П ланетата Земя съществува от 4,5 милиарда години и за това време се е променила много. Това, което е започнало като топка разтопена магма, в крайна сметка се е охладило и е създало няколко малки тектонични плочи; около няколко милиарда години по-късно планетата е била покрита с различни форми на суперконтиненти и е гъмжала от живот.
Но от космологична гледна точка Земята все още е млада. Едва ли сме изминали повече от една трета от вероятния ѝ живот, а предстоят още много промени.
За съжаление изглежда, че няма да ги преживеем. Според проучване, публикувано миналата година, в което са използвани суперкомпютри за моделиране на климата през следващите 250 милиона години, светът на бъдещето отново ще бъде доминиран от един суперконтинент - и ще бъде практически необитаем за нито един бозайник.
"Перспективите в далечното бъдеще изглеждат много мрачни", потвърждава в свое изявление Александър Фарнсуърт, старши научен сътрудник в Института за околната среда "Кабот" към Бристолския университет и водещ автор на изследването.
"Нивата на въглероден диоксид могат да бъдат двойно по-високи от сегашните", обяснява той.
"Тъй като се очаква Слънцето да излъчва с около 2,5 % повече радиация, а суперконтинентът да е разположен предимно в горещите и влажни тропици, голяма част от планетата може да се сблъска с температури между 40 и 70 °C", допълва той.
Новият суперконтинент - известен като Пангея Ултима, като препратка към древния суперконтинент Пангея - ще създаде "троен удар", казва Фарнсуърт: не само светът ще се справи с около 50 процента повече CO2 в атмосферата от сегашните нива; не само Слънцето ще бъде по-горещо от сегашното - това се случва с всички звезди, когато остаряват, поради еволюцията на гравитацията и термоядрения синтез в ядрото - но и самият размер на суперконтинента ще го направи почти изцяло необитаем. Това се дължи на ефекта на континенталност - фактът, че крайбрежните райони са по-хладни и по-влажни от вътрешните, и причината, поради която летните и зимните температури са много по-екстремни, да речем, в Лорънс, Кристиан, отколкото в Балтимор.
"Резултатът е предимно враждебна среда, лишена от източници на храна и вода за бозайниците", казва Фарнсуърт.
"Широко разпространените температури между 40 и 50 градуса по Целзий и още по-големите дневни екстремуми, допълнени от високата влажност, в крайна сметка биха подпечатали съдбата ни. Хората - заедно с много други видове - щяха да изчезнат поради невъзможността да отделят тази топлина чрез потта, охлаждайки телата си.", допълва Фарнсуърт.
И ето какво е най-важното: това е един от най-добрите сценарии. "Смятаме, че CO2 може да се повиши от около 400 частици на милион (ppm) днес до повече от 600 ppm след много милиони години в бъдеще", обяснява Бенджамин Милс, професор по еволюция на земната система в Университета в Лийдс, който ръководи изчисленията за проучването. "Разбира се, това предполага, че хората ще спрат да изгарят изкопаеми горива, в противен случай ще видим тези стойности много, много по-рано."
Така че, макар изследването да рисува предчувстваща картина на Земята след много милиони години, авторите ни предупреждават да не забравяме проблемите, които са точно зад ъгъла.
"Изключително важно е да не изпускаме от поглед настоящата ни климатична криза, която е резултат от човешките емисии на парникови газове", предупреждава Юнис Ло, научен сътрудник по въпросите на изменението на климата и здравето в Бристолския университет и съавтор на статията.
"Вече сме свидетели на екстремни горещини, които са вредни за човешкото здраве", посочи тя.
"Ето защо е от решаващо значение възможно най-скоро да постигнем нулеви нетни емисии."
Изследването е публикувано в списание Nature Geoscience.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
