Частните армии: сенчестото оръжие на Кремъл

В края на миналия месец световните новинарски агенции съобщиха за смъртта на трима руски журналисти, отишли с подкрепата на Михаил Ходорковски да снимат материал в Централноафриканската република (ЦАР), свързан с добива на злато и присъствието на руски наемници. Детайлите около смъртта на Кирил Радченко, Орхан Джемал и Александър Расторгуев са все още обвити в мистерия. Причината да бъдат в ЦАР, обаче, предизвика оживена дискусия и поднови интереса към един от най-сенчестите инструменти на модерната руска външна политика – частните наемнически армии.

Трима руски журналисти са убити в Африка

През последните няколко години в Русия бяха създадени около десетина частни военни компании, т.нар. ЧВК (Частная военная компания). Командирите в тези компании са най-често ветерани от военните действия в Югославия, Кавказ, Ирак и Афганистан. Наемници от тези фирми участват още от началото на военните действия в Украйна през 2014, а след 2015 са прехвърлени в Сирия.  Отскоро наемниците, подкрепени от Кремъл могат да бъдат видени дори в Африка.

ЧВК имат дълга история

Още през 2005 г. в Афганистан руските части изпробват модела на днешната модерната форма на руските частни компании. В Източна Украйна и особено в Сирия, след интервенцията на Москва през 2015, се появява нова възможност този модел да се развие.

Наемниците действат първоначално като помощни сили към редовните руски сили, изпратени в подкрепа на правителството на Башар Асад, а след това и като отделни единици. Те представляват не само добре обучена военна сила, но и успешен бизнес модел, тъй като охраняват обекти, носещи печалби на бизнесмените, стоящи зад съответните фирми. С течение на времето сред дузината частни армии, заради мащаба и видимостта си особено се открояват две – „Славянски корпус“ и „Вагнер“.

Макар за „Вагнер“ да е споменавано неведнъж в новинарския поток както в чужбина, така и у нас, ролята и структурата на наемниците остават все още неясни за голяма част от обществото. Те биха могли да се класират в категорията „частна армия“ подобно на американската компания „Блекуотър“, като се смята, че във „Вагнер“ участват около 6000 наемници, привличани чрез посредничеството и финансирането на хора, приближени до Владимир Путин.

Както в Украйна, така и в Сирия и Африка, тези бойци осигуряват охраната на ключови инфраструктури и енергийни обекти. До 2011 г. създателят на компанията Дмитрий Уткин служи в Спецназ, а след като се пенсионира става част от частната охранителна фирма Moran Security Group (MSG), която осигурява протекция на търговски съдове срещу пирати.

През 2013 г. MSG организира  „Славянският корпус“. Тази група от 267 души, която е пратена в Сирия, след сключване на договор с правителството на Асад, започва да осигурява охрана на ключови енергийни обекти първо в Латакия, а след това в Дейр ез Зор.

„Славянският корпус“ попада в засада на "Ислямска държава" през октомври 2013 г. и губи около 100 бойци, след което останалите са изтеглени в Русия. Дмитрий Уткин използва своите връзки и възможности за финансово обезпечаване, за да сформира около себе си нов отряд, след което служи последователно в Украйна през 2014 г. и отново в Сирия през 2015 г. Така се появява „ЧВК Вагнер“, а за централа на фирмата служи помещение в същия комплекс, в който се намират и специалните части – в Молкино, Краснодарски край.

Освен за по-известните „Вагнер“ и „Славянски корпус“, има данни за още две руски военни наемни формации в Сирия – „Туран“ и ISIS Hunters (Ловците на ИДИЛ)

Съществуването на „Туран“ като отделна група често се поставя под въпрос. Както посочват анализатори, проследяващи историята на тези групи, като изследователят от Университета в Тексас и бивш зам.-ректор на НБУ Кирил Аврамов, версиите за бойците на „Туран“ са различни и почти винаги изпълнени с мистика, преплетена с история и легендарна символика.

Ако съдим по споделената от близки до руските власти медии, участващите в батальона „Туран“ са от 800 до 1200 души – предимно граждани на страните от Централна Азия. Голяма част от тях участват в  операции в сирийските провинции Хомс, Алепо и Хама, и копират структурата на т.нар. „Мюсюлмански батальон“, съществувал по времето на СССР.

Съветският „Мюсюлмански батальон“ служи като пример за някои от днешните руски наемнически групи

В днешната руска армия разделението на етнически и религиозен принцип, е незаконно. Но използването на войници с различен етнически произход в състава на въоръжените сили на СССР не е нещо ново.

По време на съветската инвазия в Афганистан, както Спецназ, така и 40-та армия, 154-ти специален отряд и 177-ми специален отряд, имат основна роля. Двата специални отряда – 154-ти и 177-ми съставят „Мюсюлмански батальон“. Бойците от Централна Азия не само участват като бойни единици, но също така са важна част от психологическите операции, тъй като техните езикови умения са предимство. Един от най-видните примери за мюсюлмани, участващи в подобни операции, са бойците от 154-ти специален отряд, който е съставен от узбеки, таджики и туркмени. Тяхната основна задача е била да извършват тайни операции, прикрити като местни.

