П итър Уорнър, австралийски мореплавател, чийто и без това изпълнен със събития живот става още по-интересен през 1966 г., когато той и екипажът му откриват шест корабокрушенци, живели 15 месеца на необитаем остров в южната част на Тихия океан.
Историята за спасяването през 1966 г., което превръща г-н Уорнър в знаменитост в Австралия, започва по време на обратното плаване от Нуку'алофа, столицата на Тонга, където той и екипажът му безуспешно са поискали право да ловят риба във водите на страната. Когато случайно хвърля бинокъла си към близкия остров Ата, който се смятал за необитаем, той забелязва изгоряло парче земя.
"Помислих си, че е странно да възникне пожар в тропиците на необитаем остров. Затова решихме да проучим въпроса по-подробно", казва той във видеоинтервю през 2020 г.
Когато се приближили, видели гол тийнейджър да се втурва във водата към тях. Още петима бързо го последвали. Спомняйки си, че някои островни държави затварят осъдени на острови като Ата, той казал на екипажа си да заредят пушките си.
Но когато момчето, Тевита Фатай Лату, което се казвало и Стивън, стигнало до лодката, то казало на г-н Уорнър, че той и приятелите му са в неизвестност повече от година, живеят на сушата и се опитват да сигнализират за помощ на преминаващи кораби.
Six Tongan youths who, as teenagers, had run away from school, stole a boat and spent 15 months shipwrecked on the Ata island. One of them holds a guitar made on the island. Their adventure lasted from June 1965 to September 1966, but the photo was taken several years after … pic.twitter.com/xABS2kOJvy
— Historyland (@HistoryIand) November 9, 2023
Г-н Уорнър, все още скептично настроен, се обажда по радиото в Нуку'алофа.
"След 20 минути по радиото се обади един много разплакан оператор, който през сълзи каза: "Вярно е. Тези момчета са били предадени като мъртви. Проведени са погребения. И сега вие ги намерихте", разказва той.
През юни 1965 г. момчетата, всички ученици на възраст между 13 и 16 години от училище интернат в Нуку'алофа, са откраднали 7-метрова лодка и са отишли на това, което е било замислено като морска разходка за веселба. Няколко часа след началото на пътуването обаче силен вятър счупва платното и кормилото и ги оставя на дрейф за осем дни.
Както по-късно разказват на г-н Уорнър, накрая забелязват Ата, на около 160 км южно от Тонгатапу, главния остров на Тонга. Някога той е бил дом на около 350 души, но през 1863 г. британски търговец на роби отвлича около 150 от тях, а кралят на Тонга премества останалите на друг остров, където те ще бъдат защитени.
Първоначално момчетата се хранели със сурова риба, кокосови орехи и птичи яйца. След около три месеца те откриват руините на село и съдбата им се подобрява - сред развалините откриват мачете, опитомени растения таро и стадо пилета, произлезли от тези, оставени от предишните жители. Успяват да запалят и огън, който поддържат до края на престоя си.
In 1965, after stealing a boat and setting off for Fiji — without a compass or map — 6 boarding school friends drifted at sea for 8 days without food or water. They eventually landed on the deserted island of ‘Ata, where they ate whatever they could find. https://t.co/F2rfPcK811 pic.twitter.com/CNJIubr8od
— 60 Minutes (@60Minutes) April 4, 2021
Момчетата построяват импровизирано селище с колиба със сламен покрив, градина, а за отдих - игрище за бадминтон и гимнастически салон на открито, снабден с преса. Едно от момчетата, Коло Фекитоа, изработва китара от отломки от лодката и всеки ден започва и завършва с песни и молитви.
Създават строг график на дежурствата, като се редуват да почиват, да събират храна и да следят за кораби. Ако избухне кавга, антагонистите трябва да отидат до противоположните краища на острова и да се върнат обратно, в идеалния случай след като са се успокоили. Когато Стивън си счупва крака, останалите изработват шина и кракът му заздравя отлично.
"Когато си спомням за времето, прекарано на острова, осъзнавам, че наистина научихме много. И когато го сравнявам с това, което съм придобил в училище, мисля, че на острова научих повече. Защото се научих да се доверявам на себе си", казва Сионе Филипе Тотау, известен като Мано, в интервю за Vice през 2021 г.
В Тонга г-н Уорнър е посрещнат като герой. Крал Тауфа'ахау Тупу IV, който по-рано му отказал правото на риболов, си променил мнението. Но собственикът на откраднатата лодка не бил в празнично настроение и наредил момчетата да бъдат арестувани. Той оттеглил обвиненията, след като г-н Уорнър му предложил да го обезщети.
Историята завладява Австралия. Година по-късно Австралийската радиотелевизионна корпорация изпраща г-н Уорнър и момчетата обратно на острова, за да пресъздадат за филмов екип някои аспекти от тяхното изпитание. Следват други документални филми и вестникарски материали.
Медиите представят историята като реална версия на "Повелителят на мухите" - романа на Уилям Голдинг от 1954 г. за група момчета, попаднали на остров, които изпадат в убийствена анархия. Но това няма нищо общо с книгата на г-н Голдинг - шестте момчета процъфтяват в своята спонтанна общност, което показва, че сътрудничеството, а не конфликтът, е неразделна част от човешката природа.
"Ако милиони деца са задължени да четат "Повелителят на мухите", може би те трябва да научат и тази история", казва холандският историк Рутгер Брегман.
A group of six teenagers discovered living on a South Pacific Island, named Ata (1966) pic.twitter.com/VDR9IfQJDR
— Blowing (@blowingclips) February 17, 2024
Питър Реймънд Уорнър е роден на 22 февруари 1931 г. в Мелбърн, Австралия, в семейството на Артър Джордж Уорнър и Етел (Уейкфийлд) Уорнър. Артър Уорнър е един от най-богатите хора в страната, изградил производствена и медийна империя, и очаква синът му да го последва в семейния бизнес.
Но Питър не се интересувал от това, той предпочитал бокса и ветроходството и на 17 години избягал от дома си, за да се присъедини към екипажа на кораб. Когато се завръща година по-късно, баща му го кара да учи право в университета в Мелбърн.
Той издържа шест седмици. Отново бяга, този път за да плава три години на шведски и норвежки кораби. Бързо се справя с езиците и научава достатъчно шведски, за да издържи изпита за капитан на кораб, който му позволява да управлява дори най-големите морски кораби.
В крайна сметка се завръща в семейството, като през деня работи за баща си, а вечер учи счетоводство. Но никога не напуска морето. В началото на 60-те години на миналия век три пъти печели ежегодната гонка от Сидни до Хобарт, като често плава срещу приятеля си Рупърт Мърдок. През 1963 г. се класира на четвърто място в Транспасифик яхт рейс - 3580 км между Калифорния и Хаваите.
През 1955 г. се сгодява за Джъстин Диксън и веднага заминава на море за пет месеца, като казва на годеницата си, че това ще бъде "последната ми авантюра", както разказва в интервю през 1974 г. Връща се два дни преди сватбата, а след това двойката предприема петмесечен меден месец на борда на товарен кораб, плаващ между Австралия и Япония.
През 1965 г. г-н Уорнър купува няколко лодки за превоз на раци, които експлоатира в Тасмания. Но районите около Австралия са пренаселени и той се отправя все по на изток, като в крайна сметка стига до Тонга - и срещата си с "Ата".
След като открива шестте момчета, г-н Уорнър се премества със семейството си в Тонга, където живеят в продължение на 30 години, преди да се върнат в Австралия. Той наема и шестимата като членове на екипажа; остава особено близък с г-н Тотау, който плава с него в продължение на десетилетия.
Peter resigned from his father company and commissioned a new ship. He hired the 6 boys as his crew, and called the new boat the ATA, named after the uninhabited island. I really really love this picture: pic.twitter.com/cSP3Gx5OhS
— Rutger Bregman (@rcbregman) May 10, 2020
През 1974 г. двамата ловят риба близо до рифа Мидълтън, на около 483 км източно от Австралия, когато г-н Тотау забелязва четирима моряци на малък остров, където те са блокирани от 46 дни.
Г-н Уорнър приема бахайската вяра през 1990 г. и по-късно се отказва от комерсиалния риболов, за да основе компания, която събира и продава дървесни ядки.
Написал е три книги с мемоари, втората от които, "Океан от светлина: 30 години в Тонга и Тихия океан" (2016 г.), описва подробно срещата му в "Ата".
През май 2020 г. беше обявено, че четирите оцелели момчета, които сега са мъже в края на в началото на 70-те си години, заедно с г-н Брегман и г-н Уорнър са продали филмовите права на New Regency.
Въпреки че някои го обвиняват, че се опитва да спечели слава от историята на тонганците, г-н Уорнър винаги е настоявал, че тя е тяхна и че предпочита да прекарва времето си в плаване.
"Предпочитам да се боря с майката природа, отколкото с човешките същества", казва той през 1974 г.
Питър Уорнър умира на 13 април 2021 г. в Балина, Нов Южен Уелс на 90-годишна възраст. Смъртта му е потвърдена от дъщеря му Джанет Уорнър, която казва, че е бил изхвърлен зад борда от бурна вълна, докато плавал близо до устието на река Ричмънд - район, който познавал от десетилетия. Спътник в лодката, който също е бил повален във водата, е извадил г-н Уорнър на брега, но опитите да го съживи са били неуспешни.
