О т Фискалния съвет пишат, че следва да се предприемат спешни мерки за оптимизация на държавната администрация, включително преструктуриране и консолидация на отделни ведомства, където са налице дублиращи се функции - например, чрез намаляване на броя на министерствата от 19 до 16. Във всички основни сектори следва да бъде направен преглед на публичните разходи по съществуващата методика на Министерство на финансите на всички аспекти на политиката, вкл. отделните програми.
Запазване на плоския данък и реформа в публичната администрация са част от препоръките на Фискалния съвет към новото редовно правителство относно изготвянето на проекта на бюджет за настоящата 2026 година.
Василев: Отиваме към сценарий като при Виденов
Фискалният съвет препоръчва запазване на текущата политика на данъчно облагане, отбелязвайки, че ниските ставки и плоският данък са предимство на България, а бюджетните приходи нарастват с добри темпове, което показва, че проблемите са в разходната част на бюджета.
Препоръчва се премахване на автоматични увеличения на заплати и пенсии в отделните сектори, записани в ресорните им закони. Повечето от разходите за персонал в публичния сектор са обвързани със средната заплата на страната (или минималната). Особено това важи за Министерството на вътрешните работи (МВР), където се планира голямо автоматично нарастване на заплатите за 2026 г. Автоматичните увеличения водят до по-голямо потребителско търсене и тяхното премахване е много добра антиинфлационна мярка, пише в материала.
Икономисти: Не харчете фискалния резерв
Редом с това от Фискалния съвет смятат, че режимът по отношение на разпределението на осигурителната тежест между работодател и служител трябва да е еднакъв за всички работещи. Държавните служители на служебно правоотношение и полицаите следва да плащат същите осигуровки като останалите работещи. Следва да се преразгледат категориите служители, които подлежат на ранно пенсиониране, посочват от институцията.
Препоръчва се още всички служители в публичната администрация, които са навършили пенсионна възраст, да бъдат освободени от заеманите длъжности в краткосрочен порядък. Тази мярка може да осигури бързо ограничаване на разходите за персонал, да освободи административен ресурс и да постави начало на по-широка реформа в управлението на публичния сектор, уточняват от Фискалния съвет.
От институцията смятат, че и е необходимо да се предприеме незабавно премахване на незаетите позиции в държавната администрация с цел трайно ограничаване на разходите за персонал и предотвратяване на бъдещ натиск за тяхното запълване и автоматично нарастване на разходите. Тази мярка представлява бърз и ефективен инструмент за оптимизация на административната структура без пряко засягане на текущо заетите служители.
Освен тези краткосрочни препоръки, според Фискалния съвет редовното правителство следва да постави началото на структурни реформи на публичните финанси, като тяхната цел трябва да е постигане на трайна оптимизация в публичния сектор.
От Фискалния съвет отбелязват, че бюджетният дефицит за 2025 година възлиза на 3,5 процента от брутния вътрешен продукт, което нарушава изискванията на Пакта за стабилност и растеж за ниво не повече от 3 на сто, но в резултат на действащата дерогация за разходите за отбрана няма непосредствен риск от процедура за свръхдефицит. Към края на първото тримесечие на тази година се отчита дефицит в размер на 1,5 млрд. евро или 1,2 процента от БВП, което е най-висока стойност от 15 години насам.
Основната причина за този структурен дефицит е финансово необезпечено увеличаване на текущите социални трансфери и възнаграждения, посочват от Фискалния съвет. Според материала, растежът на текущите социални трансфери и възнаграждения е силен проинфлационен фактор, както показват предварителните данни за инфлацията за месец април.
От институцията добавят още, че увеличението на консолидирания дълг на сектор “Държавно управление” за 2025 г. също е проблем, тъй като вече достига почти 30 процента от БВП. Друга тревожна тенденция е свързана с обслужването на държавния дълг. През 2025 г. разходите за лихви се увеличават със 76 на сто до 954 млн. евро, достигайки 0,8 процента от БВП, което е пряко следствие от акумулирането на нови задължения.
