В ъпреки, че е вулканичен остров, свикнал с трусове от време на време, това беше една необичайна седмица дори за Исландия. Според Исландската метеорологична служба около 17 000 земетресения са разстърсили югозападния регион Рейкянес през последната седмица.
Най-силният трус с магнитуд от 5,6 по скалата на Рихтер е станал на 24 февруари сутринта. Той е част от няколко земетресения разлюляли жителите в столицата Рейкявик и общините около него, където живее 2/3 от исландското население. Две по-мощни земетресения, с магнитуд 5, удариха и на 27 февруари и 1 март. Досега трусовете не са причинили сериозни щети, въпреки че Пътната и крайбрежна администрация съобщава за
малки пукнатини и падания на скални късове по пътищата
в района, близо до епицентъра на земетресенията.
„И преди съм преживявал земетресения, но никога толкова много поредни. Много е необичайно да усещаш как Земята се тресе 24 часа в денонощието цяла седмица. Това те кара да се чувстваш малък и безсилен срещу природата”, споделя жител на Рейкявик пред Си Ен Ен (CNN).
Исландия се намира на тектонична граница на плочата, която непрекъснато се разделя, отблъсквайки Северна Америка и Евразия една от друга по линията на Средноатлантическия хребет. Повечето сеизмични дейности тук се улавят само от чувствителна научна апаратура. Случайните по-силни трусове са неизбежна част от живота в активен сеизмичен регион. Само че
този път тътенът под земята няма край.
Йорвалдур Мордарсон, професор по вулканология в Университета на Исландия, каза, че притесненията от неотдавнашната дейност са разбираеми. „Разбира се, това притеснява хората. За този регион това всъщност е доста необичайно, не поради вида на земетресенията или тяхната интензивност, а поради продължителността им. Това продължава вече повече от седмица. В момента се борим с въпроса „защо”. Защо това се случва? Много вероятно е да имаме проникване на магма в земната кора на това място. Определено тя се движи по-близо до повърхността, но ние се опитваме да разберем дали тя не се движи дори още по-близо до нея”, обяснява той. С множество вулкани в района местните власти предупредиха, че изригване може би е неизбежно.
Елизабет Палмадотир, специалист по природни опасности в Исландския метеорологичен офис, заяви, че властите разполагат оборудване за наблюдение в района, от GPS и монитори за земетресения до уеб камери и газови детектори.Тя също не може да си спомни, че някога е преживявала толкова много земетресения за толкова дълъг период от време и предупреждава, че по-мощно събитие може да предизвика безпокойство и изчислява, че районът може да претърпи земетресение с магнитуд 6 или повече по скалата на Рихтер.
„В този конкретен район, където наблюдаваме активност през последната седмица, бихме могли да претърпим земетресение с магнитуд 6. Но можем да имаме 6.5 на изток от района, източно от езерото Клайфарватн”, казва тя.
Изглежда, че няма градове, изложени на риск от потоци от лава в случай на вулканично изригване,
според последния модел на Университета на Исландия за вулканология и природна опасност, който публикува карти на потенциалните потоци в сряда. „Въз основа на сегашния модел нито един голям град не е в опасност”, каза вулканологът Арман Хьоскулдсон, като добави, че международното летище Кефлавик – една от най-преките връзки между Исландия и останалия свят – също ще бъде пощадено. „Главният път, свързващ летището със столицата Рейкявик, обаче може да бъде засегнат, както и някои електропроводи”, добави той.
Палмадотир отбелязва, че подобни модели не отчитат възможните опасни газове, които биха могли да се отделят от вулканично изригване.
Призракът на голямо изригване напомня за изригването на Ейяфятлайокутъл през 2010 г., което предизвика едно от най-големите спирания на въздушния трафик от Втората световна война насам. Но Палмадотир казва, че подобен пепелен шлейф би бил малко вероятен в настоящата ситуация.
„Вулканичният” туризъм – опасност, която привлича
Вулкан изригна внезапно в Нова Зеландия, броят на жертвите расте
Най-смъртоносните вулкани в света
