- Коментарът на Newsweek твърди, че ескалиращата реторика на Тръмп може да изглежда като знак за отслабващо политическо влияние, особено с наближаването на междинните избори.
- Авторът сравнява ситуацията с падането на Николае Чаушеску, но признава, че Тръмп все още разполага със значителна политическа и международна власт.
- Като примери са посочени острите му изказвания за Канада и Иран и тезата, че с наближаването на края на мандата му светът все повече ще се ориентира към периода след Тръмп.
The more extreme Donald Trump’s language sounds, the weaker he looks | Opinion https://t.co/T1pxqVpoO8 pic.twitter.com/pIATgetOaJ
— Newsweek Opinion (@NewsweekOpinion) September 29, 2026
Може би е преувеличено да се каже, че Доналд Тръмп се приближава до своя „момент Чаушеску“, но за президент, който не се измъчва от съмнения или предпазливост, определено се усеща промяна. Причината е, че когато Тръмп в миналото използваше крайна или безумна реторика, той винаги го правеше от позиция на сила. Следващите две години ще бъдат различни. Това посочва в свой коментар Джордж Честъртън за Newsweek.
Ето какво пише той в своя коментар:
"На фона на задаващите се поражения на републиканците на междинните избори, перспективата за президентство, което ще куца, ако не се превърне направо в „куцо“ управление, и неизбежното насочване на погледа на Републиканската партия към света след Тръмп, стилът му на говорене рискува да го накара да изглежда безсилен. Неизбежно ще се направи връзка между все по-ескалиращия гняв и все по-намаляващата способност да влияе върху събитията.
Тази седмица Тръмп нарече съседна и съюзническа Канада „една от най-лошите държави в целия свят“. Разбира се, в ексцентричния му избор на думи няма нищо ново. Всички сме чували подобни неща и преди. Именно това е проблемът, когато наближава моментът за отстъпление.
- Още за мнението
Марк Карни вече гледа на Тръмп като ученичка, която е „продължила напред“ след незрелия си първи приятел. „Те се възползват от нас“, каза Тръмп. „Канада ще дойде и ще каже: „Господине, много съжаляваме“. Вероятно можете да видите неодобрителния поглед на канадския премиер дори от Космоса. А микстейпът, който Тръмп е записвал за него, вече е в кошчето.
Карни знае, че краят не е чак толкова далеч, и затова се сближава с Европейския съюз и Китай, докато Тръмп гневно се оплаква, че световните лидери не се кланят и не се унижават пред заплахите му за мита. Може да се каже, че това напомня на Чаушеску. В момента, в който краят стане въобразим, всичко се променя. Това важи за всички политици, в демокрациите и в диктатурите.
За онези, които са твърде млади, за да си спомнят, Николае Чаушеску беше комунистическият диктатор на Румъния, чието внезапно падане е запечатано в един от най-необикновените политически филмови кадри, заснемани някога. На 21 декември 1989 г., застанал на балкона над площад „Двореца“ в Букурещ, човекът, чиито най-малки прищевки са били изпълнявани в продължение на 24 години, осъзна, че тълпата вече не го слуша. Незабравим е изразът на лицето му, невъзможността да проумее, че вече няма власт.
Както би казал Рон Бъргънди, нещата бързо ескалираха. На Коледа Чаушеску и съпругата му, облечена в кожено палто, бяха разстреляни от войници. През следващите две години ще настъпи момент, в който Тръмп ще се изправи пред символичен еквивалент на този ужас. Все по-раздуващият се език на президента само ще ускори процеса, защото светът ще започне да гледа отвъд него, към мястото, което ще заеме след неговото напускане. Така този разпилян, безкомпромисен поток от празни приказки ще придобива все по-малко значение.
Миналата седмица Тръмп заяви, при това именно в ООН, че може да „унищожи“ Иран. (По ирония на съдбата това е терминологията, използвана от Иран.) Президент, използващ апокалиптична реторика, е едно, докато страната му е във война с друга държава повече от шест месеца и е изправена пред неудобно договорено споразумение.
„Ще бъде ли сключена сделка с Иран… или да унищожа Ислямската република и да го направя бързо?“ Пет дни по-късно Тръмп добави: „Ако искате да видите хаос и трагедия, нека те унищожат град с ядрено оръжие… Не говоря само за Израел и големи части от Близкия изток, а за това да ни ударят с ядрено оръжие.“
Дали самосъзнанието на Тръмп е достатъчно, за да разбира, че наистина вярва, че унищожението е възможност, е трудно да се каже. Смята ли, че това е просто поредната тактика за пазарене на гениален майстор на сделките? Може би просто е демонстрирал, че разбира иронията. Тези съображения са по-маловажни от факта, че всички, включително Иран, знаят, че приказките за унищожение са безсмислени. Те са приемливи, когато сте във възходящата част от мандата на силна администрация; по-малко, когато сте на път към залеза и Гьотердемерунгът на 2028 г.
Езикът на Тръмп винаги е бил краен, особено за човек, заемащ длъжност, която исторически е поставяла толкова голям акцент върху достойнството и изразяването на възвишени идеали. Президентите от миналото по принцип не са били избирани, след като са били записани да говорят нецензурни думи*. Така че, що се отнася до езика, както и по толкова много други въпроси, Тръмп създаде свои собствени правила. И в общи линии спечели, играейки по своя неподражаем начин.
Тръмп далеч не е безсилен в практически план. Той все още води войни. Все още владее сцената по начин, несравним с който и да е президент преди него. По-малките чуждестранни лидери все още се гърчат в объркване и неудобство заради непредсказуемостта му. (Могъщите не го правят, Си Дзинпин накара Тръмп да изглежда неуверен по време на неотдавнашното си държавно посещение.)
Неизбежността на оттеглянето на Тръмп създава нова динамика: реториката му става все по-лесна за отхвърляне или пренебрегване, докато отсъствието му от политическата сцена започва да се усеща осезаемо.
Засега промяната е символична, а не материална. Но все по-крайната реторика на Тръмп, съчетана с все по-малкия му контрол върху събитията, означава, че всички, неговите съюзници и приближени, политическите му противници, съперниците му на световната сцена и американските избиратели, ще прочетат разказа за упадък. Те ще видят ескалацията на гръмките изказвания като съответстваща на низходящата крива на властта му. Това не е добра картина за който и да е лидер, още повече за човек, който толкова дълго е доминирал политическата сцена.
Може би Тръмп трябва за известно време да избягва балконите."
* Тръмп използва нецензурни думи, които имат тежък и специфичен резонанс в съвременния политически анализ. Не просто вулгарни изрази, а думи превърнали се в нарицателно за определени явления, свързани с властта, сексизма и политическата култура.
