В ъздушните тревоги струват на Украйна приблизително 45 милиона долара за всеки час, в който спират работата на бизнеса, според министъра на икономиката на страната. В същото време Киев търси начини да поддържа функционирането на икономиката под засилващите се руски бомбардировки.
Русия все повече се насочва към инфраструктурата, подкрепяща украинската икономика, като поразява промишлени обекти, складове, логистични центрове и центрове за данни. Министърът на икономиката и околната среда Олександър Кравченко описа това като опит за „унищожаване на почти цялата икономика“, пише The Guardian.
„Това, което не бяхме предвидили напълно, беше колко бързо Русия ще разработи тези реактивни дронове и ще ги използва, за да вземе под прицел всичко“, каза той, визирайки използването от страна на Русия на новите оръжия, които нанесоха удари по Киев през последните седмици.
Говорейки от силно охраняваната правителствена сграда в Киев, Кравченко, който се присъедини към правителството през лятото, заяви, че атаките принуждават големи части от икономиката да спират работа многократно, докато работниците биват изпращани в укритията, като сирените продължават до 10 часа на ден.
„Ако хората са в бункера, бизнесът спира“, каза той.
За да намали икономическите щети, правителството наскоро въведе нова двустепенна система за предупреждение, предназначена да позволи на бизнеса да продължи да работи по време на продължителни въздушни тревоги.
„Червено“ предупреждение сигнализира за ракетна заплаха и изисква от хората да потърсят укритие, докато „жълто“ предупреждение се използва при заплаха от дронове, което позволява на много бизнеси да останат отворени.
Повече от половината от предприятията продължават да работят по време на жълта тревога, съобщи Кравченко.
Но жълтата тревога не е гаранция за безопасност. Тази опасност стана очевидна в понеделник, когато руски реактивен дрон удари Националната академия на науките в центъра на Киев по време на жълта тревога, убивайки двама души, докато служителите все още бяха вътре и работеха.
Това е един от трудните компромиси, пред които е изправена Украйна в стремежа си да поддържа нормалния живот, докато защитава хората от ескалиращата кампания от руски удари.
Кравченко каза, че руските атаки само през тази година са нанесели щети на ДМА (дълготрайни материални активи) за около 10 милиарда долара, като сред целите са били стоманодобивни заводи, складове, логистична инфраструктура, а отскоро и центрове за данни. Русия също така ефективно е блокирала украинските черноморски пристанища, през които преди блокадата се осъществяваше по-голямата част от износа на страната.
Министърът вярва, че правителството е по-добре подготвено тази година за това, което може да се окаже „най-тежката, най-суровата зима“ на войната, като се очаква допълнителен натиск върху енергийните доставки, инфраструктурата и бизнеса, вече отслабени от месеци удари.
За защита срещу бъдещи атаки правителството в момента обсъжда начини да позволи на повече частни компании да купуват системи за противовъздушна отбрана от Украйна, каза министърът, въпреки че предупреди, че бизнесите никога не могат да се защитят напълно от руските ракети и дронове.
Продължаващите щети от ударите са увеличили и без това сериозния натиск върху държавните финанси.
Президентът Володимир Зеленски наскоро оцени оставащия бюджетен дефицит на Украйна за тази година на около 27 милиарда долара - цифра, която предизвика въпроси сред някои европейски правителства за това как се е появила тази празнина, въпреки че ЕС вече договори заемен пакет от 90 милиарда евро за Украйна, покриващ 2026 и 2027 г.
Кравченко заяви, че оттогава правителството е свило недостига до 20 милиарда долара чрез съкращаване на разходите и чрез идентифициране на допълнителни вътрешни резерви.
Сега Киев търси допълнителна подкрепа от ЕС, Япония, Канада и Обединеното кралство, включително потенциално изтегляне напред на заеми, които са били предвидени за следващата година, каза Кравченко. „Има много активна работа с всички наши международни партньори за получаване на допълнителни източници на финансиране“, каза той.
Кравченко отхвърли твърденията, че недостигът е резултат от лошо управление или корупция. Той също така каза, че това не се дължи на прекомерни разходи при бившия министър на отбраната Михайло Федоров, чийто стремеж да реформира военните обществени поръчки и бързо да разшири програмата за дронове в Украйна го направи един от най-видните реформатори в правителството преди уволнението му през юли - ход, който предизвика улични протести.
Вместо това той каза, че празнината отразява както по-ниските от очакваните държавни приходи, така и нарастващата цена на воденето на войната.
„Цената на войната просто се увеличава“, каза той, посочвайки необходимостта от повече системи за противовъздушна отбрана и от ускоряване на разработването от страна на Украйна на дронове, способни да прихващат новите реактивни оръжия на Русия.
Но гръмките корупционни скандали достигнаха и до близкия кръг на Зеленски, изостряйки доверието в правителството както у дома, така и сред западните донори.
Скорошно проучване на Киевския международен институт по социология установи, че корупцията в правителството е най-често посочваната грижа сред украинците, назована от 50% от анкетираните, изпреварвайки масираните ракетни и дрон удари (40%). същото проучване установи, че 72% вярват, че Зеленски носи лична отговорност за корупционните действия на хората около него.
Кравченко каза, че е постигнат напредък в справянето с проблема, но призна, че Украйна е изправена както пред самата корупция, така и пред упорит проблем с възприятията както вътре в страната, така и в чужбина. „Оценявам много високо натиска на европейските партньори за реформи“, каза той, добавяйки, че Украйна също трябва да се справи с общественото възприемане на корупцията у дома и зад граница.
Външните финансови нужди на Украйна за 2027 г. се оценяват на 52,6 милиарда долара, но досега са осигурени едва около 20 милиарда долара, според министъра, като в момента се обсъждат допълнителни увеличения на данъците и съкращения на разходите.
Запитан дали възходът на партии, скептични към подкрепата за Украйна във Франция и Германия, може да отслаби ангажираността на Запада към Киев, той каза: „Дали се притеснявам? Мисля, че вероятно трябва. Общата умора в Европа се увеличава“, добави той.
Добави ни в предпочитани източници в Google
