Ф ренските власти използват спорен метод за генетично проследяване с помощта на ФБР, за да разкрият самоличността на един от най-издирваните серийни изнасилвачи в страната. Случаят разпалва дебат в Европа докъде могат да стигнат органите на реда в името на правосъдието и сигурността.
През 1998 г. мъж отвлича под заплаха с нож 16-годишно момиче от улица в Ла Рошел, пристанищен град в Западна Франция. Той я отвежда с автомобил в гориста местност, където я изнасилва, след което я оставя жива, но тежко травмирана.
През следващото десетилетие още четири момичета и млади жени стават жертва на сексуални посегателства при сходни обстоятелства. Пострадалите описват нападателя като висок и слаб мъж с пронизващи светли очи.
ДНК анализите потвърждават, че зад всички нападения стои един и същ извършител, който по-късно става известен като „Хищникът от гората“.
- Безследно изчезнал извършител
Френската полиция въвежда ДНК профила на заподозрения в националните бази данни и го изпраща до всички 194 държави членки на Интерпол, но без резултат, показват полицейските и съдебните документи по случая.
Разследващите разпитват стотици хора, разпространяват скици на нападателя и изследват ДНК на множество мъже, които приличат на описанието.
Въпреки огромните усилия, не е открит нито един заподозрян.
Почти две десетилетия след първото известно нападение случаят е поет от елитно подразделение на френската национална полиция, специализирано в разкриването на неразрешени престъпления и серийни убийства - екип, който работи по случаи, оказали се твърде сложни за останалите разследващи.
Главният следовател по делото - юрист с десетилетия опит в разследването на изнасилвания и убийства - предпочита самоличността ѝ да остане анонимна заради естеството на работата си.
- Нов метод от САЩ
През 2018 г. тя и колегите ѝ научават за нов подход, използван от американските разследващи - генетична генеалогия.
Методът позволява на агенти на Федералното бюро за разследване (ФБР) да качват ДНК, открита на местопрестъпления, в търговски генетични бази данни, съдържащи милиони тестове на хора, които доброволно са изследвали произхода и родословието си.
Чрез откриването на далечни роднини и изграждането на родословни дървета следователите често успяват да стигнат до самоличността на извършителите.
За френските полицаи обаче това изглежда почти невъзможно.
Развлекателните ДНК тестове са забранени във Франция, което означава, че французите представляват едва малка част от потребителите на най-големите бази данни, използвани от американските служби - GEDmatch и FamilyTreeDNA.
Освен това генетичната информация е сред най-строго защитените лични данни според европейското законодателство.
Съществува реална опасност дело, основано на незаконно придобита генетична информация, да не издържи в съда.
ДНК тест разреши близо 50-годишен случай в Канада
- Трудният избор
Въпреки това следователите са изправени пред тежка дилема.
От едната страна стоят строгите правила за защита на личните данни.
От другата - рискът извършителят да нападне нови жертви, както и страданието на вече пострадалите и техните семейства.
„Обществото вече има много силното очакване, че след като разполагаме с техническите средства да разкриваме престъпления, няма как просто да отказваме да ги използваме“, казва адвокатът Фарес Айдел Сехили, представлявал една от жертвите на „Хищника от гората“.
- Помощ от ФБР
В крайна сметка френските разследващи решават да проверят докъде се простират законовите граници.
Те се свързват с ФБР, разказва Шарлот Савицки, заместник-директор на подразделението OCRVP - структурата към националната полиция, наблюдавала разследването, и пряк ръководител на главния следовател.
Французите изпращат на американските агенти ДНК проба на неизвестния извършител и започват да чакат.
„Навлизахме в напълно непозната територия“, признава Савицки.
- Разследване без аналог
Издирването на „Хищника от гората“ се води от OCRVP - съкращение от Централно бюро за борба с насилието срещу хора.
Базираното в предградието Нантер звено се занимава с най-тежките престъпления във Франция - убийства, отвличания, сексуални посегателства, изчезвания и неразкрити серийни престъпления.
За да избегнат правните рискове около използването на генетична генеалогия, през 2021 г. френските следователи официално молят ФБР да извърши търсенето вместо тях.
