П рез 2014 г. загубихме редица интелектуалци и хора на изкуството. Тъгувахме за Джоко Росич, простихме се с Валери Петров. Кои видни личности няма да забравим никога, вижте:
Януари
- 10.01. - Георги Найденов - на 64-годишна възраст почина Гого от Фамилия „Тоника”. Музикантът се бореше с тежко заболяване, като състоянието му се влоши преди година и половина заради погрешно поставена диагноза „латерална миотрофична склероза”. Впоследствие се оказа, че страда от лаймска болест. През цялото време неотлъчно до него бе съпругата му Ева. Георги Найденов - Гого е роден в Бургас на 6 август 1949 г. и е почетен гражданин на града. Цялата му творческа биография е свързана с българската музика.
- 12.01.: - Кольо Карамфилов - художникът почина в Пловдивска болница след усложнение от перитонит. Той навърши 50 години в края на 2013 г. Един от създателите на пловдивската авангардна група "Ръб" работи в почти всички съвременни и не толкова жанрове на визуалните изкуства – графика, скулптура, пърформанс, инсталации, живопис. Творбите му са с изпълнени с колорит, въпреки че е далтонист. Съпруг е на дъщерята на актьора Наум Шопов – Лиза.
Февруари
- 12.02.: проф. Николай Василев - на 67-годишна възраст почина проф. Николай Василев. Той беше философ, преподавател по философия и антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1975 г. Василев е член на Българската комунистическа партия (БКП), през 1987 г. е изключен от нея заради несъгласие с официалната политика на режима на Тодор Живков. През 1990 г. оглавява отделилата се от Българската социалистическа партия Алтернативна социалистическа партия (АСП), преименувана на следващата година на Алтернативна социаллиберална партия. В края на 1990 г. АСП става член на Съюза на демократичните сили и през следващата година Василев е избран за народен представител. Участва в правителството на Филип Димитров като вицепремиер и министър на образованието и науката (1991-1992).
- 12.02.: проф. дин Георги Даскалов - след кратко боледуване на 72-годишна възраст почина проф. дин Георги Даскалов. Проф. дин Георги Даскалов бе преподавател по съвременна балканска история в катедрата по "История на Византия и балканските народи” в Историческия факултет на Софийския университет. Научните интереси на проф. Даскалов са насочени към възлови и парливи проблеми от международните отношения на Балканите, към съдбата на малките народи, малцинствата и бежанците от региона. Важно място в изследванията му заемат Македонският въпрос и българското управление във възвърнатите земи през Втората световна война. Автор е на 18 монографии, както и десетки студии и статии.
- 21.02.: Джоко Росич - на 81-годишна възраст почина известният актьор Джоко Росич. Носител е на орден "Кирил и Меодий" първа степен. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове. Джоко Росич - актьорът с най-запомнящ се дрезгав глас, участва в над 110 филма. Едни от най-известните филми в които е участвал са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът" и "Време разделно".
- 22.02.: Веселин Бранев - българският киносценарист, режисьор и писател е роден на 28 април 1932 г. От 1997 година живее в Канада. Името му на голям творец остава завинаги в класиката на българското кино от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години на XX век с незабравимите филми като "Записки по българските въстания", "Най-дългата нощ", "Апостолите", "Хотел "Централ", "Убийства", "Разводи, разводи" и други.
Април
- 12.04.: Борис Карадимчев - на 81 години почина композиторът Борис Карадимчев. Освен с множеството известни мелодии, създадени от него, Карадимчев бе познат и като дългогодишен художествен ръководител на хор "Пим-Пам", както и професор в НАТФИЗ. Автор e на някои от вечните хитове на българската музика — над 300 популярни песни, сред които заглавия като "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град" и "Циркът" на група Тангра и др. Композира и музиката за над 40 игрални филма като: "Сватбите на Йоан Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име".
