Тази седмица руският президент Владимир Путин изпрати ясно послание към Украйна и европейските ѝ съюзници: Москва може да продължи, защото има мощни приятели, пише Ивана Котасова в анализ за Си Ен Ен (CNN).
Руският лидер застана рамо до рамо на различни събития в Китай с мъжете, които му позволиха да води войната си в Украйна толкова дълго и ожесточено: китайският лидер Си Дзинпин, индийският премиер Нарендра Моди, иранският президент Масуд Пезешкиан и севернокорейският лидер Ким Чен-ун.
Повече от три години след като Путин е смятал, че ще постигне бързо превземане на своя много по-малък и по-слаб съсед,
Русия не би могла да поддържа битката без китайски и индийски пари, ирански оръжия и, в по-малка степен, жива сила от Северна Корея.
Но посланията от срещата на върха и военния парад, организирани от Китай тази седмица, далеч надхвърлят войната в Украйна. Лидерите, които се събраха в Китай, може да не са съгласни за всичко. Някои дори може да не се харесват особено. Но те виждат уникалната възможност да сложат край на западната доминация на световната сцена. А Европа се опасява, че може да се окаже на прицел.
Събитията бяха ярко визуално напомняне защо Европа трябва да преосмисли своята сигурност. През последните години тя се опитваше да изолира руския лидер и да задуши икономиката му, докато едновременно се примирява с факта, че Съединените щати вече може да не са съюзникът, на когото винаги може да се разчита.
И все пак Путин стоеше заедно с едни от най-могъщите мъже в света, потвърждавайки приятелствата си.
„Русия се опитва да демонстрира, че въпреки че е изолирана от западния свят, тя все още има партньори и съюзници, които са икономически силни страни... И тази изолация не означава, че руската икономика ще рухне или че Русия няма да може да поддържа военните си усилия“, казва Натия Сескурия, сътрудник в Кралския институт за обединени служби (RUSI).
Международният ред, установен след края на Студената война, очевидно е в риск да се разпадне. САЩ се оттеглят от световната сцена при президента Доналд Тръмп и неговия лозунг „Америка на първо място“. Междувременно Европа се бори със собствените си демони – нарастващия крайнодесен национализъм и икономическия натиск.
Русия, Китай, Индия и други страни, на които не им харесваше идеята за свят, доминиран от САЩ, изведнъж видяха възможност. „Утвърдената доминация на западния алианс в международните отношения намалява и те виждат възможността да започнат сериозно пренареждане на международната система“, казва Джон Лъф, ръководител на външната политика в аналитичния център New Eurasian Strategies Centre.
Тази седмица тези амбиции станаха явни за всички – включително и за Тръмп. Той разбра посланието. „Моля, предайте най-сърдечните ми поздрави на Владимир Путин и Ким Чен Ун, докато кроите заговор срещу Съединените щати“, написа той в послание до Си.
С условности
Въпреки скорошните прегръдки и усмивки, подходът на Китай и Индия към войната на Русия в Украйна е доминиран от прагматизъм, казват анализатори. Двете страни постоянно твърдят, че са неутрални – докато в същото време подхранват войната, като осигуряват финансова подкрепа на Русия.
Китай и Индия с готовност се намесиха, когато западните съюзници на Украйна наложиха санкции върху руския петрол – основен източник на приходи за Москва. Така те получават по-евтини енергийни доставки, но експерти твърдят, че отношенията не се свеждат само до парите. Докато нито Китай, нито Индия са готови да влязат в директна конфронтация със Запада, и двете държави са доволни да виждат Русия да прокарва антизападна програма.
„Китай е много по-близо до Русия, когато става дума за многополюсност и намаляване на западното влияние като цяло. Съществува идеологическа близост, но и чисто икономически интерес“, казва Сескурия.
Лъф смята, че натискът на Русия срещу световния ред, доминиран от САЩ, също добре пасва на индийския разказ. „Мисля, че индийците не са недоволни да видят как Русия отстоява позициите на Глобалния юг и настоява системата на глобално управление да се адаптира към възходящите икономики с големи популации“, обяснява той.
