С ега, докато САЩ и техните съюзници наблюдават продължаващото сближаване между Русия и Китай, струва си да се вслушат в този съвет: всяка една от двете страни е опасна сама по себе си, но, ако се обединят, ще станат истинска световна заплаха, коментира в „Блумбърг” пенсионираният американски адмирал и бивш командващ на силите на НАТО в Европа Джеймс Ставридис
Една от нагледните прояви на тази растяща заплаха стана дързостта, с която руският Военноморски флот влиза в конфронтация с американските военни кораби по цял свят. Съвсем наскоро в западната част на Тихия океан, във води, за които Китай все по-активно претендира, едва не се сблъскаха американският ракетен крайцер „Чансълърсвил” и голям руски кораб за борба с подводници, който се доближи до щатския кораб на опасното разстояние от 30 метра.
В периода на Студената война Китай и СССР като цяло се държаха дистанцирано и на разстояние. През последните няколко години, обаче, при президентите Владимир Путин и Си Цзинпин те продължават да се сближават. Това сближаване, което потенциално може да прерасне в единен блок, господстващ на евразийския континент, вероятно, ще стане най-важната геополитическа тенденция на XXI век.
През есента на миналата година край границите на Русия и Китай в Сибир се проведоха най-мащабните военни учения от епохата на Студената война - „Изток-2018”. Към стотиците хиляди руски военнослужещи се присъединиха войници на китайската армия, а на направените по време на учението снимки руски и китайски офицери се прегръщаха и здрависваха.
Все по-често Русия и Китай провеждат съвместни военноморски маневри – и не само в Тихия океан, но и в Балтийско море и Северния ледовит океан. Миналата седмица Си и Путин прекараха няколко дни заедно в Русия, заявявайки, че са „най-добрите приятели“. Икономическото и дипломатическото сътрудничество се превърна в отражение на този военен съюз, който укрепва пред очите на света.
Има определена логика в стремежа на Москва и Пекин да укрепят връзките си. Китай постепенно се превръща в световна държава, броят на населението му е огромен, обаче не му достигат най-важните природни ресурси. Руската икономика отслабва, нейното население намалява, но на нейна територия се намират огромни запаси от гори, вода, минерални суровини, злато, петрол и природен газ. Русия и Китай имат дълга обща граница. Двете страни представляват авторитарни режими, в които управлява една партия и един човек. Освен това, те са обединени от антипатията си към Запада като цяло – с неговите опити да разпространи принципите на демокрацията и да защити човешките прави. Както Пекин, така и Москва, изпитват ненавист към САЩ. Това е напълно достатъчно, ако не да се създаде официален военен съюз, то най-малкото да се укрепи сътрудничеството.
Русия, обаче, трябва да бъде по-предпазлива към това, което си пожелава. Китайските ръководители гледат алчно по посока на безкрайните, слабонаселени и богати на природни ресурси региони на Сибир. Путин, който може да бъде определен като невероятно талантлив тактик, вероятно, ще направи стратегическа грешка, ако реши да се стреми към официален съюз. С времето в такъв съюз главният партньор, без съмнение, ще стане Пекин, а не Москва.
Но за момента укрепването на връзките с Китай може да осигури на Русия нови пазари, политическа подкрепа и на първо място да послужи като противотежест на САЩ. Докато Европа продължава да се бори със своите проблеми – „Брекзит” на север, недоволството на Италия на юг, възхода на авторитаризма в Полша и Унгария на изток – способността на европейците да запазят партньорските си отношения със САЩ намаляват. Тази слабост повишава ценността на руско-китайското партньорство в очите на Москва и Пекин.
И привлекателността на китайската инициатива „Един пояс, един път” за по-малките страни в периферията на евразийския континент само ще се усили, ако Русия вземе активно участие в нея.
Преди повече от 100 години британският географ и геополитически анализатор Халфорд Маккиндер излага пред Кралското географско теорията на „средната земя” или „хартленд”. Според нея, нацията или нациите, способнида контролират „Световния остров” - Евразия и Африка, в крайна сметка ще управляват целия свят.
Почти по същото време офицерът от ВМС на САЩ и стратег Алфред Тайър Махан предлага противоположната хипотеза, че морските държави – САЩ, Обединеното кралство, Австралия и техните съюзници – могат да съперничат с тази господстваща в Евразия държава. Макар че нито едната, нито другата теория могат точно и пълно да обяснят това, което се случва в съвременния свят, този базов модел ще стане водещ за геополитиката на XXI век.
За момента това означава, че САЩ и техните съюзници трябва да обърнат внимание на укрепващото сътрудничество между Русия и Китай, да се концентрират върху събирането на разузнавателни данни, които ще позволят да се разберат възможните последици от това сътрудничество, да направят всичко възможно, да запазят единството на Европа, а също така да укрепят мрежата от съюзи, партньорства и приятелски връзки в Азия, смята Джеймс Ставридис.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
