С поред анализ на икономисти от Европейската централна банка (ЕЦБ), публикуван на 27 юли 2026 г., Китай е изиграл ключова роля за смекчаване на глобалните икономически последствия от войната на САЩ и Израел с Иран.
В анализа се посочва, че „значителното запасяване“ със суров петрол в Китай, преходът към електромобили и намаленото потребление на петролни продукти са допринесли за „сравнително умереното“ покачване на цените на петрола и газа в глобален мащаб след атаката на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари .
Според доклада на ЕЦБ, петролните резерви на Китай са се увеличили от еквивалент на 92 дни внос през 2023 г. до 115 дни в началото на 2026 г., което е „помогнало да се смекчи въздействието на загубите на доставки“.
Защо голямото петролно поскъпване не се случи въпреки кризата в Близкия изток
Войната в Близкия изток е премахнала около 14 милиона барела дневно от световното предлагане, или приблизително 14%, в сравнение с едва 1 милион барела дневно след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Въпреки тази разлика, и двата конфликта са предизвикали сходни увеличения на цените – петролът е поскъпнал с 29% в началото на юни спрямо предвоенните нива, което е близко до пика от 30% след инвазията на Русия в Украйна .
ЕЦБ посочва и други фактори, ограничили ценовия ръст, включително увеличеното производство на шистов петрол в САЩ, освобождаването на западни стратегически резерви и очакванията на инвеститорите за „бързо разрешаване“ на конфликта. Анализаторите обаче предупреждават, че „условията в Ормузкия проток и съответно на глобалните енергийни пазари, остават изключително нестабилни“, като отбелязват, че „продължителното затваряне би изчерпало съществуващите буфери и глобалните запаси, като същевременно ще принуди пазарите да изоставят очакванията за бързо решение, което увеличава риска от ново покачване на цените“.
Какво е Ормузкият проток и защо е толкова важен
Данните за китайския внос потвърждават анализа на ЕЦБ. През май 2026 г. Китай е намалил вноса на суров петрол с 29% на годишна база, достигайки най-ниското месечно ниво от повече от осем години – приблизително 7,8 милиона барела дневно. Този спад във вноса в най-големия вносител на суровината в света е основен фактор за задържането на цените на петрола на нива под 100 долара за барел, въпреки продължителното затваряне на Ормузкия проток. Китайските рафинерии наблягат на използването на натрупаните резерви, вместо да търсят алтернативни доставки по море.
Ключов елемент в китайската стратегия е намаляването на зависимостта от петрола чрез промяна в енергийния микс. Инвестициите в нови въглищни и атомни централи, слънчева, вятърна и водна енергия, както и преходът към електромобили, намаляват структурно търсенето на течни горива. Консултантската фирма Asia Group отбелязва, че дори при блокада на Ормузкия проток, преустроената енергийна система на Китай ограничава експозицията му към ценови шокове.
В областта на международните разплащания, Китай увеличава дела на вноса на руски петрол, деноминиран в юани. Русия се нарежда сред основните доставчици на суров петрол за Китай, като разплащанията в национални валути намаляват зависимостта от долара и създават паралелна финансова инфраструктура, която функционира независимо от западните санкционни режими. Това не е заместване на долара като световна резервна валута, а по-скоро изграждане от Китай на резервна система за критични доставки.
През май 2026 г. вносът на руски петрол за Китай е нараснал с 55% на годишна база до рекордни нива, като китайските рафинерии се възползват от намалените цени на фона на санкциите срещу Москва заради войната в Украйна. Според данни на анализаторската компания Vortexa, Китай абсорбира около 55% от глобалния морски внос на петрол, обект на санкции, от 2023 г. насам.
Продължителността на тази политика зависи от два основни фактора. Първият е капацитетът на стратегическите резерви. При текущото ниво на потребление Китай има буфер от приблизително четири месеца, но реалната автономност зависи от темповете на вътрешно производство и възможностите за заместване на вносните количества. Анализатори от Академията за макроикономически изследвания към Китайската национална комисия за развитие и реформи посочват, че Китай поддържа "рационално и организирано" снабдяване.
Тръмп удари Иран, петролът скочи - светът отново се страхува от енергийна криза
Вторият фактор е продължителността и интензивността на конфликта в Иран. При ескалация на бойните действия и пълна блокада на Ормузкия проток, резервите ще се изчерпват със скорост, която ще принуди Китай или да увеличи вътрешното производство, или да пренасочи вносните потоци към вече съществуващите сухопътни маршрути. Проучванията на китайски държавни институции показват, че алтернативните коридори могат да поемат между 20 и 30% от текущия морски внос, което означава, че при пълно блокиране на Ормузкия проток и Малака, Китай би могъл да поддържа икономическата си активност на намалени обороти за период от шест до осем месеца, преди да настъпят сериозни сътресения в промишленото производство.
По този начин Китай не елиминира риска от енергиен шок, а го разпределя във времето и пространството, като използва резерви, диверсификация на маршрутите и валутна политика. Този подход не спира ценовите колебания, но променя тяхната амплитуда и скорост на разпространение през глобалните вериги за доставки, което позволява на китайските производители да запазят относителна ценова стабилност в сравнение с пазарите, които разчитат изцяло на текущите доставки.
Потенциалната блокада на протока Малака представлява стратегическа уязвимост за Китай, тъй като около 80% от вноса на петрол за страната преминава през този тесен морски коридор, който лесно може да бъде блокиран от САЩ. За да намали зависимостта си от този маршрут, Китай инвестира мащабно в енергиен преход – през 2024 г. страната е инвестирала 818 милиарда долара в енергийна трансформация, което е повече от два пъти спрямо останалия свят, и представлява над 40% от глобалните инвестиции във възобновяема енергия.
Според анализатори от Goldman Sachs, в Близкия изток се обсъжда изграждането на седем нови тръбопровода, които биха могли да пренасят около 60% от петрола, преминавал преди войната с Иран през Ормузкия проток, като се очаква да бъдат готови до края на 2028 г. Goldman Sachs изчислява, че капацитетът на тръбопроводите може да достигне 14,2 милиона барела дневно до края на 2028 г., което би позволило на над 60% от износа на страните от Персийския залив да заобикаля Ормузкия проток.
До тогава обаче, Китай ще продължи да разчита на стратегическите си резерви, които според оценки на Vortexa са достигнали връх от около 1,25 милиарда барела, като от началото на май рафинериите използват около 1 милион барела дневно от тях.
С политиката си Пекин ограничи ценовия шок и запази основните си експортни пазари - ЕС и САЩ, които в противен случай щяха да се изправят пред тежка икономическа криза.
Добави ни в предпочитани източници в Google