Днес Пекин и Делхи са двата най-големи купувачи на руски петрол и въглища в света, като Китай е и вторият най-голям купувач на руски газ и петролни продукти.
Подкрепата не се изчерпва само с петрол. Според Министерството на финансите на САЩ, както китайски, така и индийски компании снабдяват Русия с т.нар. технологии с двойна употреба – компоненти, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, като чипове или телекомуникационно оборудване, до които Русия няма достъп заради западните санкции.
„Достатъчно е да се види броят на китайските компоненти в руските дронове, които падат върху Украйна, за да стане ясно, че Китай е наистина много важен доставчик“, добавя Лъф.
Междувременно Украйна и европейските ѝ съюзници не са готови напълно да отхвърлят Индия и Китай, защото знаят, че ако някой може да окаже истински натиск върху Путин да прекрати войната – в отсъствието на по-твърди действия от Тръмп – това вероятно е Пекин и, в по-малка степен, Ню Делхи.
Северна Корея и Иран, от своя страна, твърдо стоят на страната на Русия. Вече санкционирани и изолирани от Запада заради ядрените си програми и други дейности, те имат малко какво да губят.
Иран беше особено полезен за Москва в първите месеци на войната, предоставяйки ноу-хау за смекчаване на ефекта от санкциите, казва Лъф. Най-важното – Иран осигури силно необходимото военно оборудване, включително оръжието, което значително промени начина, по който Москва води войната в Украйна – дрона „Шахед“.
Двете страни дори подписаха ново споразумение за партньорство и започнаха съвместни военни учения.
Но Техеран разбра по трудния начин, че всеки съюз с Русия има ясни граници.
Путин не дойде на помощ на Иран, когато страната беше нападната това лято от Израел и по-късно от САЩ. А освен че осигури изход за бившия сирийски президент Башар Асад – дългогодишен съюзник и на Москва, и на Техеран – Путин не се намеси, когато режимът на Асад беше свален през декември.
За Северна Корея, изолирана и обедняла, отношенията с Русия остават чисто транзакционни, казва Сескурия. Русия има нужда от хора, а Северна Корея е може би единствената държава, която може политически да си позволи да изпрати свои войници в една война, белязана от огромен брой жертви на руската страна. „Те нямат много за губене, в смисъл, че няма обществено мнение или съпротива, която да попречи на решението на Ким да изпрати войски в Украйна“, казва Сескурия.
Прагматизмът над всичко?
Топлото посрещане на Путин в Китай, съчетано с военната и дипломатическа сила, демонстрирани по време на срещата на върха и парада, имаше за цел да предаде послание. „Ето го символът на група държави, които не са непременно най-добри приятели, но имат общи стратегически интереси и могат да се обединят, за да покажат на САЩ и съюзниците им, че са сила, с която трябва да се съобразяват“, казва Лъф.
„Това е най-малкото обезпокоително, а някои биха казали и тревожно. Но въпросът е колко устойчиво е това?“, добавя той.
Промените, които събитията в Китай представляват, не са настъпили за една нощ. Европа може да е била изненадана, когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, но оттогава тя се промени. „Сега започваме да виждаме от какво са направени европейците и по отношение на отбранителното развитие в Европа можем да наблюдаваме забележителни промени“, казва Лъф.
Неща, които доскоро биха изглеждали немислими – като промяната на германската конституция за увеличаване на военните разходи или присъединяването на доскоро неутралните Швеция и Финландия към НАТО – вече се случват заради геополитическите промени, демонстрирани тази седмица.
Колкото и близостта на Путин със Си и Моди да е породила дискомфорт в много европейски столици, групата е събрана от комбинация от нужда, икономически прагматизъм и възможност, казват анализатори.
„Това е много функционално отношение, което не се основава на силна взаимна привързаност.
Това е съюз на интереси, а не съюз на държави“, казва Лъф, добавяйки, че интересите могат да се променят,
а за следващите три години и половина от президентството на Тръмп могат да се случат много неща.
„Не сме на етап, в който внезапно всичко да е приключило, защото група лидери, които не харесваме, са се събрали в Китай за голямо празненство“, заключава той.
