С лед нахлуването си в Украйна Русия се превърна в най-санкционираната страна в света. Но само няколко правителства в Азия предприеха строги действия срещу Москва. За това разказват от BBC.
Китай отказа категорично да осъди инвазията в Украйна и не наложи никакви санкции на Русия.
Индия, Пакистан, Виетнам, Бангладеш, Шри Ланка, Лаос и Монголия също се отказаха от гласуването на резолюция на ООН с искане за прекратяване на военните операции на Русия в Украйна.
Австралия, Япония, Южна Корея и Тайван пък наложиха санкции, като Токио и Сеул блокираха някои руски банки от глобалната система за плащания Swift.
Азиатските държави, които се присъединиха към водените от Запада санкции, съставляват само 8% от световната търговия на Русия.
„Без двата азиатски гиганта Китай и Индия да участват в санкциите, които представляват 18% от търговията на Русия, е малко вероятно да има някакво значително въздействие върху Русия“, казва професор Сайед Мунир Хасру, председател на международния Институт за политика, застъпничество и управление в Бангладеш.
Президентът Путин обаче се е подготвил предварително срещу санкциите. Откакто Русия анексира Крим преди осем години, Москва е обект на западни санкции.
„След 2014 г. Русия започна да намалява зависимостта си от щатски долари като част от валутния резерв и преминава към златото и китайския юан“, добавя той.
#China will not impose unilateral sanctions on #Russia, said Chinese Foreign Ministry spokesperson Hua Chunying, adding that China is always against any unlawful unilateral sanctions. pic.twitter.com/mtKQqXyjYH
— CGTN (@CGTNOfficial) February 23, 2022
Какво стои зад позицията на Китай?
За Пекин става дума за претегляне на ползите и разходите от непредприемането на действия срещу Русия. Китай вече е най-големият търговски партньор на Русия и в седмиците преди инвазията Пекин вдигна ограниченията върху вноса на пшеница и подписа 30-годишно споразумение за закупуване на повече руски газ. Междувременно все по-голям брой руски компании и банки, включително петролното подразделение на руския газов гигант Газпром, започнаха да използват китайската валута, юана, в разплащанията.
Китай има три цели, според Билхари Каусикан, бивш посланик на Сингапур в ООН и Русия.
- Първо, Китай е доста чувствителен по отношение на определени принципи на международните отношения, като суверенитет, териториална цялост и ненамеса заради Тибет, Синдзян и Тайван.
- „Нахлуването на Русия в Украйна е пряко и грубо нарушение на тези норми, но има и втора цел. Китай няма друг партньор, който да е близо до стратегическата тежест на Русия“, казва г-н Каусикан.
- Те също споделят неудобството от доминирания от Запада международен ред, но г-н Каусикан добавя, че „Китай е много повече инвестиран в този ред“ и „САЩ, Европа и Япония са по-важни пазари от Русия“, поради което Пекин желае да стабилизират ситуацията, за да не се превърнат в съпътстващи щети от руските санкции.
#Kremlin: Vladimir Putin met with Prime Minister of Pakistan Imran Khan, who is in Russia on a working visit https://t.co/jrvKVN0fzX pic.twitter.com/WF7aupsZau
— President of Russia (@KremlinRussia_E) February 24, 2022
На чия страна са Пакистан, Виетнам и Индия?
За Виетнам и Индия Русия е най-големият им доставчик на оръжие. Премиерът на Пакистан Имран Хан пък беше в Москва миналия месец, за да обсъди голямо споразумение за газопровод с президента Путин.
„Индия има много голям запас от оръжия от съветската епоха, които трябва да поддържат в действие“, казва г-н Каусикан. „И причината, поради която трябва да ги поддържа в действие, е Китай."
Въпреки силните си връзки с Русия обаче, Индия също е част от ръководения от САЩ Четиристранен диалог по безопасност с Япония и Австралия, който се разглежда от мнозина като съюз срещу нарастващото присъствие на Китай в региона.
„На чия страна е Индия?“, написа в Twitter бившият посланик на страната в Русия Панкадж Саран. "Ние сме на наша страна."
В много отношения така могат да се видят действията на Азия срещу Русия.
Правителствата тук не са чужди да избират страна по всичко - от търговски конфликти до проблеми с правата на човека, но те неизменно са били прагматични, когато става въпрос за икономически въпроси.
„Индия, най-голямата демокрация в света, бихте очаквали, че е осъдила руската инвазия“, казва професор Мунир. "Но нациите се ръководят повече от собствените си геополитически и икономически интереси, а по-малко от принципи или зачитане на международните норми."
Хванати между големите сили
Вотът на ООН за осъждане на инвазията в Украйна допълнително подчертава разделението в региона.
Северна Корея беше една от петте държави, които гласуваха против резолюцията.
Мианмар гласува за осъждане на Русия, но това може да се дължи на факта, че нейният представител в ООН е част от свалено правителство в изгнание. Военната хунта на страната, която взе властта миналата година, открито подкрепя Русия, която продължи да снабдява Мианамар с оръжия въпреки преврата.
Други по-малки азиатски икономики се оказват хванати между Русия, Китай и Запада, според Чонг Джа Ян, доцент в катедрата по политически науки на Националния университет в Сингапур. „Като цяло те избягват да критикуват големи сили като Китай и Русия, за които смятат, че е вероятно да ги накажат“, казва Чонг. „Те избират да си мълчат, тъй като не искат да критикуват Москва, но и не я подкрепят“, добавя той. Той посочва, че дори сред западните съюзници „Южна Корея е по-предпазлива, тъй като вижда необходимост да работи с Русия по въпросите за Северна Корея и защото също така са предпазливи относно Китай“.
Това, което тревожи азиатските правителства, много от които имат териториални спорове с Китай, е, че се смята, че Пекин следи отблизо какво се случва в Украйна за това какво може или не може да постигне в бъдещи спорове. „Повечето азиатски страни искат китайско присъствие в Индо-Тихоокеанския регион, балансирано от Съединените щати“, казва Манджари Чатърджи Милър, старши сътрудник за Индия, Пакистан и Южна Азия в Съвета по външни отношения.
Според нея Индия и много страни от Югоизточна Азия искат Русия да играят балансираща роля, когато става въпрос за Китай.