„От юридическа гледна точка щеше да бъде прекалено рисковано ние самите да извършим тази работа“, казва Савицки.
Междувременно полицията отново разпространява скиците на нападателя, отправя нов призив към обществото за информация и проверява огромен брой сигнали.
„Хищникът от гората“ вече е сред най-заплетените неразкрити случаи във Франция.
Първата му жертва е нападната в Ла Рошел.
Останалите четири атаки са извършени на около 400 километра разстояние, в района на Париж.
Мъжът изнасилва четири жертви между 1998 и 2000 г., а петото нападение е извършено през 2008 г. срещу жена от 13-и район на Париж.
- Един и същ почерк
Според водещия следовател всички нападения следват почти идентичен модел.
„Почти като копие едно на друго“, казва тя.
Извършителят набелязвал жертвите си, докато вървели по градските улици.
Някои убеждавал доброволно да се качат в автомобила му - първоначално Peugeot, а в по-късните случаи Renault.
Други отвличал със сила.
Докато шофирал, разговарял с тях за секс, след което ги отвеждал в изолирани гористи местности, където ги изнасилвал.
Следователите въвеждат всички тези характеристики в специализиран софтуер, разработен от Кралската канадска конна полиция, който анализира моделите на поведение при серийни извършители на тежки престъпления.
Целта е да бъдат открити евентуални други, неизвестни досега нападения, извършени от същия човек.
Резултатът обаче е разочароващ.
Системата не открива нито един допълнителен случай.
Шест месеца по-късно, през 2022 г., разследването получава първия си голям пробив.
ФБР изпраща информация за възможна следа.
Тя води до Матийо Буве - архивист по професия, любител генеалог и жител на област Бретан, който години по-рано е нарушил френската забрана за развлекателни ДНК тестове, като е направил генетичен анализ и е качил резултатите си в платформата FamilyTreeDNA.
Американските агенти установяват, че Буве е далечен роднина на издирвания „Хищник от гората“.
„Това беше щастливо съвпадение“, казва самият Буве.
Според него френската забрана за подобни тестове е безсмислена.
„За да се управляват рисковете, трябва да бъдат разрешени - може би с определени ограничения, но все пак да бъдат позволени“, смята той.
Как заловиха "удушвача от събота вечер"
- Следата води до стотици потенциални заподозрени
Новината дава огромна надежда на френските следователи.
Ентусиазмът им обаче бързо е заменен от осъзнаването колко трудна ще бъде следващата стъпка.
Предците на Матийо Буве произхождат от многолюдни френски семейства.
Някои от неговите пра-прародители имали по 11 деца, което означавало, че техните наследници могат да бъдат стотици, дори хиляди души, които трябва да бъдат проверени.
- Европа започва да променя позицията си
Докато Франция търси решение, други европейски държави вече започват да използват генетичната генеалогия.
През 2020 г. Швеция става първата европейска страна, която разкрива старо неразкрито престъпление с помощта на този метод, след като успява да разкрие двойно убийство, извършено през 2004 г.
Година по-късно страната официално узаконява използването му, но само когато това е абсолютно необходимо за разследването на най-тежките престъпления.
Подобни промени вече се обсъждат и в други държави.
В Испания, Нидерландия и Дания полицейските служби вече са използвали метода или се подготвят да го въведат.
- Макрон подкрепя промяна в закона
Правителството на президента Еманюел Макрон също подкрепя законодателни промени, които да позволят използването на генетична генеалогия в полицейските разследвания.
Френският министър на правосъдието Жералд Дарманен заявява този месец пред парламента:
„Магистрат, който приеме съдебно сътрудничество със Съединените щати по този въпрос, може самият той да бъде подведен под наказателна отговорност. Ние просто искаме тази наказателна отговорност да отпадне.“
- Остри критики от защитниците на личните данни
Предложението среща сериозна съпротива.
Левите партии във Франция се противопоставят на законопроекта, както и Националната консултативна комисия по правата на човека - независим държавен орган.
