Л ошите новини за "Газпром" текат също толкова бързо, колкото и горивото, което някога изпомпваше за Европа, след като му беше наредено да плати 13 млрд. евро (14 млрд. долара) за неизпълнение на поръчки за природен газ, което нанесе поредния удар върху основния генератор на приходи на Владимир Путин.
Руският енергиен гигант е един от големите губещи бизнеси от пълномащабната инвазия на Путин в Украйна. Той отчете първата си загуба от четвърт век насам, като същевременно е изправен пред спрян газопровод до Китай, тъй като се бори да намери нови пазари за своите продукти.
В сряда германската енергийна компания Uniper обяви, че е прекратила дългосрочните си договори за доставка на газ с "Газпром Експорт" след арбитражно изслушване, в което "Газпром" беше обвинен в прекъсване на доставките след нахлуването на Путин.
🇷🇺VLADIMIR PUTIN:
— Sony Thang (@nxt888) December 15, 2023
"Why do we supply gas to Europe? Gazprom is a reliable partner. It has contractual obligations, and it has always met its contractual obligations and is meeting them now.
The fact that Europe receives less gas than it needs is their problem.
Strange as it may… pic.twitter.com/GDKbKhcB3K
Два дни по-рано в годишния доклад на Газпром се посочва, че добивът на природен газ е намален от 412,94 млрд. куб. м през 2022 г. на 359 млрд. куб. м през 2023 г. - спад от 13 %.
Това означава, че миналогодишното производство е с близо една трета по-малко от предвоенното производство от 515 млрд. куб. м през 2021 г., като Ройтерс съобщава, че то е най-ниското от създаването му през 1989 г. в края на Съветския съюз.
През май групата Газпром, която включва петролни и енергийни предприятия, отчете нетна загуба от 629 млрд. рубли (7 млрд. долара) за 2023 г., което е първата ѝ годишна загуба от 1999 г. насам, според Ройтерс, и отбеляза изпадането ѝ от най-голямата публично листвана компания за природен газ в света.
Преди войната "Газпром" осигуряваше около седем процента дял от федералния бюджет на Русия през 2021 г., но през 2023 г. се оценяваше, че той ще бъде само около половината от този дял, което нанесе удар върху способността на Путин да финансира войната и дългосрочните му икономически планове.
"Газпром" е в много трудно положение. Продажбите на газ в Европа бяха най-големият източник на приходи за "Газпром", казва Хенинг Глойстейн, директор на отдел "Енергетика, климат и ресурси" в Eurasia Group, консултантска компания за политически рискове.
"Нахлуването на Русия в Украйна и последвалите прекъсвания на доставките по тръбопроводите лишиха "Газпром" от тези продажби и няма бърз и лесен начин те да бъдат заменени", казва той.
Откъсване от Европа
Том О'Донъл, берлински енергиен анализатор, заяви, че проблемите са резултат от грешна преценка на Путин, който "от години преди ескалацията на войната срещу Украйна е планирала да направи Европа по-зависима от руския газ".
"Това беше осъществено чрез партньорство с Берлин, който се отнасяше с голямо доверие към Путин. В месеците преди Путин да започне същинската война, той прекъсна газа за Европа. Опита се да се позове на форсмажорни обстоятелства, като се оправдаваше с това, че компресорите не могат да бъдат ремонтирани заради санкциите", казва той.
Но изправена пред ненадежден търговски партньор, Европа намери алтернативни дългосрочни източници на газ, като Норвегия изпревари Русия и се превърна в нейния главен доставчик на газ по тръбопроводи. Увеличава се доставката на втечнен природен газ (LNG) по море от САЩ и други страни.
Putin has a gas problem https://t.co/j7kgd8W2VF pic.twitter.com/cCZR8CiXQW
— Newsweek (@Newsweek) June 14, 2024
О'Донъл, сътрудник в Центъра Уилсън, заяви, че европейският пазар на Русия може да намалее още повече, когато на 1 януари 2025 г. изтече транзитното споразумение, подписано с украинската "Нафтогаз" през 2019 г. "Украйна спазваше този договор, като предаваше газ на Европа, но няма да сключи друг договор. Ясно е, че от политическа гледна точка това е отвъд границите на възможното за тях".
Русия развива производството на втечнен природен газ, който се транспортира с кораби, така че предлага маршрут за иначе блокирания тръбопроводен газ. Но тя вероятно не разполага с капацитет да построи достатъчно кораби за втечнен природен газ, които да могат да се превозват през лед.
"Навлизането в сектора на втечнения природен газ би било скъпо и технически трудно. На фона на сегашната среда на санкции и очертаващото се свръхпредлагане на втечнен природен газ в световен мащаб, едно голямо навлизане на Газпром в този сектор не изглежда жизнеспособно", казва Глойщайн.
Русия разполага с два основни терминала за износ на втечнен природен газ - Сахалин-2 на Газпром, на остров в Далечния изток, и Ямал СПГ на Новатек, на полуостров Ямал в руската Арктика. Газпром и Новатек експлоатират и средни по големина съоръжения в Балтийско море.
През януари "Новатек" преустанови част от операциите си в терминала за износ на горива и преработвателния комплекс Уст-Луга в Балтийско море поради пожар, предизвикан от украински дрон.
"Има и други газови находища в Арктика, които се планира да бъдат свързани с втечнен природен газ, но заради американските санкции много от тези проекти се забавят или може да бъдат отменени", каза О'Донъл.
"Има находища на "Газпром", които са огромни, но в момента са блокирани, защото всички тръби са свързани главно с Европа и не се използват. Не е практично да се опитваме да ги свържем на север с находищата за втечнен природен газ", добави той.
Опит за продажба в Китай
След като голяма част от доходоносния европейски пазар изчезна, Кремъл се надяваше, че тръбопроводът "Силата на Сибир 2" с дължина 2700 мили ще доставя по 50 млрд. куб. м годишно между полуостров Ямал в Арктика и северозападен Китай, което ще компенсира тези загуби.
Цените в азиатската страна обаче са много по-ниски от тези в Европа и според съобщенията Пекин се опитва да сключи трудна сделка, докато сделката за изграждането му все още не е постигната.
Financial Times съобщи, че Пекин иска само част от планирания годишен капацитет на Сибир 2, както и цени, близки до субсидираните вътрешни цени в Русия. Липсата на друг сухопътен маршрут за износ на газ за Русия означава, че Газпром вероятно ще трябва да приеме тези условия, пише вестникът.
Владимир Милов, бивш руски заместник-министър на енергетиката, заяви пред Newsweek, че Русия не може да реализира печалби от износа на газ по тръбопроводи за Китай. Що се отнася до разширяването, "износът на газ от източносибирските находища, които са много по-близо до Китай, е по-евтин, отколкото да се доставя тръбопроводен газ от Западен Сибир, което ще е с още по-високи разходи".
През 2024 г. експортната цена за китайския пазар е 257 долара за 1000 куб. м в сравнение с 320,30 долара за европейските и турските пазари, според Bloomberg.
"Мисля, че вероятно дори 500 долара за 1000 куб. м няма да са достатъчни, за да се гарантира, че износът от Западен Сибир за Китай е рентабилен", каза Милов.
"Китай не е готов да даде такава цена, което означава, че на практика западносибирският газ сега е блокиран. Сега те търсят вторични пазари като Пакистан или Монголия, но Китай явно не е готов да приеме по-високи цени", каза още Милов.
Financial Times твърди, че е видял доклад, поръчан от ръководителите на Газпром, в който се заключава, че до 2035 г. износът за Европа ще бъде средно 50-75 млрд. куб. м годишно, което е едва една трета от довоенните нива. Въпреки това, в доклада се прогнозира, че износът на втечнен природен газ от Русия ще се увеличи повече от два пъти до 98,8-125,8 млрд. куб. м през 2035 г. от 40,8 млрд. куб. м през 2020 г. и ще съставлява половината от общия износ на газ - което ще увеличи силата на Novatek, най-големия и най-напреднал производител на втечнен природен газ в Русия.
Според доклада Газпром ще загуби пазарен дял в полза на Novatek или ще бъде принуден да използва своята инфраструктура за втечнен природен газ. Западните санкции са отрязали Русия от технологии като турбини, които помагат за придвижването на газа по тръбопроводите, и това също може да повлияе на разширяването на LNG.
Междувременно Милов отбеляза, че "Газпром" се опитва да създаде схема за "газов хъб" с Турция, която той описва като операция за "пране на газ", при която руският газ се смесва с азербайджански или ирански и се препродава в Европа през Турция. Но плановете бяха спрени поради спорове между Москва и Анкара за това кой ще контролира хъба и схемите за търговия и как ЕС може да реагира.
"Ако този хъб някога започне да функционира, в което се съмнявам, ще бъде въведен механизъм за проследяване", каза той, което означава, че "е почти сигурно, че възстановяването на доставките на газ за Европа няма да се случи".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
