По цял свят все повече хора избират да работят "на свободна практика" - без шеф, без фиксирано работно време и без задължение да ходят всеки ден в офис. Тенденцията се радва на нарастваща популярност именно заради възможността работещият сам да решава с кого да си партнира и кога да работи. У нас обаче темата е доста по-заплетена, отколкото изглежда - защото думата "фрийлансър" отдавна е част от разговорния ни език, но в българското законодателство такъв термин просто не съществува.
Граждански или трудов договор: кое всъщност печелите и кое губите
Най-близкото до него понятие е "лице, упражняващо свободна професия" - категория за хора, които извършват професионална дейност за своя сметка. Важно е да се знае, че това не изключва човек да има и трудов договор другаде - свободната професия често е допълнение към основната заетост, а не неин заместител. Именно затова много от хората, които в разговорния смисъл наричаме "фрийлансъри", всъщност съчетават свободна практика с постоянна работа някъде другаде.
Не всеки, който работи "на свободна практика", обаче автоматично попада в тази категория. Занаятчийската дейност например се регулира отделно от закона, а при ИТ специалисти и дизайнери зависи от конкретния характер на работата и основанието за регистрация. Сред най-типичните представители на свободните професии у нас са преводачи, консултанти, архитекти, журналисти на хонорар и адвокати, работещи самостоятелно.
Колко са реално фрийлансърите у нас
Точна бройка няма - и това само по себе си е показателно за колко размита е темата. Най-близкото до нея е категорията на НСИ "самостоятелно заети лица без нает персонал" - през 2025 г. те са 209 100 души, или 7,1% от всички заети в страната. Тя обаче обхваща доста по-широк кръг хора, отколкото представата за "фрийлансър" - в нея влизат и земеделски стопани, занаятчии и други хора, които работят за своя сметка, а не само консултанти, дизайнери или ИТ специалисти на свободна практика.
Българската данъчна система: Как работи и какво трябва да знаем
Любопитно е, че последните тримесечни данни на НСИ показват ръст - през първите три месеца на 2026 г. броят на самостоятелно заетите без нает персонал достига 230 300 души, или 7,9% от всички заети. Ръстът е осезаем спрямо средногодишното ниво от предходната година, макар че само едно тримесечие не е достатъчно, за да се говори за трайна промяна на посоката. Ще стане ясно от следващите тримесечия дали свободната практика у нас реално набира скорост, или ръстът е временно колебание.
Защо режимът остава привлекателен
Свободната професия продължава да е предпочитан вариант за хиляди българи и причината е в по-леката данъчна и административна тежест. При доходите от свободна професия се признават 25% нормативни разходи, които намаляват облагаемия доход, без да е необходимо да се доказват с фактури или касови бележки. Това облекчава изчисляването на данъка, макар че при осигуровките важат отделни правила за авансовите вноски и годишното изравняване. По-високият процент (40%) не важи за всички творчески професии - той е запазен за авторски и лицензионни възнаграждения, както и за адвокатската професия.
Административно свободната професия обичайно е по-лека от поддържането на ЕООД или ООД. Не е необходимо човек да създава дружество или задължително да ползва счетоводна фирма, а отчитането на дейността е по-опростено. Той обаче трябва да пази документите за получените доходи и да подава съответните данъчни и осигурителни декларации.
Самоосигуряване без главоболия: Как да избегнем най-честите грешки пред НАП
Гъвкавост срещу сигурност
Именно комбинацията от нормативно признати разходи, по-лека администрация и свобода при избора на проекти обяснява защо този модел остава привлекателен. За разлика от трудовия договор обаче при свободната практика няма гарантирано месечно възнаграждение или платен годишен отпуск, а доходите зависят от броя на клиентите и поръчките. Затова много хора избират хибриден модел - трудов договор за по-голяма сигурност и свободна практика за допълнителен доход и повече гъвкавост.
6 умни стратегии за данъчна оптимизация на фрийлансъри
С други думи - свободната професия у нас остава избор без тежкото счетоводство и текущите задължения на едно ЕООД или ООД, но официалните данни не позволяват да се каже колко точно българи реално работят като фрийлансъри.
Добави ни в предпочитани източници в Google