В становището си комисията предупреждава:
„Хората, които доброволно са се подложили на ДНК тестове за лични цели, не са дали непременно съгласие данните им да бъдат използвани за нуждите на полицията - още по-малко хората, които никога не са правили подобни тестове, но споделят генетичен материал със свои роднини.“
Именно това е един от най-сериозните етични въпроси.
Един човек може никога да не е предоставял своя ДНК, но въпреки това да бъде открит чрез роднина, който доброволно е качил генетичната си информация в търговска база данни.
- Различен подход в Европа и САЩ
Докато в Съединените щати използването на подобни ДНК услуги е с малко законови ограничения, европейските правила за защита на личните данни значително ограничават събирането, продажбата и обмена на подобна информация.
Затова съществуват сериозни опасения, че правоохранителните органи използват данните, съхранявани в американски търговски бази, без изричното съгласие на потребителите.
Платформите GEDmatch и FamilyTreeDNA все пак дават възможност на своите потребители сами да изберат дали желаят данните им да бъдат използвани при полицейски разследвания.
- Великобритания също настоява за промени
В Обединеното кралство полицията засега няма право да използва американските генетични бази данни.
Един от случаите, при които разследващите искат да приложат метода, е убийството на медицинската сестра Джанет Браун, пребита до смърт в дома си в графство Бъкингамшър преди 31 години.
От полицията на долината на Темза съобщават, че не са успели да намерят съвпадение на ДНК профила на предполагаемия извършител нито във Великобритания, нито в базите данни на още около 25 държави.
Затова настояват да получат разрешение да използват GEDmatch и FamilyTreeDNA.
„Надявам се скоро Министерството на вътрешните работи да ни даде зелена светлина за използването на тази техника, но вече чакам доста дълго време“, казва старшият следовател Питър Бейрн.
По думите му полицията разполага с четири неразкрити случая, които потенциално биха могли да бъдат решени чрез достъп до американските ДНК бази.
Междувременно лондонската Метрополитън полиция вече провежда пилотна програма, която да оцени дали генетичната генеалогия може да бъде използвана и във Великобритания.
ДНК тест разреши близо 50-годишен случай в Канада
- Френските следователи започват да изграждат родословното дърво
Докато политиците спорят, разследващите във Франция вече работят по следата, получена от ФБР.
Те започват да изграждат родословното дърво на Матийо Буве с помощта на информация, публикувана от него в сайта Geneanet.
От компанията предоставят на полицията имената на 16 негови пра-прародители, родени още в средата на XIX век.
Буве разказва, че е започнал своето генеалогично изследване преди около 15 години.
Постепенно е успял да изгради родословно дърво с над 6000 души.
Френските следователи комбинират неговите данни с информация от националните регистри за самоличност и архивите на общини в цялата страна.
Проследявайки поколенията надолу от тези 16 прародители, те започват да отбелязват всички мъже, които отговарят на описанието на жертвите - високи поне 183 сантиметра, днес на възраст между 50 и 60 години и със сини или зелени очи.
Търсенето постепенно започва да се стеснява.
Няколко месеца по-късно разследването получава още един решаващ пробив.
ФБР съобщава за второ съвпадение между ДНК профила на „Хищника от гората“ и французин, роден през 1960 г. Американските агенти вече разполагат с имената на двамата роднини и искат от френските власти допълнителна информация за техните предци, братя и сестри.
Три месеца по-късно кръгът на заподозрените се стеснява още повече.
ФБР насочва разследващите към потомците на жена, родена през 1902 г. в Белфор, и мъж, роден през 1901 г. в Безансон - двойката, която се оказва общият генетичен възел между родословното дърво на Матийо Буве и това на втория далечен роднина.
Двамата имали пет деца.
- Един човек привлича вниманието на полицията
Френските следователи започват да преглеждат документите за самоличност на всички мъжки внуци на двойката.
Търсят човек, който отговаря на описанието - подходяща възраст, висок ръст и светли очи.
Един от тях веднага прави впечатление.
Това е 62-годишният Брюно Ламбриш Гонсалво, чийто външен вид силно наподобява фоторобота, изготвен по описанията на жертвите.
