от Световната банка, която изчисли, че до средата на века до 216 милиона души могат да бъдат вътрешно разселени, дори при оптимистичен сценарий за емисии на парникови газове. Въпреки че Гемен казва, че това не означава, че този хора непременно ще трябва да напуснат дома си.
Въздействието може да бъде смекчено чрез системи за ранно предупреждение, финансова компенсация или дългосрочно планиране, добави той.
"Internal climate migration is a development issue. Unless we act it will become the human face of climate change," @KGeorgieva #Climatechange to drive 143 million from their homes unless we act now #SendaiFramework #SDGs #GlobalGoals #ClimateAction https://t.co/qqCgbKrNNE pic.twitter.com/0F3zwGNknT
— UNDRR (@UNDRR) April 6, 2018
Индонезия наскоро взе изключителното решение да премести столицата си в Борнео от Джакарта, на остров Ява, заради покачване на равнището на морската вода и изчерпване на водоносните хоризонти.
Богатите страни трябва да вземат под внимание тези неща, каза Гемен.
Катастрофалните наводнения, които опустошиха части от Германия и Белгия, както и наводненията в Ню Йорк и градовете в Китай, трябва да бъдат червен флаг за тях, предупреди той.
"Трябва колективно да преосмислим къде можем да живеем и къде можем да позволим на хората да живеят."
The #IPCC releases its next major #ClimateReport today
— IPCC (@IPCC_CH) February 28, 2022
Tune in at noon (12 pm) CET to find out how #ClimateChange is affecting people & ecosystems.
Watch the presser #LIVE ➡️ https://t.co/wiqlFvU8QE pic.twitter.com/764aRYAD3O
За някои страни прогнозите са още по-драматични.
Тувалу, Маршаловите острови и други ниско разположени островни архипелази рискуват да изчезнат напълно, повдигайки фундаментални въпроси относно самото определение за национална държава.
- Ако една страна изчезне физически, може ли тя все още да има място в ООН?
- Гражданите им – живеещи може би като бежанци в друга нация – стават ли лица без гражданство?
- Може ли да съществува такова нещо като "виртуална държава"?
„Промените в климата ще доведат до предизвикателства в самите основи на международните отношения“, каза Гемен.