- 21.04.: Мария Дубарова - след кратко боледуване на 73 г. почина писателката Мария Дубарова. Тя започва да пише след смъртта на дъщеря си Петя през 1979 г. Романите ѝ „Избраният“ и „Синята жена“ са писани през 1982-1983 г.
Третата ѝ книга „Палтото ме събуди“ е сборник повести и разкази.
- 23.04.: Мария Данаилова - съпругата на Стефан Данаилов почина в столична болница, където постъпила по спешност в дните около Великден. Мария е първата и единствена съпруга на Ламбо. Тя бе със 7 години по-голяма от знаменития актьор. През 60-те години на XX в. бе една от известните манекенки в страната ни.
Май
- 16.05.: Никола Гюзелев - големият български оперен певец Никола Гюзелев почина на 77-годишна възраст. Сред отличията, с които басът е награден, са орден "Кирил и Методий" — I степен, орден "Стара планина" — I степен, Димитровска награда, призовете "Златна лира", "Златна муза", "Златно перо", "Комендаторе на Република Италия" и други.
- 19.05.: Венци Кисьов - актьорът почина на 67-годишна възраст. Кисьов се бореше с рак на белите дробове. През годините е изиграл е над 100 роли в театъра, киното и телевизията.
- 26.05.: Станка Пенчева - известната поетеса Станка Пенчева публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика. Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и други езици. Удостоена е с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1996), Наградата "П.К.Яворов" на едноименната фондация за сборника "Старомодни стихотворение" (2000), Наградата на в. "Литературен форум" за поезия (2000), Голямата награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2003) и Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2006 г. за цялостното й творчество (2007). Носител е на орден "Кирил и Методий" - първа степен (1974).
- 31.05.: Таня Масалитинова - на 92-годишна възраст почина актрисата Таня Масалитинова. От 1946 г. до 1989 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“, а след това и на сцените на театър „Сълза и смях“, Театър 199, в Габровския театър и др. Масалитинова участва и в киното, във филми като „Точка първа“, „Рицар без броня“, „Сбогом, приятели!“, „Ненужен антракт“. През 2005 г. тя получи наградата „Аскеер“ за цялостен принос към българския театър.
Юни
- 22.06.: Владислав Икономов - на 76 години ни напусна видният български режисьор и сценарист Владислав Икономов, който бе една от живите легенди на родното ни кино. Икономов бе един забележителен български творец, който силно ни впечатляваше с невероятния си интелект, със своята ерудиция, един истински европеец – не само по образование, но и по дух, съобщават от МК.
Юли
- 31.07.: акад. Кирил Василев - на преклонната 96-годишна възраст си отиде акад. Кирил Василев, артистичният мъдрец. Известният в интелектуалните среди у нас философ, летописец и лирик поразяваше с невероятната си памет за отминали събития и хора, с дълбокия си анализ на злощастната съдба на България от по-стари и нови времена. Той бе шегобиец и бунтар, но и почитател на съкровените човешки ценности и емоции.
Август
- 27.08.: акад. Валери Петров - на 94-годишна възраст почина обичаният български поет, сценарист, драматург и преводач. Той бе приет във Военномедицинска академия в столицата по спешност в тежко състояние след прекаран инсулт. Освен със стиховете си, 94-годишният Петров е известен на поколения българи с преводите си на „Комедии“, „Трагедии“ и 154 сонети на Уилям Шекспир на български език.
Октомври
- 16.10.: Боян Трайков - на 82 години след кратко боледуване почина Боян Трайков - известен журналист, дългогодишен генерален директор преди 1989 г. на БНР и на БТА.
Ноември
- 03.11.: Димитър Коклин - на 76-годишна възраст почина прочутият майстор на грима в киното. Коклин е създател на чертите на стотици образи в киното, театъра и телевизията. Четката му е превръщала актьорите в герои в над 40 филма и сериала - "А бяхме млади", "Петимата от Моби Дик", "Боянският майстор", "Адаптация", "Денят не си личи по заранта", "Маргарит и Маргарита".