На 13 декември 2022 г., в 5:30 часа сутринта, полицията извършва акция в дома му в Куртри, североизточно предградие на Париж, където той живее с приятелката си.
Мъжът е задържан, от него веднага е взета ДНК проба и изпратена за анализ.
Капан с дъвка: Детективи под прикритие разкриха двоен убиец след 40 години
- ДНК потвърждава самоличността му
Още същия ден лабораторията потвърждава, че ДНК профилът на Ламбриш Гонсалво съвпада с този на „Хищника от гората“.
По време на разпитите той признава извършените престъпления.
Според материалите по делото по-късно той казва пред съдия:
„Питах се кога ще бъда арестуван. Заслужавах го. Често мислех за цялото зло, което съм причинил.“
- Минало, което никой не е забелязал
Брюно Ламбриш Гонсалво е едно от шест деца и е израснал в жилищен квартал в покрайнините на Париж.
През живота си сменя множество професии, включително работи като възпитател в няколко летни лагера във Франция.
Още през 80-те години той е осъден за сексуално посегателство срещу жена, която е качил на стоп.
По-късно обаче тази присъда е заличена от съдебното му досие.
Разследването разкрива и друг тревожен факт.
Ламбриш Гонсалво е бил ХИВ-позитивен.
Самият той признава, че се е заразил още през 80-те години и е знаел за инфекцията си, когато през 1998 г. изнасилва първата си жертва в Ла Рошел.
По думите му не си спомня защо тогава се е намирал именно в този град.
Задържаха българин във Франция, извършил 151 обира
- Живял е необезпокояван години наред
През следващите години мъжът не прави почти никакви опити да се укрива.
През 2020 г. дори фигурира в листа на кандидатите за местните избори в Куртри.
Неговата снимка остава публикувана във Facebook страницата на политическата формация месеци след като полицията отново разпространява фоторобота на издирвания сериен изнасилвач.
- Никога не стига до съдебен процес
Ламбриш Гонсалво така и не застава пред съда.
През март 2024 г. той се самоубива в килията си в затвор край Париж.
Вече могат да ви разкрият по чужда ДНК
- Друг неразкрит случай подхранва дебата
Случаят с „Хищника от гората“ не е единственият, който подновява дискусията за използването на генетична генеалогия.
На 10 януари 1990 г. Корнелия Пфау и приятелят ѝ напускат бар в германския град Фрайбург, разположен в района на Шварцвалд.
Мъжът се връща за кратко вътре.
Когато излиза отново, свидетели виждат как Корнелия се качва в автомобил, управляван от човек, когото очевидно познава.
На следващата сутрин двама бегачи откриват тялото ѝ в гора на няколко километра от града.
Жената е била изнасилена и удушена.
Следователите намират семенна течност, но ДНК анализите не съвпадат нито с приятеля ѝ, нито с биологичния баща на дъщеря ѝ Наташа.
Разследването постепенно е прекратено.
- „Не ме оставя на мира“
Години по-късно дъщерята на жертвата, Наташа Пфау, започва собствена кампания, за да убеди властите в германската провинция Баден-Вюртемберг да възобновят разследването.
„Не ме оставя на мира мисълта дали този човек все още живее наблизо, дали не го познавам и дали днес дори не общувам с него“, казва тя.
Към усилията се присъединява и пенсионираният германски полицай Карстен Бетелс, който работи по стари неразкрити случаи.
Той настоява генетичната генеалогия да бъде използвана и в Германия.
Според германските власти обаче подобен подход нарушава конституционно гарантираното право на личен живот.
„Важно е да се гледа и от гледната точка на семействата, които години наред живеят с мъчителната неизвестност какво се е случило с техните близки“, казва Наташа Пфау.
Карстен Бетелс обръща внимание и на една символична подробност.
Тялото на Корнелия Пфау е открито само на няколко километра от френската граница - държава, която успява да разкрие „Хищника от гората“ именно благодарение на достъпа до американски ДНК бази данни.
„Не беше нейна вината, че не е била намерена от френската страна на границата“, казва той.
