К огато влакът му спрял, Себастиан Ереро помислил, че забавянето се дължи на паднала контактна мрежа, проблем, който все по-често засяга испанската мрежа за високоскоростни влакове през последните години.
Но притесненията му, че ще закъснее за крайната си дестинация, изведнъж били прекъснати, когато се оказал летящ във въздуха и паднал по очи върху срещуположната седалка, след като друг влак се блъснал в задната част на неговия.
46-годишният Ереро пътувал в сряда за Севиля от Мадрид с ранен сутрешен влак, управляван от компанията Iryo, когато влак на държавната Renfe се врязал в него. Сблъсъкът изхвърлил последните му три вагона надолу по издигнат насип при катастрофа, която отне живота на 69 души.
Ереро и останалите пътници от неговия вагон избягали, спускайки се по насипа и прескачайки ограда към близко поле. Поглеждайки назад, той за първи път осъзнал мащаба на инцидента.
„Гледката беше опустошителна. Виждаха се напълно изгорели вагони, сякаш бяха експлодирали. Това, което виждаш да излиза, бяха хора в много тежко състояние, а други започнаха да изваждат телата на загиналите и да ги поставят точно там, близо до мястото, където бяхме ние“, каза Ереро в интервю в Севиля, цитиран от агенция Ройтерс (Reuters).
Ереро, който казва, че се чувства „роден за втори път“, след като е оцелял при катастрофата, извадил късмет, че вагонът му е бил близо до предната част на влака, но въпреки това сблъсъкът оставил много пътници със счупени ръце или носове.
Дилема след катастрофата през януари
Катастрофата последва друг инцидент, който отне живота на десетки хора през януари и в който участваха същите железопътни компании на същата линия близо до град Адамус. Това възроди дебата за безопасността и поддръжката на испанската високоскоростна железопътна мрежа, най-дългата в Европа и доскоро източник на гордост за испанците.
Ереро си спомня как хора са го питали след инцидента в Адамус дали се чувства сигурен да пътува с влак.
„Спомням си, когато се случи това в Адамус, защото прекарах месец и половина в мисли за много неща, тъй като трябваше да шофирам дотам, а пътищата също не са точно в най-доброто състояние“, каза той.
„Бензинът в момента не е от най-евтините, далеч от това, а летенето със самолет не е опция. Така че за много от нас, които имаме тази връзка между Севиля и Мадрид и чийто живот зависи от нея, не виждаш друго решение“, добавя Ереро.
За много от хората от различни националности и произход, участвали в инцидента в сряда, преобладаващото чувство беше на негодувание. „Крайно време е този, който е отговорен, да поеме отговорност“, каза Ереро.
„Не знам дали съдът трябва да каже това, дали е ред на политиците, или испанският народ трябва да реши, но това, което е ясно, е, че е недопустимо това да се случва и е немислимо да се повтори някога отново“, добави той.
Добави ни в предпочитани източници в Google
