Идва ли краят на глобализацията

Ф инансовите министри и централните банкери, които се събраха във Вашингтон за срещата на Световната банка и Международния валутен фонд през уикенда, се опасяват, че модерната епоха на глобализацията е към края си.

Преките чуждестранни инвестиции в развитите страни през 2015 г. са 646 милиарда долара, което е с 40% по-малко, отколкото преди финансовата криза през 2008 г., пише „Уол Стрийт Джърнал” (The Wall Street Journal).

Въпреки рекордно ниските лихвени нива на централните банки, международното кредитиране през последните две години се сви с близо 9%, или с 2,6 трилиона долара, по данни на Банката за международни разплащания.

Световната търговска организация (СТО) намали прогнозата си за ръста на глобалната търговия през тази година до 1,7% в сравнение с очаквания от април за 2,8%. Така темпът на растеж на международната търговия през 2016 г. ще бъде най-бавният от 2007 г. насам.

Вносът във водещите икономики, формиращи Г-20, намалява вече четвърта поредна година спрямо техния брутен вътрешен продукт.

Контейнерните превози - водещ индикатор за международната търговия с потребителски стоки – ще намалеят с 4% през тази година, при среден темп на нарастването им с над 10% през последните 4 десетилетия.

„Твърде много политици в момента се обявяват за издигането на търговски бариери в стремеж да ускорят растежа на БВП в собствените си страни в краткосрочна перспектива”, предупреждава генералният директор на СТО Роберту Азаведу. „Често като лек се предписва протекционизмът. Но това е лекарството, което ще навреди на пациента, а няма да го излекува“, добавя той.

Екокатастрофа и ГМО ли идват със споразумението САЩ-ЕС

„Уикилийкс“ дава 100 хил. евро за оригиналния текст на ТПТИ

Хиляди британци протестираха срещу Брекзит

Директорът на МВФ Кристин Лагард също е обезпокоена от засилването на протекционизма в редица държави, включително и в САЩ.

„Ограничаването на свободата на търговията ще спре двигателя, който в продължение на много десетилетия осигуряваше безпрецедентен растеж на благосъстоянието в целия свят“, посочва тя.

Протекционизмът кара банките да се стремят да намалят международните рискове, компаниите не искат да инвестират в нови производства, а правителствата въвеждат регулиращи норми, благоприятстващи местните производители, като често обосновава това със съображения за националната сигурност.

„В САЩ икономическият растеж не превишава 2%, в другите развити страни той е дори по-малък. Те се държат за миналото, мислейки как да се защитят, а не гледат в бъдещето“, твърди Дейвид Абни, генералният директор на водещата в света компания за куриерски услуги – UPS (United Parcel Service).

Развиващите се страни пък въвеждат нови правила, задължаващи големите компании да инвестират и създават работни места в определени юрисдикции.

This is how #China's New Silk Road initiative could impact European #trade https://t.co/C5cgv4b8uq pic.twitter.com/7qkxGdYChx

— World Economic Forum (@wef) October 7, 2016

В същото време развитите страни спорят за международното данъчно облагане и се отказват от споразумения, които биха намалили митата или биха установили съгласувани правила в търговията. Това е рязък завой от пътя на либерализацията, по който вървяха повечето от тях след Втората световна война.

С наближаването на изключително важните избори в САЩ и лидерите на развитите европейски държави ожесточиха риториката по въпросите на международната търговия, данъчното облагане и регулирането.

През септември стана ясно, че преговорите за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции няма да приключат до края на президентския мандат на Барак Обама, защото популистките настроения и на двата континента набират сила. Освен това, Конгресът на САЩ едва ли ще подкрепи през тази година другия търговски договор на Обама – Транстихоокеанското партньорство за търговия.

При това санкциите, въведени заради геополитически конфликти, значително намалиха търговията с Русия и други държави.

По-малко видимите ограничения, свързани с националната сигурност, вероятно, имат не по-малко сериозни последици за редица отрасли в Китай и САЩ, чиито правителства ограничават достъпа на чужди компании към такива важни сектори, като, например, телекомуникациите.

Страните от Г-20, особено САЩ, са въвели през 2015 г. 644 ограничителни мерки против отделни държави, според данните на Global Trade Alert.

САЩ наложиха нови мита върху стоманата, внасяна от Китай. В отговор Пекин подкрепя местните компании. Над 75% от американските дружества посочват, че отношението към тях на китайския пазар се е влошило през последната година, показва анкета на Американската търговска камара.

Влошаването на търговията влияе и върху бизнеса на големите банки, като HSBC, която през последните години се изтегли от 16 по-малки държави.

Активите на HSBC са концентрирани в Китай и Великобритания, по тази причина банката е уязвима от забавянето на китайската икономика и „Брекзит”, който може да отреже някои нейни британски клиенти от веригата доставки в ЕС.