Т ъкмо когато си помислихте, че “Евровизия” е достигнала върха на абсурда – с потопените в брокат клишета, ексцентричните текстове и изпълнения, които карат дори местната ви караоке вечер да изглежда изтънчена – през 2025 г. конкурсът падна още по-ниско. Тази година Израел не само участваше на фона на продължаващото си нападение срещу Газа и международното право, но и едва не спечели.
Това посочва Сомдийп Сен за Al Jazeera.
(Във видеото: Евровизия 2025: Любопитни факти около конкурса)
В навечерието на конкурса активисти в цяла Европа призоваваха за изключване на Израел. Седемдесет и двама бивши участници в “Евровизия” подписаха открито писмо с настояване Израел – и националната му телевизия KAN – да бъдат забранени. Протести, петиции и кампании заляха континента с призиви конкурсът да отстоява предполагаемите си ценности за „европейско единство и култура“, вместо да дава трибуна на държава, обвинявана, че системно бомбардира население от два милиона души в плен.
Но “Евровизия” не се вслуша.
Вместо това тя даде сцената на 24-годишния Ювал Рафаел – оцелял от атаката на „Хамас“ на 7 октомври на музикалния фестивал „Нова“ – който спечели вота на публиката в повечето държави и се класира втори в общото класиране, като загуби единствено защото, за разлика от зрителите, професионалните журита предпочетоха участието на Австрия.
Разбираемо е, че изненадващото почти-победоносно представяне на Израел предизвика вълна от възмущение. Страни, където обществото е сред най-гласовитите критици на действията на Израел в Газа – като Ирландия – уж дадоха най-високи оценки на Рафаел, което доведе до масови обвинения в манипулация на гласовете. Националните телевизии на Испания и Белгия подадоха официални жалби до Европейския съюз за радио и телевизионно разпространение, с искане за разследване на евентуални нередности в системата за гласуване. Междувременно аудиоанализ на The Intercept разкри, че организаторите на “Евровизия” са заглушили освиркванията и скандиранията „Свобода за Палестина“ по време на живото изпълнение на Рафаел.
Австрия спечели 69-ото издание на "Евровизия"
След тазгодишния конкурс призивите за изключване на Израел от “Евровизия” звучат по-силно от всякога. За мнозина в Европа, които обичат “Евровизия” – било заради кича, спектакъла или носталгичния ѝ чар – но също така държат на международното право и живота на палестинците, продължаващото участие на Израел представлява морален провал.
И все пак аз вярвам, че Израел принадлежи на Евровизия и трябва да продължи да участва. Ето защо.
На първо място, продължаващото участие на Израел отразява реалността на европейската политика. Въпреки растящото обществено възмущение, много европейски лидери демонстрираха непоколебима подкрепа за Израел по време на опустошителната му кампания в Газа. Макар държави като Испания и Ирландия да призоваха за преоценка на отношенията на Европейския съюз с Израел, за по-голямата част от Европа всичко си остава по старому.
През февруари 2025 г., въпреки нарастващия натиск от страна на правозащитни организации, европейските външни министри се срещнаха с израелския си колега и настояха, че „политическите и икономическите връзки остават силни“. Няколко месеца по-късно седем държави от ЕС публикуваха съвместна декларация с призив за прекратяване на това, което нарекоха „създадена от човека хуманитарна катастрофа“ в Газа. Но без конкретни действия тези думи останаха кухи.
Европа също е разделена по въпроса дали да изпълни заповедта на Международния наказателен съд за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Белгия, Нидерландия, Ирландия, Литва, Словения и Испания заявиха, че ще се съобразят. Великобритания, както обикновено, заобиколи въпроса с общата формулировка, че ще „спазва законовите си задължения съгласно вътрешното и международното право“. Междувременно Унгария под ръководството на премиера Виктор Орбан категорично отказа да приложи заповедта. А сред големите сили на Европа – Франция, Германия и Италия – реакциите варираха от уклончиви до открито отхвърлящи. Франция заяви, че Нетаняху се ползва с имунитет, тъй като Израел не е член на МНС; Италия каза, че арестът му би бил „неосъществим“; а новоизбраният германски канцлер Фридрих Мерц дори обеща да намери „начини и средства“, за да посрещне Нетаняху.