Днес „Туран“ и Ловците на ИДИЛ имат почти същата структура като съветските си предшественици, но вместо държавно финансиране, разчитат на подкрепата от близки до властите бизнесмени. За двете групи се смята, че не са нищо друго, освен подгрупи, съставени от отделили се от „Вагнер“ бойци.

Една от главните задачи както на „Туран“, така и на Ловците на ИДИЛ, е охраната на важни обекти от стратегическо значение. Предимно става дума за сирийските петролни и газови полета, които Русия експлоатира. През декември 2016, сирийският министър на петрола Али Ганем посети Москва без особени фанфари. Детайли покрай това посещение няма до март 2017 г., когато в интервю за кувейтския вестник „Ал Сияса“, руският министър на енергетиката Александър Новак споделя следното: „По време на последната ни среща с министъра на петрола Али Ганем, обсъдихме подробно участието на редица големи руски фирми в проекти за проучване и добив на нефт и газ на територията на арабската република с акцент върху гарантирането на безопасността на дейността си там.“

За изпълнител на тези задачи е определена компанията „Евро Полис“. В началото на 2017 година генерален директор става Олег Ерохин, който е бивш военен от руските специални части. След пенсионирането си Ерохин може да бъде видян често с друго лице, близко до Путин и с основна роля във „Вагнер“ – олигархът Евгений Пригожин.

Самият Пригожин е собственик на медиен холдинг, съставен от „Федерална агенция за новини“ и още шестнадесет уебсайта с общо 36 милиона души аудитория.  Именно през тази медийна група се появяват най-четените статии, свързани както с ISIS Hunters, така и с „Туран“, и „Вагнер“.

Междувременно, през май месец 2017 в Дамаск е регистриран филиал на „Евро Полис“ и наемниците се включат в охраната на енергийните обекти. Пред руски медии генералният директор на фирмата за частни военни консултации РСБ Груп, Олег Криницин, споделя, че „Вагнер“ участват в охраната на нефтените полета, но решението за това е „взето отгоре“ – най-вероятно на държавно ниво, заедно с близкия до Путин Пригожин. Според Криницин, участието на групи като „Вагнер“ в Сирия е нормално и очаквано, когато една държава (Русия) инвестира толкова – „войната – това е бизнес“.

Завзема ли Русия Африка без бой

Новините през последните няколко месеца показват, че Русия изпраща свои сили – включително и наемници като част от поддържащите сили – и извън Сирия: в Либия, Египет, Судан, Зимбабве и Централноафриканската република (ЦАР). Тепърва Москва ще показва, че може да засилва влиянието си на терен посредством наемници.

Примерът от ЦАР е особено интересен. В началото на тази година Русия изпрати оръжия, военни инструктори и цивилни съветници в подкрепа на президента на страната Фаустин Туадера. От години ЦАР изпитва сериозни проблеми със сигурността, а територията е разделена между правителствени и бунтовнически части.

През 2017 Кремъл вижда възможност за разширяване на своята външна политика и предложи помощ на ЦАР, която беше приета от Туадера в Сочи на среща със Сергей Лавров. За последните месеци Русия увеличи присъствието си в ЦАР, но най-вече с довеждането на повече наемници, които служат като охрана. Тази седмица Туадера подписа военно споразумение с Кремъл, което разширява обсега на Русия в Африка, заставайки в конкуренция за влияние с Франция, Китай и Турция, които от години разработват присъствието си на континента.

Както в ЦАР, така и в Судан, Руанда и Зимбабве, Русия участва все по-активно политически и икономически, сключвайки без много шум редица споразумения с местните власти. Наемническите корпуси осигуряват охраната на обекти, от които както официален Кремъл, така и приближени олигарси имат интерес. Така например, руски фирми започнаха експлоатация на златни мини и в трите държави. Постъпленията от миньорската дейност влизат в бюджета, който е силно пострадал от наложените от САЩ и ЕС санкции.

Използването на наемници, а не на официалната армия, не е учудващо предвид факта, че днес военното присъствие на Русия се приема от руснаците по-тежко заради влязлата в турболенция икономика. Военните авантюри вече не предизвикват същото възхищение, както през 2015 г. и намесата в Сирия. Използването на частни армии е добър подход и може да се признае – смел и хитър ход, защото Русия може във всеки един момент да отрече връзка с тях. Тези частни армии от своя страна имат твърде много връзки със Спецназ и редовната руска армия, за да бъдат омаловажавани или пренебрегвани, макар че да се изследват е трудно и опасно начинание.

Руски журналист, писал за Сирия, почина след падане от петия етаж

Конфликтът в Донбас, войната в Сирия и стъпването на Русия в Африка нагледно демонстрират участието на организирани компоненти от руски наемници и частни военни организации. С помощта на неправителствени военни формирования, Кремъл фактически създава лост за оказване на военно влияние в други държави, без да изпраща редовни въоръжени сили и така разширява присъствието си без да привлича ненужно внимание.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram