Б ългарските власти са одобрили продажбата на шпионски технологии на разузнавателни и служби за сигурност в държави, които имат данни за нарушения на човешките права, показват документи, цитирани от POLITICO.
Лицензи, издадени от българския контролен орган за износ, позволяват на софийската компания за наблюдение Circles BG да продава системи за прихващане на комуникации, инструменти за проследяване на мобилни телефони и инфраструктура за наблюдение на разузнавателни служби в Азербайджан, Сърбия, Малайзия и Мексико.
Circles е свързана компания на израелската NSO Group, фирмата, стояща зад известния шпионски софтуер Pegasus, използван за следене на политически фигури по света, включително френския президент Еманюел Макрон и пакистанския политик Имран Хан. Един от основателите на Circles, Тал Дилиан, беше санкциониран от САЩ през 2024 г. за ролята си в друга компания, която според твърденията е разработвала шпионски софтуер, използван срещу журналисти, експерти и държавни служители.
Износът, извършен между 2018 и 2023 г., е разкрит в нов доклад на правозащитната организация Human Rights Watch, публикуван в четвъртък. POLITICO е прегледало издадените лицензи.
През 2020 г. изследователи от базирания в Торонто Citizen Lab съобщиха за операции на Circles, които са експлоатирали слабости в телекомуникационни системи в различни държави. Съоснователят Дилиан, бивш командир в израелското военно разузнаване, е основал и Intellexa, шпионски консорциум зад софтуера Predator, свързан със скандала „Predatorgate“ в Гърция през 2022 г.
Проверете дали правителството ви шпионира
Според доклада няма данни износът да е бил незаконен или технологиите да са били използвани неправомерно. Circles не е отговорила на многократни запитвания за коментар.
Министерството на външните работи на България заявява пред POLITICO, че предоставената от Circles документация посочва, че технологиите са предназначени за „дейности, свързани с предотвратяване и разследване на престъпления и тероризъм, както и за операции по издирване и спасяване при хуманитарни кризи“.
„При разглеждане на заявленията се оценяват всички релевантни обстоятелства, включително документи за крайна употреба и информация, получена по официални канали“, допълва ведомството.
Според Human Rights Watch тези лицензи повдигат нови въпроси за начина, по който отделните държави прилагат правилата на ЕС за износ на технологии с двойна употреба, особено към страни, критикувани за практики на наблюдение и нарушения на човешките права.
Старшият изследовател по въпросите на наблюдението в Human Rights Watch Зак Кембъл заявява, че „тези лицензи са ясни доказателства, че България лицензира износ на технологии за наблюдение по света към полиция, армия и разузнавателни служби в държави с дълга история на използване на тези технологии за потискане на права“.
Bulgaria approved the sale of spyware to intelligence and security agencies in countries with records of human rights abuses, documents seen by POLITICO show.https://t.co/XgVPSkY7kU
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) June 19, 2026
- Глобални връзки
Според документите по лицензите, разузнавателната служба на външното министерство на Азербайджан е закупила сървърна и сторидж инфраструктура от Circles BG на стойност над 42 000 долара (40 000 евро) по лиценз, издаден през юни 2022 г. Оборудването включва сървъри Dell, системи за съхранение на данни и хардуер за отдалечен достъп.
Също така е закупена система за проследяване, използваща клетъчни кули за определяне на местоположението на мобилни телефони, с валидност до декември 2023 г., обхващаща най-важните месеци от конфликта в Нагорни Карабах след войната от 2020 г. Citizen Lab и Amnesty International публикуват през май 2023 г. доклад, в който се посочва, че с Pegasus са били следени арменски обществени фигури.
В Сърбия Министерството на вътрешните работи е закупило преносимо устройство за наблюдение и проследяване на мобилни телефони за 18 254 долара (17 300 евро) няколко месеца преди изборите през декември 2023 г. През 2024 г. Amnesty International съобщава, че сръбските власти са използвали шпионски софтуер срещу журналисти и активисти, твърдения, които правителството отрича.
В Обединените арабски емирства службата за сигнално разузнаване е закупила система за прихващане, наречена „Voice Over Location Enabler“ (Vole), чрез базираната в Абу Даби Securetech LLC през 2018 г. за 10 000 долара (9 500 евро). Отделен лиценз показва, че същата система е закупена и от Агенцията за електронно управление на ОАЕ през 2019 г.
Военното разузнаване на Малайзия също е придобило система Vole чрез Telekom Malaysia Berhad, най-големия телекомуникационен оператор в страната. Пакетът, на стойност над 52 000 долара, включва инсталация и обучение.
Всички държави от ЕС използват шпионски софтуер
Документите сочат още, че правителствени органи в Бахрейн, Бразилия, Доминиканската република, Гана, Гватемала, Ел Салвадор, Йордания, Мексико, Мароко и Панама са били посочени като крайни потребители на технологиите на Circles.
Един от износите към Мексико включва тактическа система за сигнално разузнаване, предназначена за локализиране и наблюдение на мобилни устройства. Като краен потребител е посочено правителството на щата Мичоакан, район, дългогодишно засегнат от насилие, отвличания и организирана престъпност.
Лицензите показват доставки, тръгващи от летището в София. В поне един случай, свързан с Бразилия, износът е преминал през люксембургската компания Q Cyber Technologies, свързвана преди с NSO Group.
Документите разкриват и търговски връзки между Circles и самата NSO Group. През октомври 2021 г. NSO е закупила технологии от Circles за 119 941 долара. Закупеното оборудване впоследствие е било прехвърлено към командването на вътрешния фронт на израелското Министерство на отбраната.
Circles BG не фигурира в американски санкционни списъци или списъци за експортен контрол. NSO Group обаче е включена в списъка на търговските ограничения на Министерството на търговията на САЩ през ноември 2021 г. заради твърдения за използване на нейния шпионски софтуер срещу гражданско общество.
- Преглед в ЕС
Откритията идват в момент, когато Брюксел подготвя нов преглед на режима на ЕС за контрол на износа на стоки с двойна употреба, като Европейската комисия се очаква да представи предложение до началото на 2027 г.
„Европейската комисия, въпреки че има видимост върху тези износни операции и мандат да контролира потенциално вредни износи, не е направила нищо, за да ги спре“, заявява Кембъл.
Прегледът се очаква да се фокусира върху това дали съществуващите правила са достатъчни, за да предотвратят попадането на европейски технологии за наблюдение в ръцете на правителства, обвинявани в нарушения на човешките права.
Според действащото законодателство националните власти трябва да оценяват дали технологиите за кибернаблюдение могат да бъдат използвани за вътрешни репресии или сериозни нарушения на човешките права, преди да одобрят износа.
Въпреки това много системи за наблюдение са изградени от комбинация от софтуер, инструменти за проследяване и стандартен телекомуникационен хардуер, което затруднява разграничаването между обикновено оборудване и инструменти за кибернаблюдение.