- Ребрандиране вместо ограничения: Доналд Тръмп символично преименува AI на „SI“ („Super Intelligence“) и категорично отхвърли държавното регулиране, разчитайки единствено на „морално обвързващ“ самоконтрол от страна на технологичните гиганти
- Икономически и геополитически залог: Белият дом залага на пълна свобода за сектора, за да запази лидерството спрямо Китай и да подхрани американската икономика
- Растящо обществено безпокойство: Решението на президента противоречи на настроенията на над 70% от американците, които настояват за държавен надзор поради опасения от загуба на работни места, натиск върху енергийната мрежа и потенциални глобални рискове
Президентът на САЩ Доналд Тръмп даде брифинг на алеята пред Белия дом във вторник, заобиколен от технологичните магнати, които по тяхна собствена оценка държат съдбата на планетата в ръцете си.
Часове по-рано нарастващите предупреждения от страна на компаниите за изкуствен интелект взеха друг мрачен обрат с разкритието, че Anthropic се опасява, че нейните модели представляват „катастрофален или екзистенциален риск за човечеството“. Новината дойде, парадоксално, в проспекта, получен от Ройтерс, за предстоящо първично публично предлагане (IPO), което би могло да събере десетки милиарди долари за нуждаещата се от капитал компания.
Срещата предостави ключов момент за президентско лидерство над нация, обезпокоена от рисковете на новата технология, не на последно място защото много от гостите на Тръмп настояваха за държавно регулиране.
Отговорът от страна на Тръмп, когото председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън правилно описа като единствения човек с влияние да събере такава група, беше познат: ребрандиране, пише Си Ен Ен (CNN).
„Променихме името официално днес. Променихме името официално на SI“, каза Тръмп. „SI вместо AI… Знаете ли какво означава това? „Super“… Това е доста сериозно съобщение“, заяви държавният глава в типичния си стил. По-рано Тръмп обеща, че няма да има забавяне в изследванията на изкуствения интелект въпреки смразяващите страхове на неговите създатели. Той заяви, че те са подписали обещание за „самоконтрол“, което е „морално обвързващо“.
Президентът, човек със склонност към хиперболи, не можеше да спре да сипе хвалби за AI. Или SI. „Това е най-голямото нещо, което съществува, може би най-голямото нещо, което някога е съществувало“, каза той, празнувайки поредния си опит да преобрази неудобната политическа реалност със смяна на името.
Ако в следващите години Тръмп се окаже прав, че страховете от зловещите възможности на AI са преувеличени, той би могъл да изглежда като визионер. Неговото убеждение, че AI представлява надпревара за доминация над суперсилата съперник Китай, би могло да донесе геополитическа победа за Съединените щати. A неговият аргумент, че прекомерната регулация може да задуши индустрия, от решаващо значение за икономическата стабилност на Америка, не бива да се отхвърля, като се има предвид значението на сектора за бъдещия икономически растеж и по-широкия просперитет.
Големият риск на Тръмп
Но понякога повърхностното поведение на Тръмп повдигна и някои тревожни въпроси.
Едва ли изглежда така, сякаш той излиза от период на лично преосмисляне, каквото една толкова разтърсваща технология би изисквала. За разлика от него, президентът Джордж У. Буш прекара лятото на 2001 г. в размисъл върху морала и ползата от изследванията със стволови клетки в ранчото си в Тексас.
Тръмп блокира всеки, който говори за рисковете от AI или заплахата, че злонамерени субекти могат да предизвикат щети, наричайки подобни притеснения „измама“ на Демократическата партия, предназначена да навреди на републиканците.
Отговорът на Тръмп към гласоподавателите, които се притесняват, че AI ще вземе работата им, или които гледат с безпокойство на огромното натоварване от центровете за данни върху електрическите мрежи и водоснабдяването, е оптимистично обещание, че такива съоръжения „ще бъдат много популярни“ и ще направят всички богати.
С това той си създава незабавен политически проблем. Около 75% от американците гледат на растежа на AI със страх и безпокойство, според проучване на CNN/SSRS от миналата седмица, а 71% искат федералното правителство да направи повече за регулирането му. По-високите сметки за електричество, отдавани на огромното разрастване на центровете за данни, задълбочават разочарованието относно цените сред гласоподавателите - основна тема за междинните избори.
В по-дългосрочен план Тръмп се оставя изключително уязвим за потенциален политически отзвук, ако зачестилите разкрития за AI, атакуващ корпоративни или правителствени уебсайтове, предвещават истинска национална или глобална криза. Ако се окаже, че компаниите за AI, както той настоява, не могат да се регулират сами, вината ще бъде негова.
Безгрижното отношение на Тръмп отразява подхода, който той предприе в началото на пандемията от COVID-19 по време на първия си мандат, когато изглеждаше убеден, че желанието заплахата да изчезне ще я премахне. Най-известният му аргумент тогава беше, че ако страната спре да тества за вируса, няма да има повече случаи.
По-фундаментално, уверенията на Тръмп, че AI индустрията може да се самоконтролира, подлежат на дебат. Има малко доказателства, че титаните в технологичната индустрия, особено тези, чиито социални медийни брандове промениха модерното общество и естеството на детството, се отдават на дълбоки размисли за общественото въздействие на своите творения.
Това е индустрия, която рядко изглежда вярва, че носи отговорност пред гражданите и техните демократични лидери, или че желае смислен надзор и предпазни рамки. Създателите на нови технологии бързо се превърнаха в олигарси с изключителна власт, включително капацитет да влияят на избори, като Илон Мъск с неговото мащабно финансиране на кампанията за Тръмп и други кандидати на Републиканската партия.
Така че да се вярва, че конкуриращи се титани, не всички от чиито компании може да оцелеят в конкуренцията, ще си сътрудничат за общото добро или, както каза Тръмп, поради „любов към нашата страна“, изисква огромен скок на вярата.
Защо Тръмп е толкова против регулацията?
Идеологически, вторият мандат на Тръмп е упражнение по премахване на ограниченията върху индустрията, бизнеса и богатите интереси във всеки сектор. В личен план Тръмп приема малко ограничения върху собственото си поведение. Той мрази предпазните рамки около президентството, така че не е изненада, че ги ненавижда и по отношение на технологичната индустрия.
Все пак, категоричният отказ да се наложат каквито и да било мерки за безопасност на AI индустрията повдига въпроса защо тя трябва да бъде различна от други области на американския живот. Гражданската авиация, например, е толкова безопасна, защото всеки инцидент или произшествие се разследва от поколения насам, а поуките се внедряват в мерките за безопасност.
Правителствата отдавна са стигнали до извода, че безопасността и благополучието на населението означават, че на хранително-вкусовата промишленост, медицинския напредък, автомобилната индустрия и други не може да се има доверие да се грижат за общественото благо пред собствените си по-тесни интереси. Правилата се налагат чрез закони, регулации и наказания като глоби.
Защо тогава AI индустрията да бъде различна?
Кристиан Хамънд, професор по компютърни науки в Северозападния университет, обясни логиката на регулацията. „Поставяте предпазни парапети само на неща, които са счупени и не са под ваш контрол. Ако имахте кола, която… беше много бърза и много лесна за управление, но от време на време просто ви блъскаше в стената, нямаше да кажете: „О, имаме нужда от предпазни мантинели“. Бихте казали: „Трябва да поправим кормилното управление“, каза Хамънд пред CNN.
Хамънд продължи: „Мястото, където се намираме с AI в момента, е, че нямаме изричните контроли, от които се нуждаем, за да направим тези неща ефективни“.
Подтекстът на президентството на Тръмп е прякото отстояване на властта. Във вторник AI индустрията стана поредният пример за неговото убеждение, че почти всичко в американския живот му принадлежи да го контролира.
Докато обядваше с ръководителите в областта на AI, президентът публикува схема на сядането, която го показваше заобиколен от Мъск, най-богатият човек в света, и Дженсън Хуанг, главен изпълнителен директор на Nvidia, най-скъпата компания в света. По-късно снимката на алеята пред Белия дом постави Тръмп като доминираща фигура, извисяваща се над едни от най-богатите и най-блестящите технологични пионери в човешката история.
В един момент репортер попита технологичните лидери, някои от които предизвикаха почти истерия с предупреждения за ужасяващото въздействие на AI, дали са съгласни с Тръмп, че не е необходима регулация и че самоконтролът ще притъпи всеки разрушителен потенциал на техните модели.
Те не получиха възможност да отговорят.
„Имам предвид, че мога да ви кажа, че отговорът е да“, намеси се Тръмп. „Обсъдихме го с най-важните около 40 души“, добави той, преди да се обърне към Хуанг, който отхвърли страховете от AI като „апокалиптични разкази“ и който каза пред репортери във вторник, че „няма конфликт между иновациите, технологията и безопасността“.
Позицията на Тръмп относно AI е емблематична за президентство, което се развива като поредица от интуитивни решения, големи рискове и нежелание публично да обяснява мотивите си, или да дебатира потенциални курсове на действие, докато спечелва доверието на нацията.
Той възлага големи надежди на AI. Индустрията крепи икономиката. А неговото лично състояние е силно изложено на влиянието на технологичния сектор. Нацията и светът - още повече. Много повече от съдбата на Тръмп на междинните избори и неговото наследство зависи от това той да се окаже прав за AI.
