Без да се консултира със съюзниците си, Макрон пренебрегна настоящата стратегия на НАТО за Украйна. И то не в някоя задна стаичка, а пред камерите в Елисейския дворец. Това е същинският скандал, пише Хелга Шмид от АРД, цитирана от Deutsche Welle.
Френският президент има проблем - неговата страна е доста назад в списъка на държавите, които подкрепят Украйна. Париж доставя твърде малко оръжия и също спестява от финансови помощи за Украйна, пише Хелга Шмид от кореспондентския пункт на германската обществена телевизия АРД в Брюксел.
Но да остава на втория ред след страни като Нидерландия, Дания, Норвегия и Германия не се вписва в образа, който Еманюел Макрон обича да представя пред международната общност и най-вече пред собствените си сънародници.
Макрон все още вярва, че Франция е велика сила. И като малцина други владее изкуството да гледа към самия себе си нагоре, пише още Шмид. Нагоре към президента, поставил се на самия връх над всички дребни пазарлъци за въоръжение, четем още в текста.
Вместо това Макрон предпочита да произнася грандиозни речи и просто да разсъждава на глас пред обществеността, че в битката срещу Путин могат да бъдат хвърлени не само оръжия, но и хора. Той все пак направи и уговорката, че в момента на Запад няма консенсус в полза на подобна инициатива.
Украйна подписа споразумения за сигурност с Франция и Германия
Същинският скандал в изказването на Макрон
И това е същинският скандал: това изречение, че на Запад все още няма консенсус за разполагане на сухопътни войски, е съвсем не на място. Защото до вчера, до самоинициативата на Макрон съществуваше противоположният консенсус - Украйна ще бъде подкрепена с оръжия толкова дълго, колкото е необходимо, но не и със сухопътни войски. Рискът по този начин да станем страна във войната би бил твърде голям, припомня АРД.
Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг повтаря това като мантра. С ясното послание, че Западът няма да започне война с Русия. Изглежда, че нищо от това няма значение за Макрон. Без да се консултира със съюзниците си, той пренебрегва настоящата стратегия на НАТО. Не зад сцената, в някоя задна стаичка, където подобни съображения за хода на войната биха били пó на място, а пред камерите на голямата сцена в Елисейския дворец.
Франция: Присъствието на западни войници в Украйна не означава, че те ще участват в конфликта
Макрон трябва да си даде ясна сметка къде е Франция
Намерението е ясно: Макрон иска да отклони вниманието от слабостта на своята политика спрямо Украйна, защото тя не прилича на политиката на велика сила. Френските оръжейни доставки за Украйна се равняват на една мъничка частица от това, което Германия е предоставила на Киев, припомня Хелга Шмид.
И тъй като държавният дълг при Макрон е достигнал почти главозамайващите 100 процента от това, което произвежда икономиката на страната, Париж не може дори да гарантира, че обещаните три милиарда действително ще бъдат преведени на Киев през настоящата година.
Това е доста оскъден резултат за един президент, който обича наистина да се възприема като държавен глава, като лидер, който говори на равна нога с президента на САЩ Джо Байдън, а (преди) и с руския президент Владимир Путин.
Макрон трябва да осъзнае, че ръководи една отслабена средна по влияние сила - Франция, която е по-уместно да се присъедини към солидарността на съюзниците от НАТО. Тя вероятно отново ще стане много важна, обобщава авторката на коментара в АРД.
Ще изпрати ли Западът сухопътни войски в Украйна?
Ето как западната преса коментира изказването на френският президент Еманюел Макрон:
С шокиращото си и неочаквано изявление, че изпращането на западни войски в Украйна "не бива да се изключва", президентът на Франция Еманюел Макрон разби едно табу, разпали дебат, предизвика смайване сред съюзниците и ги накара да помислят за бъдещето на Европа. За един изпаднал в затруднение лидер, който ненавижда ленивото мислене, копнее за Европа на военната сила и обича светлината на прожекторите, това беше съвсем типично. В края на краищата именно Макрон през 2019 г. определи НАТО като страдаща от "мозъчна смърт" организация, а миналата година предупреди Европа да не се превръща в стратегически "васал" на Америка, пише в. "Ню Йорк таймс".
Тази седмица не беше изключение. Като се втурна напред, без да постигне консенсус между съюзниците, Макрон като че ли по-скоро илюстрира разделението на Запада и границите на това колко далеч са готови да стигнат съюзниците от НАТО в защита на Украйна, отколкото да постигне "стратегическата двусмисленост", която според него е необходима, за да държи руския президент Владимир Путин в неизвестност, казва в статията си Роджър Коен, който ръководи кореспондентския пункт в Париж на американското издание.
