Н евероятната способност на кравите да се изхранват само с трева е едно от чудесата на природата, но това си има цена.
При ферментацията на тревата в търбуха - едно от четирите отделения в стомаха на животното - по естествен път се отделя метан, парников газ, който е 28 пъти по-силен от CO2, макар и да се задържа по-кратко в атмосферата. Този метан се отделя чрез оригване и пърдене, като средно една крава може да произведе около 200 килограма от него годишно. Газът се отделя и от оборския тор, а на животновъдството се пада около една трета от свързаните с човешката дейност емисии на метан, които общо са отговорни за около 30 % от глобалното затопляне.
Някои ферми, които хранят кравите в дворовете, вече използват хранителни добавки, които помагат за намаляване на производството на метан в стомаха на кравата, но те имат недостатъци, като променлива ефективност и необходимост от постоянно снабдяване, което е трудно, ако животните се движат свободно.
Алтернатива би могла да бъде ваксина, а институтът „Пирбрайт“ в Обединеното кралство, който е вирусологична лаборатория, занимаваща се с животновъдство, ръководи тригодишно проучване за разработване на ваксина.
„Привлекателността на ваксината като част от решението е в това, че тя е много добре възприета, обичайна практика, с инфраструктура, която вече е в състояние да го направи, и хората знаят за ползите от ваксинацията за здравето на животните като цяло“, казва Джон Хамънд, директор на научните изследвания в института „Пирбрайт“.
Международното усилие е подкрепено с 9,4 млн. долара от Фонда за Земята на Джеф Безос - филантропската структура на основателя на Amazon за борба с изменението на климата, и включва също Кралския ветеринарен колеж на Обединеното кралство и AgResearch - лаборатория за иновации в селското стопанство в Нова Зеландия.
„Очакванията са, че тя ще бъде позната - ще бъде като другите ваксини. В най-добрия случай това ще бъде еднократна ваксина, която животното ще получи сравнително рано в живота си и която ще продължи да оказва въздействие, а целта е абсолютен минимум от 30% намаляване на емисиите на метан“, казва Хамънд.
Една необичайна ваксина
Според Хамънд учените работят по идеята за „ваксина срещу кравешки пръдня“ повече от десетилетие, но все още без осезаеми резултати.
„В различни страни са направени значителни инвестиции в опити за разработване на тази необичайна ваксина, тъй като тя не е непременно в полза на животното, а е в полза на емисиите, които животното може да произвежда. Няма продукт, но има научна литература, която предполага, че тя може да работи и ще работи. За да работи, ваксината ще трябва да произвежда антитела, които се свързват с бактериите в търбуха, които произвеждат метан, и ги спират да го правят“, казва той.
Той обаче добавя, че разработването ѝ е много сложно предизвикателство, тъй като не е известно антителата - протеини, които се произвеждат от имунната система след получаване на ваксина, за да атакуват чужди вещества - да работят добре в търбуха.
Друг потенциален проблем е хуманното отношение към животните и въпреки че има очакване, че ефектът върху здравето им ще бъде „нулев“, Хамънд казва, че това все още не е доказано. Възможно е също така да се намали количеството фураж, което търбухът може да абсорбира, което означава, че добитъкът може да се нуждае от повече храна, което ще увеличи разходите на фермерите.
Целта на проучването е да се отговори на тези въпроси и да се създаде „доказателство за концепцията“, което след това може да се използва за разработване на действително лекарство. Основното предимство на ваксината би било, че тя може да се дава на телетата след раждането им, подобно на вече използваните ваксини срещу болести, казва Дирк Верлинг, професор по молекулярна имунология в Кралския ветеринарен колеж, който също работи по проекта: „Ако успеем да определим подходящ подход за ваксинация, това би могло да означава, че потенциално можем да ваксинираме и кравата майка“, казва той. „Това би довело до производството на антитела, които се предават чрез коластрата (първото мляко, произведено след раждането). Така че има множество начини, по които потенциално можем да използваме собствените защитни сили на кравата, но всичко това предстои да се види.“
Заплахата от дезинформация
Според Джоузеф Макфадън, доцент по биология на млекодайното говедовъдство в университета Корнел, който не участва в проекта, ваксина срещу емисиите на метан би била „нещо като свещения граал“, тъй като една доза би намалила емисиите на метан на кравите в дългосрочен план, което я прави по-лесна за прилагане от други решения.
Въпреки това той добавя, че няма категорични индикации, че ваксината би била жизнеспособна. „Ще е необходимо известно време и много животни, за да се извърши подобна работа, и това няма да стане за една нощ“.
Макфадън казва, че ваксината е само едно от арсенала от възможни решения на проблема, който в момента включва селективно развъждане, ензими, генетично редактиране на микробите, отделящи метан, и фуражни добавки, които са далеч най-напреднали в момента.
Но фуражните добавки не са лишени от противоречия. Данните сочат, че храненето на добитъка с червени водорасли може да намали драстично количеството на метана, но има опасения относно активната съставка - бромоформ, която в САЩ е класифицирана като „вероятен човешки канцероген“. Ако кравите ядат достатъчно количество от нея, тя може да се окаже в млякото, но проучванията са установили само нива, които са много по-ниски от допустимите за хората.
„Вълнуващо е, защото може да се постигне забележително намаляване, 80 или 90%, което изглежда чудесно на хартия, но има и намаляване на приема на фураж, както и някои ограничени опасения по отношение на здравето на животните“, казва Макфадън.
В края на 2024 г. Bovaer, фуражна добавка на нитратна основа, която не съдържа бромоформ, се оказа в центъра на буря в социалните медии в Обединеното кралство, след като Arla, една от най-големите млекопреработвателни компании в страната, обяви, че ще я изпробва в някои от своите ферми. Въпреки че боваерът е одобрен за употреба и се счита за безопасен за кравите, в интернет се разпространи дезинформация за потенциални токсични остатъци в млякото и неблагоприятни ефекти върху животните, което накара някои да бойкотират марката. Агенцията за хранителни стандарти на Обединеното кралство беше подтикната да публикува статия, в която се посочва, че „добавката се метаболизира от кравите, така че не преминава в млякото“.
Въпреки това отзвукът показва друга потенциална пречка за успешното внедряване на ваксината: как да се справим с дезинформацията и приемането от потребителите.
„Не сме подготвени за това. Виждам инвестиции в науката, за да получим технологията, но виждам нулеви инвестиции в мисленето за това как тези неща, след като се появят на пазара, ще бъдат приети от потребителите“, казва Макфадън.
Дирк Верлинг, който работи върху ваксината, казва, че след 15 години работа в тази област е разбрал, че някои хора са готови да слушат и да се учат от данните и резултатите, а други не са, и че основният подход трябва да бъде да се общува обективно, да се изслушват аргументите и да се отговаря по подходящ начин.
„Имам чувството, че след пандемията всяка тема се обсъжда само като черна или бяла, така че каквото и да открием, винаги ще има някой, който ще ни критикува, и някой, който ще ни аплодира. В крайна сметка, ако работата, която вършим, подпомага цялостното въздействие върху глобалното затопляне, това - лично за мен - е добре свършена работа“, казва той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