Israel belongs in Eurovision https://t.co/aIEXRtw7GB
— Zicutake USA Comment (@Zicutake) May 21, 2025
Като се има предвид с какъв ентусиазъм европейските лидери се заемат да потискат солидарността с Палестина в сравнение с липсата им на действия за търсене на отговорност от Израел, изглежда напълно логично Израел да продължи да пее и танцува върху руините на палестински животи – ръка за ръка със своите европейски приятели.
Но този съюз не е само политически. Онези, които го прокарват, твърдят, че е и културен, дори „цивилизационен“.
Мнозина западни интелектуалци отдавна представят Израел като аванпост на европейските ценности в един предполагаемо див регион. След 7 октомври този наратив бе подновен с нова сила. Френският интелектуалец Бернар-Анри Леви, докато настоява, че е „воин за човешките права“, представя Израел – с цялата му апартейдна система – като морален фар в сравнение с обичайните „други“: руснаци, турци, китайци, перси и араби. Според него техните имперски амбиции представляват далеч по-голяма заплаха за „цивилизацията“, отколкото „политиката на колонизация на Западния бряг“ от страна на Израел. Той дори хвали „моралната твърдост“ на Израел и предполагаемата му загриженост за цивилните в Газа – думи, които звучат все по-абсурдно след 19 месеца на чиста касапница.
Американският коментатор Джош Хамър е още по-откровен в книгата си Израел и цивилизацията: съдбата на еврейската нация и бъдещето на Запада. За него Израел е „агентът“ на Запада в регион, измъчван от насилие и ислямски „тероризъм“. Поддръжниците на палестинските права, по неговите думи, са „антиамерикански, антизападни чакали“. Британският коментатор Дъглас Мъри повтаря същата цивилизационна рамка в книгата За демокрациите и култовете на смъртта: Израел и бъдещето на цивилизацията, наричайки Израел бастион на доброто в свят на зло.
Израелските лидери също възприеха този език. Нетаняху заяви малко след 7 октомври, че „Израел се бори с враговете на самата цивилизация“, призовавайки Запада да прояви „морална яснота“. Според това световъзприятие Израел не просто се защитава – той защитава цялата западна цивилизация.
Всичко това може да звучи далеч от музикален конкурс. Но Евровизия винаги е била повече от пайети и смяна на тоналности. Тя е прожекция на европейските ценности – а „Европа“ като концепция винаги е била политическа. Тя се основава на колониално наследство, което представя Европа като просветена, подредена и рационална – в контрапункт на предполагаемо изостаналия, емоционален и ирационален неевропейски „друг“.
Това наследство оправдава колониалните завоевания и жестокото потушаване на антиколониалните въстания. Кланетата се представяха като необходима цена за възстановяване на реда; етническото прочистване – като цивилизаторска мисия. Днес същият наратив продължава да живее в начина, по който Западът представя Израел – като обстрелвана демокрация, която смело устоява на варварството.
Затова, когато хората призовават Израел да бъде изключен от Евровизия заради подозрения в манипулиране на гласовете, не мога да не отбележа иронията, че геноцидната му кампания в Газа не премина червена линия за Европа – но измамата в музикален конкурс може и да го направи.
Ако Евровизия сега изгони Израел, това ще е най-тежкото наказание, което континентът някога е налагал на тази държава – и то не за масови убийства, а за намеса в поп музиката.
И така, да – вярвам, че Израел трябва да остане в Евровизия.
В крайна сметка, Европа и Израел си заслужават един друг.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Англичани в България: Всичко се подпечатва, подписва, подпечатва
Почина обичан български музикант
Близо 2 000 ученици не са се явили на матурата по БЕЛ, има анулирани изпитни работи