Провокацията на му изглеждаше отчасти като стремеж да се изтъкне като значим в момент, когато е изолиран у дома и се оказа маргинална фигура във войната между Израел и "Хамас". Франция играе централна роля в координирането на помощта на Европейския съюз за Украйна, включително програмата за подкрепа на Киев на стойност 54 милиарда щатски долара, одобрена този месец, но собственият ѝ принос за помощ изостава от този на Германия, Великобритания и САЩ, пише още Коен в материала си.
French troops in Ukraine will meet the same fate as Napoleon’s army, Russia warned French President Emmanuel Macron. https://t.co/UY5aQFuktI
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) February 29, 2024
През 2022 г. той не искаше да "унижава" Русия, а две години по-късно желае да ѝ попречи да "спечели" войната: като променя радикално позицията си до степен да повдигне въпроса за изпращане на сухопътни войски, френският президент Еманюел Макрон се опитва да си върне инициативата в украинския конфликт, с риск да се окаже съвсем сам, отбелязва Франс прес.
Отговорът на Берлин, основния партньор на Франция, не закъсня. "Никакви войници няма да бъдат изпратени" нито от европейските държави, нито от натовските, каза във вторник канцлерът Олаф Шолц. Още натовски съюзници опровергаха след това Макрон.
"Президентът (Джо) Байдън беше ясен, че Съединените щати няма да изпратят войски да се бият в Украйна", каза говорителката на Съвета за национална сигурност към американското президентство Адриен Уотсън. Тя добави, че според Байдън "пътят на победата" минава през изпращането от САЩ на военна помощ за Украйна, а тя в момента е блокирана от Конгреса.
Според официален представител на западна държава, цитиран от Ройтерс, с действията си Макрон може да усложни дебата в САЩ около проектозакона, заседнал в Конгреса, който предвижда предоставянето на около 60 милиарда долара в помощ за Украйна, ако всее страх, че войната може да ескалира.
НАТО и ЕС отрекоха да пращат войски в Украйна
Чехия и Полша също отрекоха да имат подобни планове.
"Президентът Зеленски изобщо не е повдигал такъв въпрос. Дори да го беше повдигнал някой, аз ще кажа това, което винаги съм казвал - български войски там няма да отидат", заяви премиерът на България Николай Денков. Това, което сме обсъждали и обсъждаме с Украйна, е военнотехническа помощ, каза още министър-председателят. Думите на премиера бяха потвърдени и от министъра на отбраната Тодор Тагарев. Той увери, че българската позиция е ясна и категорична, а тя е, че нямаме абсолютно никакво намерение да изпращаме български военнослужещи в Украйна.
Латвия обаче каза, че няма да се противопоставя на евентуално изпращане на западни войници. "Латвия продължава да проучва различни начини за засилване на подкрепата за Украйна. Ако съюзниците от НАТО постигнат споразумение за разполагане на войски в Украйна, Латвия ще обмисли участие", заяви пред ДПА говорител на Министерството на отбраната.
Кличко: Украйна се нуждае от боеприпаси, а не от войски на НАТО
Русия реагира остро на думите на Макрон. "Самият факт на обсъждане на възможността за изпращане на определени контингенти в Украйна от страните от НАТО е много важен нов елемент", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Запитан за казаното от Макрон, Песков каза пред репортери, че ако се случи така, че войските на член на НАТО се сражават в Украйна, то разговорите ще трябва да се променят към неизбежността от конфликт между НАТО и Русия.
Конференцията в Париж за Украйна се проведе проведе в понеделник, след като Франция, Германия и Обединеното кралство неотдавна подписаха 10-годишни двустранни споразумения с Украйна, за да изпратят силен сигнал за дългосрочна подкрепа. На форума Макрон изтъкна още необходимостта от укрепване на сигурността, за да се предотвратят евентуални руски атаки срещу други държави в бъдеще. Естония, Литва и Латвия, както и много по-голямата Полша, са смятани за възможни мишени на бъдещия руски експанзионизъм. И четирите държави са твърди поддръжници на Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.
Освен заради блокажа в американския Конгрес, европейските държави се безпокоят, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да промени курса на американската политика на континента, допълва АП.
* Вижте и това видео от архива ни: Ще изпрати ли Западът сухопътни войски в Украйна?
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Добави ни в предпочитани източници в Google
