Б ългария влиза в Първата световна война с надеждата за национално обединение. Но в края на войната се оказва изправена пред нова катастрофа. Във видеото "Дойче веле" разказва за прекрояването на Европа след "Голямата война".
Първата световна война започва през 2014 г. Първо Австро-Унгария обявява война на Сърбия заради убийството в Сараево на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. В следващите дни, по силата на съюзни договори, Германия обявява война на Русия и Франция, Великобритания застава на страната на Франция и Русия. Постепенно в конфликта се включват почти всички европейски страни, а след присъединяването на САЩ, Китай, Япония войната се превръща в световна - между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) и Антантата (Франция, Великобритания, Сърбия и др.).
България първоначално обявява, че ще запази неутралитет. През май 1915 г. Антантата обещава на България, срещу незабавната й намеса на нейна страна, да получи след края на войната Източна Тракия до линията Мидия – Енос, „безспорната“ и част от „спорната“ зона в Македония, както и подкрепа в преговори с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем. Предложенията не са съгласувани предварително със Сърбия и Гърция, които се обявяват категорично против отстъпване на тяхна територия. По същото време Германия и Австро-Унгария гарантират настаняване на българите в Южна Сърбия (Поморавието) и в Македония веднага след тяхното завладяване, незабавни преговори с Турция за териториални отстъпки, както и връщане на българските територии, отнети според Букурещкия договор, ако Гърция и Сърбия се присъединят към противниковия блок.
На 24 август/6 септември 1915 г. българското правитество сключва договор и тайна конвенция с Германия, допълнени от Военна конвенция с Германия и Австро-Унгария. С тях България поема ангажимента да се включи във войната на тяхна страна, като в замяна получи земите, отнети от съседните балкански държави след Междусъюзническата война, и заем от 200 млн. франка. На същата дата е подписана и конвенция с Турция, уреждаща поправка на границата в полза на България по долното течение на р. Марица.
През септември 1915 г. България извършва обща мобилизация, а на 1/14 октомври обявява война на Сърбия. От всички балкански страни само България и Османската империя се включват във войната на страната на Централните сили. Румъния подписва договор за присъединяване към Антантата, извършва мобилизация и започва война с Австро-Унгария. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния.
През 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на България, издръжката на огромната войска е непосилна за страната. Изчезват стоките от първа необходимост, развихря се черната борса и спекулата. На редица места избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове. Остро недоволство се заражда и сред войниците и отделни войскови части на фронта са обхванати от вълнения.
На 29 септември България е принудена да подпише в Солун примирие, с което излиза от Първата световна война. Съглашенските войски получават правото да преминават през българска територия, да използват железниците, пътищата, водните пътища и пристанищата, да установят контрол върху телефоните и телеграфите. Предвижда се окупация на някои стратегически пунктове и отваряне на българските пристанища за съглашенски и неутрални кораби. Цар Фердинанд І е принуден да абдикира в полза на сина си княз Борис Търновски.
Териториалните и стопански последици за България от войната са катастрофални. По силата на подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор тя загубва Вардарска Македония заедно със Струмишката област, които преминават в пределите на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Румъния получава цяла Добруджа. Беломорието първоначално е поставено под управлението на Съглашението, но по-късно минава в пределите на Гърция. В състава на Турция остава Източна Тракия. Договорът отнема суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили, наложени са й колосални репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка.
Освен убитите и изчезнали по бойните полета над 100 хил. войници и офицери, десетки хиляди са ранени и пленени. Страната е напълно разрушена стопански. България преживява втора национална катастрофа.
Държавни и правителствени ръководители се събират днес в Париж за отбелязване на по отбелязване на 100 години от края на Първата световна война. Във възпоменателната церемония на 11 ноември ще участват лидери от над 80 държави от цял свят, сред които генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, президентът на САЩ Доналд Тръмп, президентът на Русия Владимир Путин, канцлерът на Германия Ангела Меркел и много други.
Те ще участват и в Парижкия форум за мир - инициатива, която има за цел да насърчи международното сътрудничество и подобряване на управлението.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
